Решение № 146 от 7.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 1041/2012 г.

Решение № 146 от 7.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 1041/2012 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Таня Райковска Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] против въззивно решение № 226/23.07.2012 г. по в. т. д. № 303/2011 г. на Варненски апелативен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение № 33/18.03.2011 г. по т. д. № 222/2010 г. на Добрички окръжен съд и прекратено производството по делото. В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради несъобразяване особеностите на иска с правно основание чл. 517, ал. 3 ГПК. Според жалбоподателя, този иск, макар и обусловен от наличието на висящо изпълнително производство, не може да бъде определен като част от изпълнителния процес, и в частност като изпълнително действие, защото неговото уважаване няма за правна последица прякото удовлетворяване на кредитора, нито осребряване на имуществото на длъжника. С определение № 583/27.06.2013 г. касационен контрол е допуснат по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: Представлява ли искът по чл. 517, ал. 3 ГПК елемент от изпълнителния процес и съставлява ли наличието на открито производство по несъстоятелност на длъжника - съдружник в дружеството с ограничена отговорност, отрицателна процесуална предпоставка за производството по този иск?". Ответната по касационната жалба страна счита жалбата за неоснователна по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид становищата на страните на основание чл. 290, ал. 2 ГПК и извърши проверка по законосъобразността на въззивния акт, приема следното: Ищецът е предявил иск за прекратяване на търговско дружество [фирма], [населено място], въвеждайки твърдение, че е взискател на И. С., а ответникът физическото лице И. С. в качеството си на едноличен търговец с фирма "Б. - И. С.", [населено място] е длъжник по цитирано изпълнително дело. Позовал се е на осъдително невлязло в сила въззивно решение, постановено по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД и на предприети изпълнителни действия във връзка с издаден изпълнителен лист. Поради обстоятелството, че длъжникът - едноличен търговец, не е погасил задължението си към взискателя, както и поради това, че физическото лице притежава дружествени дялове в ответното търговско дружество [фирма], е наложен запор на притежаваните от С. дружествени дялове. Дружеството е уведомено за предприетите действия, като е връчено от съдебен изпълнител изявление на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството. Не се е спорило, че след изтичане на тримесечния срок, тъй като не е последвало плащане, съдебният изпълнител е овластил взискателя да предяви иск за прекратяване на дружеството и този иск по чл. 517, ал. 3 ГПК е предявен на 15.07.2010 г. За да обезсили първоинстанционното решение, с което искът на жалбоподателя е бил уважен, Варненски апелативен съд е приел, че предявеният иск е недопустим. Съдът е счел, че искът е свързан с индивидуалното изпълнително производство по конкретното изп. дело № 20107610400151 срещу едноличния търговец /ФЛ/, при което изпълнението е насочено върху дяловете на това физическо лице в ответното търговско дружество, но е преценявал и протичащото успоредно с индивидуалното изпълнително производство и производство по несъстоятелност, инициирано от същия кредитор за същото вземане спрямо едноличния търговец. Обсъдено е било развитието на производството по несъстоятелност по т. д. № 38/2010 г. и постановеното съдебно решение от Кюстендилски окръжен съд за обявяване неплатежоспособността на търговеца, откриването на производство по несъстоятелност, началната датата и допуснатите обезпечения чрез налагане на общ запор и възбрана върху имуществото, постановено спиране на съдебните и арбитражни производства по граждански и търговски дела и спиране на изпълнителните производства. Въззивният съд е приел, че след като по отношение на длъжника - едноличен търговец е открито производство по несъстоятелност, и при констатирано приемане на конкретното вземане, въз онова на което е образувано изпълнителното производство, включването му в одобрения от съда списък на приетите вземания, не би могло да се осъществява принудително индивидуално изпълнение, с оглед забраната на чл. 638, ал. 4 ТЗ. Изложените съображения на Варненски апелативен съд са правилни и следва да бъдат подкрепени. Предмет на предявения по реда на чл. 517, ал. 3, пр. 2 ГПК иск е прекратяване на търговското дружество и процесуална предпоставка за предявяване на този иск е наличието на висящо изпълнително производство, по което ищецът има качеството на взискател, а търговското дружество - на трето задължено лице по смисъла на чл. 507 и сл. ГПК, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност на дружествения му дял./ В този смисъл Решение № 60/10.07.2012 г. по т. д. № 134/2012 г. ВКС, ТК, I отд. В случая, взискателят упражнява по чл. 517, ал. 3 ГПК свое самостоятелно потестативно право. Правните последици от упражняване на това право са свързани с удовлетворяване на кредитора от ликвидационния дял на длъжника в търговското дружество. Тази цел се постига в изпълнителното дело чрез предаване от ликвидатора на съдия изпълнителя на стойността на ликвидационния дял. За наличието на предпоставките по чл. 517, ал. 3 ГПК съдът следи служебно, тъй като същите са задължителни за упражняване на правото на иск. След като по отношение на едноличния търговец е открито производство по несъстоятелност /универсално принудително изпълнение/ и същото вземане на този кредитор е включено в одобрения от съда списък на приетите вземания /чл. 693 ТЗ/, не би могло да се осъществява срещу същия търговец и паралелно индивидуално изпълнение, в това число и да се разглежда иск, основан на чл. 517, ал. 3 ГПК, чиято процесуална предпоставка е наличие на висящо изпълнително производство, предвид разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от ТЗ за прекратяване на спряното изпълнително производство. При прилагането на законоустановеното основание за спиране на индивидуалното изпълнително производство /чл. 638, ал. 1 ТЗ/ следва да се отчита и специалната цел на съответната законова норма, тъй като предвиденото в чл. 637, ал. 1 и чл. 638 ТЗ спиране на съдебните и изпълнителни производства по имуществени дела срещу длъжника има за цел охраняване на масата на несъстоятелността. Водим от изложеното, на основание чл. 293, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение,