Решение № 235 от 10.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7803/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7от ДОПК. Образувано е по две касационни жалби подадени от директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София и от Стандарт лизинг ООД, срещу решение 1621 от 12.03.2024 г. постановено по адм. дело 4876 по описа на Административен съд София град по 2022 г. С обжалваното решение е отменен ревизионен акт (РА) Р-22221420003105-091-001 от 09.12.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.София, потвърден с решение 506 от 04.04.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, в частта относно установените по отношение на Стандарт лизинг ООД, задължения по ЗДДС, както следва: в размер на 430.87 лв. за данъчен период м.07.2015 г., в размер на 515.93 лв. за данъчен период м.06.2016 г., в размер на 7 455.06 лв. за данъчен период м. 10.2016 г., в размер на 2 221.40 лв. за данъчен период м.12.2016 г., в размер на 1 980 лв. и 10 139.27 лв., за данъчен период м.01.2017 г., в размер на 513.41 лв. за данъчен период м. 03.2017 г., в размер на 1 173.30 лв. за данъчен период м.05.2017 г., в размер на 1 044.30 лв. за данъчен период м.07.2017 г., и в размер на 1 147.43 лв. за данъчен период м.07.2018 г., ведно със съответните лихви за забава в общ размер на 8 693.02 лв. В останалата част е отхвърлена жалбата на Стандарт лизинг ООД, срещу ревизионния акт, в частта относно установените на дружеството задължения по ЗДДС, за данъчен период м.03.2016 г. в размер на 2 966.67 лв., за данъчен период м. 05.2017 г. 2 333.33 лв., за данъчен период м.06.2017 г. в размер на 1 833.33 лв., ведно със съответните лихви за забава в общ размер на 1 827.50 лв. Касаторът директорът на Дирекция ОДОП София оспорва първоинстанционното решение в частта, с която ревизионния акт е отменен. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Касаторът твърди, че административният съд неправилно е отменил ревизионния акт в частта на допълнително установени задължения за ДДС общо в размер на 24 640.97 лв. и съответните лихви за забава, начислени в данъчни периоди м.07.2015 г., м.06.2016 г., м.10.2016 г., м.12.2016 г., м.01.2017 г., м.03.2017 г., м.05.2017 г., м.07.2017 г. и м.07.2018 г., във връзка с предсрочно прекратяване на договор за лизинг, тъй като от ревизираното лице са издавани кредитни известия с данъчна основа, представляваща остатъчната стойност на лизинговите обекти - МПС и на същата стойност фактура към новите лизингополучатели или купувачи на съответните МПС. Счита, че съдът не е изложил собствени мотиви, а механично е приел мотивите, изложени в жалбата срещу ревизионния акт. Твърди, че в случая не се е стигнало до прехвърляне на право на собственост върху автомобилите в полза на лицата, които са използвали фактически същите в един продължителен период от време. Ползването на активите през този период правилно е квалифицирано от органите по приходите не като доставка на стока, а като доставка на услуга. В подкрепа на това е разпоредбата на чл. 344, ал. 1 от Търговски и закон (ТЗ), съгласно която лизингодателят има задълженията на наемодател по чл. 230 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), поради което до прехвърляне на собствеността върху вещта при финансовия лизинг, полученото възнаграждение за предоставеното ползване представлява плащане на договорена наемна цена. Счита, че в съответствие с разпоредбите на чл. 115, ал. 6 от ЗДДС при прекратяване или разваляне на договор за лизинг по чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС доставчикът следва да издаде кредитно известие за разликата между данъчната основа на доставката по чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС и сумата, която задържа въз основа на договора, без данъка по този закон. По делото е установено, че дружеството отдава автомобили втора употреба на финансов лизинг при условията на чл. 143 от ЗДДС, за което са налице условията на чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. Съгласно чл. 13, ал. 7 от ППЗДДС, на датата на заместване с новия лизингополучател, лизингодателят извършва доставка по чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС към новия лизингополучател, като данъчната основа на тази доставка е равна на сумата от вноските, дължими след датата на заместването с новия лизингополучател, без дължимия за тях данък. Твърди, че платените до момента на прекратяването на договора суми се приравняват на насрещни престации за доставка на услуга, за която Глава седемнадесета Специален ред на облагане на маржа на цената от ЗДДС е неприложима, поради което с оспорвания акт законосъобразно и правилно е определен дължимият данък, а отменящото го решение на първоинстанционния съд противоречи на материалния закон. Касаторът намира решението на първоинстанционния съд за неправилно и в частта на установените допълнително задължения за данъчен период м. 01.2017 г. С ревизионния акт е доначислен данък в размерна 1 980 лв. За данъчен период м. 01.2017 г. във връзка с доставка на автомобил по реда на чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. Между страните не е било спорно, че на 04.01.2017 г. е сключен договор за покупко-продажба на МПС между ревизираното лице и Б. С. А. с уговорена цена в размер на 10 000 лв. На същата дата е сключен и анекс 1 към договора, от съдържанието на който е видно, че е налице промяна в продажната цена от 10 000 лв. на 19 900 лв. Този факт се потвърждава и от извлечение (отчет) по сметка на задълженото лице в Инвестбанк АД с дата 16.01.2017 г., от който се установява, че на посочената дата дружеството е наредило превод от 19 900 лв. в полза на доставчика. Твърди, че административният съд не е отчел обстоятелството, че представения едва в съдебното производство анекс представлява частен диспозитивен документ, който не е снабден с достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК. Същият не е представен в хода на ревизионното производство, както и с жалбата до административния съд, а е изискан от съда в петото съдебно заседание по делото, проведено на 13.06.2023 г. и едва след това е представен от страна на ревизираното лице. В касационната жалба са изложени съображения, че представените извлечения от сметка на самото ревизирано лице не могат да установят несъмнено заплащането на посочената цена, тъй като липсват доказателства за получаване на сумата от доставчика. Иска решението да бъде отменено, като бъде отхвърлена жалбата на ревизираното лице срещу ревизионния акт и в тази част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции и платена държавна такса. Ответникът по тази касационна жалба Стандарт лизинг ООД, чрез адв.Балкански я оспорва и моли да се остави без уважение. Претендира разноски по делото, съобразно представен списък. В съдебно заседание, прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. В качеството си на касатор Стандарт лизинг ООД оспорва първоинстанционното решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу процесния ревизионен акт. Твърди, че решението в тази част е неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба са изложени съображения, че процесните МПС са употребявани стоки, доставени на ревизираното лице от дилъри на автомобили втора употреба - Христ 19 ЕООД, Сатурн 777 ЕООД и ЛСК 19 ЕООД, които са издали фактури 1118/18.03.2016 г., 20/23.05.2017 г. и 184/12.06.2017 г. Неправилен е извода на съда, че ползваният от дружеството специален режим за облагане на маржа на цената, съдържащ се в глава 17 (чл. 143 и сл.) от ЗДДС, е неприложим, тъй като доставчиците не са посочили в издаваните от тях фактури основанието за неначисляване на ДДС. По делото не е било спорно, че в случая се касае за сделки с употребявани автомобили, които са доставени от ревизираното лице на физически лица по договори за лизинг, попадащи в хипотезата на чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, във връзка с които е приложим специалният ред за облагане на стоките втора употреба, съдържащ се в глава 17 от ЗДДС. Приходите органи неправилно са приложили общия режим на облагане с ДДС, а не този на маржа на цената. Действително фактурите, издадени от доставчиците не съдържат текст, от който да става ясно, че по сделките те действат като лица - дилъри, ползващи режима по глава ХVІІ от ЗДДС, но този факт сам по себе си, не е достатъчен, за да се приеме, че ревизираното лице не може да прилага по спорните три сделки специалния режим на облагане на маржа на цената. От заключението на вещото лице по приетата експертиза се установява че фактурите, издадени на ревизираното лице от Христ 19 ЕООД ( 1118/18.03.2016 г.), и от ЛСК 19 ЕООД (фактура 184/12.06.2017 г.), са отразени в дневниците за продажби на тези доставчици за данъчните периоди на издаването им, като е попълвана информация само в колони 1 - 8 от дневника (а не са описвани и стойностите на данъчната основа и на подлежащия на начисляване ДДС за сделките) което, е законовото изискване за отразяване на данъчните документи в дневника за продажбите от лицата - дилъри на стоки втора употреба, прилагащи за сделките си специалния режим на маржа на цената. Първоначално вещото лице твърди, че Христ 19 ЕООД и ЛСК 19 ЕООД не са отразявали протоколи по чл. 90 от ППЗДДС в своите дневници за продажбите, но впоследствие вещото лице е констатирало, че такива протоколи са включвани в техните отчетни регистри. Касаторът не е съгласен, че протоколите, с които доставчиците Христ 19 ЕООД и ЛСК 19 ЕООД са начислили ДДС по доставките си с ревизираното лице, е трябвало да се представят по делото от него, тъй като това са данъчни документи, които не са двустранни, а са вътрешни за лицето, прилагащо маржа на цената по чл. 143 и сл. от ЗДДС. Твърди, че ревизираното лице няма правото да изисква тези документи от своите доставчици, нито те имат задължението да му ги предоставят. По отношение на Сатурн 777 ЕООД, касаторът твърди, че в заключението по ССЕ е посочено, че това лице е с прекратена регистрация по ЗДДС на 18.05.2016 г. и не е подавало справка - декларация за ДДС и дневник за продажбите за май 2017 г. Според касатора фактът, че доставчика е бил нерегистрирано лице към датата на издаване на фактура 20/23.05.2017 г. дава основание да се твърди, че в случая е налице друга от хипотезите на чл. 143, ал. 1 от ЗДДС, която позволява дилърът на стоки втора употреба да прилага специалния режим на маржа по глава ХVІІ - хипотезата, съдържаща се в т. 3 от чл. 143, ал. 1 на закона. Излага съображения, че в случая са налице достатъчно данни и доказателства, от които да бъде направено заключението, че ревизираното лице има правото да прилага специалния режим на маржа на цената за закупените употребявани автомобили от Христ 19 ЕООД, Сатурн 777 ЕООД и ЛСК 19 ЕООД. Иска решението да бъде отменено в обжалваната му част. Претендира разноски по делото, съобразно представен списък. Прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от директора на Дирекция ОДОП - София. Върховна прокуратура на Република България, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните, установените по делото факти съгласно чл. 220 АПК и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 АПК, намира, че касационните жалби са подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, поради което са процесуално допустими. При разглеждането им по същество, настоящата инстанция прие от фактическа и правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил процесния ревизионен акт, с който на ревизираното лице са установени допълнително задължения за ДДС за данъчни периоди: м. 07.2015 г., м. 03, 06, 10 и 12.2016 г., м. 01, м. 03, м. 05, м. 06, м. 07.2017 г. и м. 07.2018 г., общо в размер на 42 734.61 лв., ведно с начислените лихви за забава в общ размер на 13 954.90 лв. Ревизионният акт е оспорен пред първоинстанционния съд само в частта относно установените задължения по ЗДДС, ведно със съответните лихви. По време на ревизията е установено, че основната дейност на задълженото лице през ревизираните периоди е била свързана с финансов лизинг на автомобили и оборудване по запитване на клиенти, закупувани, както от български търговски дружества, така и от дружества и лица от държави - членки на Европейския съюз. Дружеството е регистрирано като финансова институция с разрешително от Българска народна банка под peг. BGR00101 от 19.11.2009 г. Първоинстанционният съд е приел, че ревизионния акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, без да са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. За данъчен период м. януари 2017 г. на ревизираното лице е начислен ДДС в размер 1 980 лв. за доставката на употребяван автомобил по лизингов договор DI 815 от 04.01.2017 г. попадащ в хипотезата на чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. За него дружеството е издало на клиента фактура 18929 от 04.01.2017 г., като по сделката е приложен специалният режим по глава ХVІІ от ЗДДС. Формираният марж е нула лева, поради което за доставката не се дължи ДДС. Според органите по приходите обаче автомобилът е закупен от лицето Б. С. А. за 10 000 лв. и понеже главницата по упоменатия лизингов договор е 19 900 лв., в ревизионния акт е формиран марж от 9 900 лв. и съответно е доначислен ДДС в размер на 1 980 лв. Съдът е приел, че по делото не е било спорно, че на 04.01.2017 г. е сключен договор за покупко-продажба на МПС между ревизираното лице и Б. С. А. с уговорена цена в размер на 10 000 лв. На същата дата е сключен и анекс 1 към договора, от съдържанието на който е видно, че е налице промяна в продажната цена от 10 000 лв. на 19 900 лв. Този факт се потвърждава и от извлечение (отчет) по сметка на Стандарт Лизинг ООД в Инвестбанк АД с дата 16.01.2017 г. При това положение съдът е направил извод, че маржът на цената по процесната доставка е равен на нула лв. (чл. 145, ал. 1 от ЗДДС), респ. дължимият ДДС също е 0 лева. С оглед изложеното административният съд е отменил ревизионния акт като незаконосъобразен в тази част. За данъчни периоди месеци: юли 2015 г.; юни, октомври и декември 2016 г.; януари, март, май и юли 2017 г. и юли 2018 г. на ревизираното лице е начислен ДДС в общ размер 24 640.97 лв., поради предсрочно прекратяване на лизинговите договори с клиенти. По делото е установено, че в тези случаи от Стандарт лизинг ООД са издавани кредитни известия с данъчна основа, представляваща остатъчната стойност на лизинговите обекти - МПС и на същата стойност фактура към новите лизингополучатели или купувачи на съответните МПС. Съдът е изложил съображения, че по смисъла на чл. 8 от ЗДДС услуга е всичко, което има стойност и е различно от стока, като понятието за доставка на стока изисква, съгласно чл. 6, ал.1 от същия закон, прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Според съда наемът/ползването на лек автомобил, който не представлява доставка на стока, следва да се квалифицира като доставка на услуга по смисъла на чл. 8 от ЗДДС. В този смисъл е и практиката на Съда на Европейския съюз (в този смисъл Решение от 11.09.2003г. по дело Cookirs World, С-155/ 01,точка 45 и Решение от 21.02.2008 г. по дело Part Service, С-425/06, точка 61).Съдът е посочил, че данъчното събитие възниква на датата на фактическото предаване на лизинговия обект на лизингополучателя, дължимият данък следва да се начисли еднократно към началото на лизинговата сделка. При тълкуване на договорите за лизинг, в които е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността, фактическото предаване на стоката не е доставка по смисъла на закона. Съдът е обсъдил международен счетоводен стандарт /МСС/ 17, отнасящ се до договорите за лизинг, който е възпроизведен в Регламент (ЕО) 1126/2008 на Комисията от 03.11.2008г. за приемане на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент(ЕО) 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета(ОВ L 320, с. 1). Направен е извод, че следва да се прави разлика между оперативен лизинг и финансов лизинг, като последният се отличава с това, че на лизингополучателя по същество се прехвърлят всички рискове и изгоди от собствеността. Според съда незаконосъобразно органите по приходите са приели, че на датата на прекратяване на договора възниква данъчно събитие, респ. следва да бъде издадена фактура от ревизираното лице (лизингодател) с данъчна основа получената сума по договора от момента на сключването му до неговото прекратяване, като бъде начислен ДДС в размер на 20 %, с аргумент за трансформация на договора за финансов лизинг в такъв за експлоатационен лизинг. Според съда, когато става въпрос за договор за лизинг по чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, неговото прекратяване или разваляне не предполага сделката да бъде изцяло анулирана и на нейно място да се документира нововъзникваща доставка, която би могла да има друг данъчен режим. В случая не е било спорно, че процесните МПС, спрямо които е налице прекратяване на договора за лизинг, са били обект на последваща сделка, т.