Решение № 7264 от 29.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3552/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. К. К., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], община Луковит, област Ловеч, [улица], чрез процесуалния представител адвокат Р. Монов, срещу Решение № 1800 от 27.11.2025 г., постановено по адм. д. № 158 по описа на Административния съд – Ловеч за 2025 г. с което е отхвърлен предявеният иск от К. К. К., срещу Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи Ловеч, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение в размер на 5 000 лв. (пет хиляди) лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в емоционален стрес и психически страдания в следствие на незаконосъобразно издадената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0906-000241/14.08.2022 г., на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на вътрешните работи (ОДМВР) - Ловеч. Касационният жалбоподател твърди неправилност на първоинстанционния съдебен акт, излагайки доводи за наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че е установено наличието и на трите кумулативно изискуеми предпоставки за присъждане на обезщетение за претърпени вреди, в резултат от незаконосъобразна административна дейност. Направено е искане за отмяната на решението в обжалваните части и постановяване на друго, по съществото на спора, с което исковата му претенция да бъде уважена, така както е претендирана. Ответникът - ОД на МВР - Ловеч не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди доводите на страните и провери първоинстанционния съдебен акт в обжалваните части на основанията по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която решението, предмет на касационен контрол е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните: Административният съд - Ловеч е приел, че е сезиран с искова молба от К. К. К. с [ЕГН], срещу Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи Ловеч, представлявано от директора, с адрес: гр. Ловеч, област Ловеч, ул. „Стефан Караджа“ № 2, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С исковата молба се претендира обезщетение в размер на 5 000 лв. (пет хиляди) лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в емоционален стрес и психически страдания в следствие на незаконосъобразно издадената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0906-000241/14.08.2022 г., на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП от Н. Николов, на длъжност полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Ловеч, както и законна лихва за забава. Съдът е установил следната фактическа обстановка: На 13.08.2022 г. в 23:55 ч., в с. Торос, на ул. „Дило Йотов“, с посока на движение към с. Дерманци К. К. К., е управлявал лек автомобил Джип Гранд Чероки с рег.№ [рег. номер], собственост на К. К. К. от гр. Тетевен. Автомобилът е бил спрян за проверка от полицейски служители на ОД на МВР - Ловеч. На водача на автомобила К. К. К. е била направена проверка за употреба на алкохол, която е показала отрицателен резултат. Съставен е протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества, в който са отразени начинът на управление на МПС и начин на поведение по време на проверката. Отбелязано е, че по време на проверката настроението/поведението е възбудено; слизане от МПС-нормално; походка-сигурна; изговор-ясно; съмнителни признаци-треперене; мирис на алкохол-не; очи-без особеност; светлина на мястото на тестване-през нощта; зеници: дясно око 3.00 мм и ляво око-3.00 мм. Протоколът е подписан от К. К. К. без възражения. Водачът е бил тестван с Дрегер Дръгтест 5000 с фабричен номер ARMD-0128, като пробата е отчела положителен резултат за Метамфетамин. Издаден е талон за изследване № 105758 от 14.08.2022 година. В същия е отбелязано, че К. К. К. е посочил, че желае да се извърши медицинско и химическо изследване. Указано му е, че следва да се яви до 120 минути във ФСМП при МБАЛ Луковит. Талонът му е връчен в 00:55 часа на 14.08.2022 г. Съставен е Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Издадена е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0906-000241/14.08.2022 г., на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като е постановено предварително изпълнение на заповедта по силата на ЗДвП. Същата е връчена на 07.10.2022 г. на К. К. К., баща на ищеца К. К. К.. В 01:20 часа на 14.08.2022 г. часа К. К. К. се е явил във ФСМП при МБАЛ Луковит. Видно от Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози К. е дал своето информирано съгласие, удостоверено със саморъчно положен подпис. Взет му е биологичен материал-кръв и урина. Образувано е ДП № 214/2022 година по описа на РУ-Луковит, прокурорска преписка № 4005 по описа на Районна прокуратура-Ловеч за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. В хода на досъдебното производство е изготвено химико-токсикологично изследване в Националния институт по криминалистика при МВР, Център за криминалистични изследвания. Видно от Експертна справка №23/ТКХ-96 от 13.03.2023 г. е, че от извършените изследвания на предоставените биологични проби – кръв и урина, не е установено наличие на наркотични вещества. Резултатът е отрицателен за бензодиазепини, барбитурати, трициклични антидепресанти, морфин(опиати), кокаин, метадон, оксикодон, метамфетамин, амфетамин, екстази, тетрахидроканабинол, респ. и на техни метаболити. Резултатът от анализа, извършен чрез LC/MS/MS е, че от представената за анализ кръвна проба не се доказва присъствие на кокаин и метаболити. Заключението на експертите е, че в кръвната проба и проба урина от ищеца не е установено наличие на упойващи лекарствени форми и наркотични вещества, от посочените в списъците-приложения към чл.3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотици във връзка с чл.3 от ЗКНВП. Въз основа на заключението на експертите с Постановление изх. № 4005/22 от 20.04.2023 година е прекратено наказателното производство против К. К. К. за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. На 14.08.2022 г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на К. К. К., затова, че на 13.08.2022 г. в 23:55 ч. в с.Торос, ул. „Дило Йотов“, с посока на движение с. Дерманци, е управлявал лек автомобил Джип Гранд Чероки с рег.№ [рег. номер], собственост на К. К. К. от гр. Тетевен, като е управлявал след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено по надлежния ред с техническо средство Дрегер Дръгтест 5000 с фабричен номер ARMD-0128, като проба номер 114 в 00:01ч. на 14.08.2022 г., като тестът е отчел наличието на Метамфетамин. Издаден талон за медицинско изследване номер 05758 и 7 броя холограмни стикери за валидност и сигурност на пробата с номер А039646. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабричен номер ARDN-като уредът е отчел 0 промила алкохол. На база на съставения АУАН, от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Ловеч, (упълномощен със Заповед № 295з-31/07.01.2022г.) е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0906-000241/14.08.2022 г. Със същата на ищеца К. К. К. е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца и е отнето СУМПС [номер] и контролен талон №7736752. От справка за собственици на превозно средство се установява, че първата регистрация е извършена на 19.06.1996 година, като собственик на лек автомобил Джип Гранд Чероки е бащата на ищеца - К. К. К.. С Протокол 202141262-10000 е прието, че на Дрегер Drag test 5000, с фабр. 5000 с фабричен номер ARMD-0128 е извършена периодична проверка на 11.10.2021 година, която е със срок на валидност 12 месеца, т.е. средството за измерване е било годно към дата 14.08.2022 година. Полицейският служител, извършил тестването за наркотични вещества е заемал длъжност младши автоконтрольор и по силата на длъжностната му характеристика използва в ежедневната си работа технически средства за осигуряване безопасността на движението по пътищата, в т.ч. има професионални умения за работа с уреди за контрол на скоростта, употребата на алкохол и упойващи вещества. Пред първата инстанция са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите К. К. К. и П. Ц. В., съответно баща и дядо на К. К. К.. При така установената фактическа обстановка, административният съд е приел, че причина за спирането на автомобила е рутинна проверка. Проверката е извършена при спазване изисквания на Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Преценката дали на конкретния водач да бъде извършена проверка за употребата на наркотични вещества е предоставена изцяло в правомощията на контролните органи и не подлежи на съдебен контрол, от което следва, че твърденията за незаконосъобразност на действията на полицейските органи за извършената проверка за употреба на наркотични вещества, доколкото същите се основават на предпоставките предвидени в чл. 5, ал. 1 от Наредба № 1/2017 година, са неоснователни. Направен е извод, че поради законността на извършената проверка, не може да се приеме, че в резултат на нея ищецът е претърпял неимуществени вреди и искът за неимуществени вреди в резултат на извършената проверка е неоснователен. Формулиран е извод, че не са налице твърдените в исковата молба незаконосъобразни действия на полицейските органи по извършване на проверка за наличие на наркотични вещества, което да обоснове наличието на първата предпоставка за възникване на правото на обезщетение в хипотезата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Изложени са мотиви, че исковата претенция се основава на незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0906-000241/14.08.2022г., издадена на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, с която временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач и регистрационния талон на автомобила, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, за която не се сочи да е отменена или оттеглена. Установено е, че тази заповед е връчена на ищеца на 07.10.2022 г., чрез неговия баща, същата не е била обжалвана, влязла е в законна сила и е стабилен административен акт. В исковата молба е направено изявление, че същата е била оттеглена, но до приключване на съдебното дирене не е представен оттеглен акт, от който да произтичат права за ищеца. Не е представен и акт, издаден в условията на чл. 91 от АПК. Обоснован е извод, че липсва оттеглен акт, който да представлява възможност да се установи евентуалната незаконосъобразност на наложената принудителна административна мярка. Липсват и доказателства за изрична отмяна на процесната принудителна административна мярка. От съда са изложени доводи, че в претендираните с исковата молба вреди се основават на действието на незаконосъобразна заповед, и допуснати съществени административнопроизводствени нарушения, в производството по издаването й, но при липсата на доказателства за отмяната или оттеглянето на тази заповед не може в исковото производство за първи път да се установява действие и/или бездействие на органите на ОД на МВР – Ловеч при издаване на административен акт. Формулирано е заключение, че в образуваното по исковата молба производство не може да се установява самостоятелна незаконосъобразност на индивидуалния административен акт преюдициално от съда, разглеждащ иск за обезщетение, а допустимостта на иска е предпоставена от отмяната на административния акт по съответния ред, каквато в случая не е установена. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл.1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Видно от предявената пред Административен съд – Ловеч искова молба, ищецът К. К. К. претендира вреди, в резултата от действието на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0906-000241/14.08.2022 г., издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Ловеч, (упълномощен със Заповед № 295з-31/07.01.2022г.) Със същата на ищеца К. К. К. е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца и е отнето СУМПС [номер] и контролен талон №[номер], за която твърди, че е незаконосъобразна. В производството пред Административен съд – Ловеч, както и в настоящото касационно не са представени доказателства за отмяната на тази заповед, поради нейната незаконосъобразност. Не се и твърди съществуването на такава отмяна. В касационната жалба са изложени доводи, че вредите са настъпили в резултат от незаконосъобразни действия на органите на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Ловеч, но в производството по адм. д. № 158/2025 г. на Административен съд – Ловеч не е направено изменение на иска в този смисъл. Описаните действия представляват част от административната процедура по издаването на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0906-000241/14.08.2022 г., от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Ловеч и тяхната законосъобразност следва да бъде преценена в производството по обжалване на заповедта, каквото не е направено. Доколкото няма данни, заповедта за налагане на принудителната административна мярка да е отменена като незаконосъобразна, няма основание да се приеме, че фактическите действия по извършването на описаните в жалбата проверки са незаконосъобразни. След като не е налице първата от кумулативните предпоставки на чл. 1 ЗОДОВ – незаконосъобразен акт или действие на полицейските служители, то искът е неоснователен. Като е стигнал до същия извод, съдът е тълкувал и приложил правилно материалния закон, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,