е. налице е заместване на лизингополучател с нов лизингополучател по съществуващ лизингов договор. Съгласно чл. 13, ал. 6 от ППЗДДС при заместване на лизингополучател с нов лизингополучател по съществуващ лизингов договор, при който са налице условията на чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, се счита, че към датата на заместване с новия лизингополучател е налице прекратяване на договора със заместения (първоначалния) лизингополучател, което се документира по реда на чл. 115, ал. 6 от закона. На датата на заместване с новия лизингополучател, лизингодателят извършва доставка по чл. 6, ал. 2, т. 3 от закона към новия лизингополучател. Данъчната основа на тази доставка е равна на сумата от вноските, дължими след датата на заместването с новия лизингополучател, без дължимия за тях ДДС. Направен е извод, че в случая ревизираното лице е издавало кредитни известия с данъчна основа в размер на остатъчната стойност на лизинговите обекти и на същата стойност дружеството е фактурирало автомобилите към новите лизингополучатели или купувачи на съответните МПС. За основателно е прието възражението на ревизираното лице, че при данъчно третиране като заложеното в ревизионния акт ще липсва икономическият източник на данъка, тъй като лизингодателят ще понесе данъчната тежест и ще стане фактическият платец на ДДС, което е в противоречие с принципите, на които е изградена системата на ДДС, тъй като лизингодателят не е краен потребител на автомобилите - те се използват в икономическата му дейност за осъществяване на облагаеми доставки. С оглед гореизложеното съдът е приел за основателна жалбата в тази част, а допълнително начисления с ревизионния акт ДДС в размер на 24 640.97 лв., ведно с лихвите за забава е отменен като незаконосъобразен. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице срещу ревизионния акт в останалата част, съдът е приел, че е законосъобразен по отношение на допълнително начисления ДДС за данъчни периоди м. 03.2016 г., м. 05.2017 г. и м. 06.2017 г. в общ размер на 7 133.33 лв. Според решаващия състав, от съдържанието на процесиите фактури безспорно се установява, че в тях не е изрично посочено като основание за неначисляване на данък разпоредбата - на чл. 143 от ЗДДС. Прието е, че ревизираното лице не е спазило изискванията на чл. 148, ал. 1 от ЗДДС и чл. 89, ал. 1 от ППЗДДС, поради което на основание чл. 86, ал. 1 - ал. 3 е начислен ДДС общо в размер на 7 133.33 лв. (по отделните данъчни периоди както следва: м. 03.2016 г. - 2 966.67 лв.; м. 05.2017 г. - 2 333.33 лв. и м. 06.2017 г. - 1 833.33 лв.), като данъчната основа е уговорената лизингова цена, а данъкът е приет за включен в нея. Според АССГ първичният документ за доставката е фактурата и от нея следва да се черпи на първо място информация за доставката. Законодателят изрично е регламентирал и изискванията за нейното съдържание. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 11 от ЗДДС фактурата следва да съдържа данни за единичната цена без данъка и данъчната основа на доставката, както и предоставените търговски отстъпки и намаления, ако те не са включени в единичната цена. В следващата точка от цитираната разпоредба е предвидено, че във фактурата следва да е посочена ставката на данъка, а когато ставката е нулева - основанието за прилагането й, както и основанието за неначисляване на данък. От съдържанието на процесиите фактури 1118/18.03.2016 г., 20/23.05.2017 г. и 184/12.06.2017 г., издадени от тримата доставчици Хрис 19 ЕООД, Сатурн 777 ЕООД и ЛСК 19 ЕООД, е видно, че в тях е отбелязан размер на данъчна основа, а като ставка на данъка е посочена - 0%. В спорните фактури не съдържат текст, от който да е ясно, че в случая са приложили специалния ред за облагане по чл. 143 от ЗДДС. При така документирани доставки няма основание да се приеме, че същите са коректно отразени в отчетните регистри, информацията в които би следвало да се основава на фактурите. Направен е извод, че няма как от отразеното в отчетния регистър на доставчика да се извлича информация в полза на ревизираното лице, тъй като при несъответствие между фактурата и отразеното в отчетния регистър следва да се кредитира първичният документ. Съдът е обсъдил заключението на вещото лице по ССЕ, но е приел, че включването на протокол като вид документ в отчетния регистър не означава непременно, че този протокол касае спорните доставки, нито установява формирането на данъчна основа равняваща се на маржа на цената, нито, че данъкът е начислен при спазване на специалния ред на облагане. Посочил е, че самите протоколи не са представени от задълженото лице по делото, като именно той носи доказателствената тежест за установяване на обстоятелствата, от които извлича благоприятни за себе си правни последици. Направен е извод, че оспореният ревизионен акт е законосъобразен в частта относно допълнително начисления ДДС в общ размер на 7 133.33 лв., ведно със съответните лихви за забава. По касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП София: Касационната жалба е частично основателна. Решението е правилно, в частта в която ревизионният акт е отменен по отношение на определения ДДС в размер на 1 980 лв. за доставка на употребяван лек автомобил по лизингов договор и в тази част следва да бъде оставено в сила. По делото не е било спорно, че от продавача е издадена на фактура 18929/04.01.2017 г. По сделката е приложен специалният режим по глава ХVІІ от ЗДДС и формираният марж е нула лева. Въз основа на представения договор и анекс към него се установява, че автомобила е продаден за сумата от 19 900 лв., което се потвърждава и от представените доказателства, че ревизираното лице е направило превод в размер на 19 900 лв. в полза на доставчика. Въз основа на изложеното е правилен е извода на първоинстанционния съд, че маржът на цената по процесната доставка е равен на нула лв. (чл. 145, ал. 1 от ЗДДС), респ. дължимият ДДС също е 0 лева. Решението е незаконосъобразно в частта, с която ревизионният акт е отменен, във връзка с допълнително установени задължения за данък върху добавената стойност общо в размер на 24 640.97 лв. и съответните лихви за забава, начислени в данъчни периоди м.07.2015 г., м.06.2016 г., м.10.2016 г., м.12.2016 г., м.01.2017 г., м.03.2017 г., м.05.2017 г., м.07.2017 г. и м.07.2018 г., във връзка с предсрочно прекратяване на договори за лизинг. Съдът е приел, че в случая е налице заместване на лизингополучател по съществуващ договор за лизинг, тъй като процесните МПС, спрямо които е налице прекратяване на договора за лизинг, са били обект на последваща сделка. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 13, ал. 6 от ППЗДДС, според която при заместване на лизингополучател с нов лизингополучател по съществуващ лизингов договор, при който са налице условията на чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, се счита, че към датата на заместване с новия лизингополучател е налице прекратяване на договора със заместения (първоначалния) лизингополучател, което се документира по реда на чл. 115, ал. 6 от закона. На датата на заместване с новия лизингополучател, лизингодателят е извършвал доставка по чл. 6, ал. 2, т. 3 от закона към новия лизингополучател. Данъчната основа на тази доставка е равна на сумата от вноските, дължими след датата на заместването с новия лизингополучател, без дължимия за тях ДДС. В случая лизингодателят не е краен потребител на автомобилите и същите се използват в икономическата му дейност за осъществяване на облагаеми доставки. Мотивите на АССГ не се споделят от настоящия състав. Спорният въпрос между страните е относно облагането на платените вече лизингови вноски от сключването на договора до неговото прекратяване. Аргументите изложени от съда биха били верни, ако се касае за облагане на сделката между лизингодателя и новият лизингополучател. От ревизионния акт и решението на директора на дирекция ОДОП гр. София е видно, че задълженията са начислени върху размера на лизинговите вноски платени преди прекратяването на договора. Тези вноски са преценени като наем, за който не може да бъде приложена глава 17 ЗДДС. Облагането на доставката по лизингов договор се приравнява от закона на доставка на стока по фикцията на чл.6, ал.2, т.3 ЗДДС. Прилагането на законовата фикция е поставена в зависимост от уговорката между страните в лизинговия договор за прехвърляне на правото на собственост или на всички рискове и изгоди от собствеността на автомобила. При прекратяване на лизинговия договор тази възможност отпада за лизингополучателя и не зависи от обстоятелството, че в последствие е сключен нов лизингов договор /налице е заместване на лизингополучателя/ с друго лице. След прекратяване на договора, първият лизингополучател не може да получи правото на собственост, нито възможността да го придобие при определени условия. Ето защо не може да бъде приложена и нормата на чл.6, ал.2, т.3 ЗДДС и да се приеме, че става въпрос за доставка на стока. За ползването на автомобила от сключването на лизинговия договор до прекратяването му е налице доставка на услуга. Правилно органите по приходите са приели, че следва да бъде обложено фактическото ползване на автомобилите, което по своята същност е наем. Следва да се отбележи, че при облагането с ДДС се държи сметка за фактическото положение при осъществяване на доставката, а не за нейната правна форма. В конкретния случай е плащана месечна сума и е ползвано МПС. Споделят се изложените от органите по приходите, че в настоящия случай не се е стигнало до прехвърляне на право на собственост върху автомобилите, но те фактически са използвани и това ползване е доставка на услуга, а заплащането на лизинговите вноски представлява възнаграждение за предоставеното ползване. При констатираното прекратяване на договора за лизинг, тази доставка подлежи на облагане като услуга. В противен случай би се достигнало до ситуация при която ревизираното лице предоставя за ползване свои активи, получава плащане за това, но тази доставка не се облага с ДДС. По така изложените съображения първоинстанционното решение следва да бъде отменено относно установените задължения за ДДС в размер на 24 640.97 лв. за данъчни периоди м.07.2015 г., м.06.2016 г., м.10.2016 г., м.12.2016 г., м.01.2017 г., м.03.2017 г., м.05.2017 г., м.07.2017 г. и м.07.2018 г. определен във връзка с предсрочно прекратяване на договори за лизинг, като бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионния акт . Решението подлежи на отмяна и в частта относно присъдените разноски пред първоинстанционния съд в полза на ревизираното лице за сумата над 200.24 лв. По касационната жалба на Стандарт лизинг ООД: Касационната жалба е неоснователна. Решението е правилно, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионния акт относно установените на дружеството задължения по ЗДДС, за данъчен период м.03.2016 г. в размер на 2 966.67 лв., за данъчен период м. 05.2017 г. 2 333.33 лв., за данъчен период м.06.2017 г. в размер на 1 833.33 лв., ведно със съответните лихви за забава в общ размер на 1 827.50 лв. и следва да бъде оставено в сила. По делото не е било спорно, че от съдържанието на процесиите фактури 1118/18.03.2016 г., 20/23.05.2017 г. и 184/12.06.2017 г., издадени от тримата доставчици Хрис 19 ЕООД, Сатурн 777 ЕООД и ЛСК 19 ЕООД, е видно, че в тях е отбелязан размер на данъчна основа, а като ставка на данъка е посочена - 0%. В спорните фактури не е изрично посочено като основание за неначисляване на данък разпоредбата - на чл. 143 от ЗДДС. Съдът правилно е приел, че първичният документ за доставката е именно фактурата, от която следва да се черпи информация за доставката. Правилен е извода на административния съд, че няма как от отразеното в отчетния регистър на доставчика да се извлича информация в полза на ревизираното лице, тъй като при несъответствие между фактурата и отразеното в отчетния регистър следва да се кредитира първичният документ. До различен извод не води и заключението на вещото лице по ССЕ, тъй като със същото не може да бъде саниран пропускът в издадените първични счетоводни документи. По делото не е доказано, че ревизираното лице има правото да прилага специалния режим на маржа на цената за закупените употребявани автомобили от Христ 19 ЕООД. Сатурн 777 ЕООД и ЛСК 19 ЕООД. С оглед изхода на спора в полза на административния орган, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в общ размер на 6 713.48 лв., определен на основание чл. 8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждение и държавна такса в размер на 263.25 лв. В полза на ревизираното лице, следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 160.70 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,