Решение № 431 от 16.1.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадени три касационни жалби срещу решение 2437 от 10.12.2021 г. по адм. дело 2822/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е: 1) отменено писмо с изх. ОВОС-1353-3 от 26.08.2020 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Пловдив, с което е прието, че инвестиционно предложение Почистване на речното легло от наносни отложения и укрепване на участък от бреговете на р. Марица в землищата на гр. Стамболийски, община Стамболийски и [населено място], община Родопи, област Пловдив, с географски координати: начало N42°0845.84, E24°3403.82 и край N42°0905.30, E24°3313.10, с възложител АГРОНИКА ИНВЕСТ ООД, [ЕИК], не подлежи на регламентираните по глава шеста от ЗООС (Закона за опазване на околната среда) процедури по оценка въздействието върху околната среда (ОВОС) или екологична оценка (ЕС), респективно, по отношение на инвестиционното предложение на АГРОНИКА ИНВЕСТ ООД не е необходимо провеждането на процедура по реда на глава втора от Наредбата за ОС; 2) изпратена преписката по уведомление за инвестиционно предложение с вх. ОВОС-1353 от 07.08.2020 г. на АГРОНИКА ИНВЕСТ ООД, [ЕИК], на директора на РИОСВ - Пловдив за ново произнасяне, при спазване на изложените в съдебното решение съображения, които са задължителни; 3) осъдена РИОСВ Пловдив да заплати на Сдружение ВВФ България (бивше ВВФ - Световен фонд за дивата природа, Дунавско-Карпатска програма България), [ЕИК], сумата от общо 2 695 лв., представляваща направените по делото разноски, както и сумата от 1 000 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. В касационната жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Пловдив, подадена чрез процесуалния представител юрк. Садърски, се правят възражения за неправилност на първоинстанционното решение на основанията, посочени в чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че формираният с обжалваното съдебно решение извод за незаконосъобразност на писмо с изх. ОВОС-1353-3 от 26.08.2020 г. поради противоречие с относимите материалноправни разпоредби на ЗБР и Наредбата за ОС е направен при противоречие с доказателствата по делото, както и в несъответствие с относимите законови разпоредби, поради което е неправилен и необоснован. Наведени са възражения срещу извода на съда, че процесното ИП попада в т. 2, б. в от приложение 2 към чл. 93, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗООС, тъй като реализацията му представлява изземване на инертни материали от реки, езера или море чрез драгиране. Според касатора предвид факта, че процесното инвестиционно предложение не е сред описаните в чл. 2, ал. 1 от Наредбата за ОС, към която препраща и чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие, то не е налице законово основание за извода, че процесното инвестиционно предложение следва да се подложи на оценка за съвместимостта с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на решението. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Втората касационна жалба е подадена от областния управител на област Пловдив, чрез пълномощника Дочкова - началник отдел Правен и административен контрол" при Областна администрация Пловдив. Изложени са доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост при постановяването му - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се посочва, че съдът вярно е констатирал, че предметът на административното дело притежава характер на подлежащ на съдебно оспорване акт, притежаващ признаците на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, издаден от компетентен по материя, място и степен административен орган, при спазване на установената от закона форма и административнопроизводствените правила за издаването му, в съответствие с целта на закона, но изводът, че оспореният по делото акт е постановен в противоречие с материалноправни разпоредби на ЗБР и Наредбата за ОС, е изцяло необоснован и неверен. По подробно изложените доводи в жалбата и в писмена защита се иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу административния акт. Претендира направените по делото разноски. Третата касационна жалба е подадена от АГРОНИКА ИНВЕСТ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Западен, [улица], представлявано от управителя И. Георгиев, чрез пълномощника адв. Георгиева. Счита, че инвестиционното предложение не може да бъде отнесено към никоя от позициите на приложение 1 и 2 на Закона за опазване на околната среда и не подлежи на регламентираните по реда на глава шеста от него процедури по оценка на въздействие върху околната среда (ОВОС) или екологична оценка (ЕО), поради факта, че в тази глава на закона са регламентирани посочените процедури, но тези процедури касаят планове и програми, отнасящи се за строителство, както и такива дейности, които ще окажат значително въздействие върху околната среда, което е твърде различно от предмета на ИП и е извън този обхват. Сочи, че смисъла и съдържанието на ИП е различно от интерпретацията на вещото лице и изводите на съда. Излага аргументи за неправилност на изводите на съда и заключението по назначената СЕЕ. В представени писмени бележки и в съдебно заседание излага допълнителни аргументи. Иска отмяна на съдебното решение и оставяне в сила на писмо на директора на РИОСВ с изх. ОВОС-1353-3/26.08.2020 г. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност за разноските на ответника. Ответникът Сдружение ВВФ България, представлявано от изпълнителния директор В. Кавръкова, чрез пълномощника адв. А. Коджабашев в подаден писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационните жалби като неоснователни. Иска оставяне на оспореното съдебно решение в сила, но и излагане на допълнителни мотиви, относно наведените от него възражения за недопустимост на инвестиционното предложение. Претендира разноски, съгласно приложен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни. От фактическа страна по делото е установено, че във връзка с настъпили наводнения в Областна администрация - Пловдив са постъпили писма, предложения и уведомления, сред които и предложение вх. ДС-29-128/26.06.2020 г. (неприложено по делото) от "АГРОНИКА ИНВЕСТ" ООД, свързано с необходимост от почистване на растителност и наносни отложения, ограничаващи хидравличната проводимост и възпрепятстващи руслово заустване на отпадъчните води от Пречиствателна станция за отпадни води (ПОСВ) гр. Стамболийски в участък от река Марица в землища на гр. Стамболийски и [населено място] и укрепване на северния бряг. Със заповед РД-22-46 от 03.07.2020 г. на областния управител на област Пловдив, на основание чл. 32, ал. 1 от Закона за администрацията, във връзка с чл. 140, ал. 5 и ал. 6 от Закона за водите и чл. 64, ал. 1, т. 6 от Закона за защита при бедствия, е назначена междуведомствена комисия, която да извърши проверка на участъците от р. Марица, за които са постъпили сигналите и предложенията. За резултатите от извършената на 07.07.2020 г. проверка е съставен протокол изх. РД-18-59 от 21.07.2020 г. Според точка 1 от посочения протокол, за участък от р. Марица в землището на гр. Стамболийски и [населено място], община Родопи, в района на ПСОВ Стамболийски с начало N42°0845.84, E24°3403.82 и край N42°0905.30, E24°3313.10, комисията приема за установено, че в този участък руслото на реката е изместено към ляв бряг, а от страната на десен бряг са се образували значителни наносни отложения, които възпрепятстват нормалното заустване на отпадъчните води от пречиствателната станция. Установено е, че наносните образувания са обраснали с гъста растителност и хидравличната проводимост е намалена, а изместването на водното течение в северна посока е довело до ерозия на левия бряг в землището на [населено място]. В наносните отложения в района на ПСОВ се е образувала безотточна лагуна, в която постъпват отпадъчните води от пречиствателната станция и това създава екологичен проблем. Установено е, че участъкът попада в защитени зони, приети с решение 122/02.03.2007 г. на Министерския съвет - "Река Марица" BG0000578 за опазване на природните местообитания на дивата флора и фауна и "Марица-Пловдив" BG0002087 за опазване на дивите птици, обявена със заповед РД-836/17.11.2008 г. на министъра на околната среда и водите. Междуведомствената комисия е направила заключение, че в процесния участък е необходимо да се изготви и реализира проект за почистване на растителност и отложения и укрепване на ерозиралите участъци от ляв бряг, с цел обезпечаване на необходимата хидравлична проводимост и нормално заустване на отпадъчните води от ПСОВ гр. Стамболийски. На основание чл. 140, ал. 6 във връзка с ал. 5 от Закона за водите, протокол с изх. РД-18-59 от 21.07.2020 г. и отправено предложение от 26.06.2020 г. от "АГРОНИКА ИНВЕСТ" ООД, е сключен договор за почистване и укрепване на речен участък с изх. АСД-12-55 от 23.07.2020 г., по силата на който Областна администрация - Пловдив, от една страна като възложител, и "АГРОНИКА ИНВЕСТ" ООД, от друга страна като изпълнител, се споразумяват изпълнителят да извърши безвъзмездно почистване на речното легло от наносни отложения и укрепване на участък от бреговете на река Марица, с цел осигуряване на хидравлична проводимост и безпрепятствено заустване на отпадните води от ПСОВ гр. Стамболийски в река Марица. Към договора е сключен анекс 1 с изх. АСД-12-55#1 от 18.12.2020 г. На 07.08.2020 г. в РИОСВ - Пловдив е постъпило уведомление за инвестиционно предложение (ИП) с вх. ОВОС-1353 от "АГРОНИКА ИНВЕСТ" ООД, адресирано до директора на РИОСВ - Пловдив, съгласно приложение 5 към чл. 4, ал. 1 от НУРИОВОС, за ИП "Почистване на речното легло от наносни отложения и укрепване на участък от бреговете на р. Марица" в землищата на гр. Стамболийски, община Стамболийски, и [населено място], община Родопи, област Пловдив. Според подаденото уведомление "При направения оглед на участъка, предмет на ИП, се констатира, че е извършено залесяване на ивица с площ от около 20 дка от страната на десния бряг, с ширина 30 50 м и дължина около 500 м. Залесяването е извършено от WWF по програма за възстановяване на крайречни гори. Считаме, че такива "гори" не може да има в коритото на реката, а само извън него" "Изземването на наносите ще става след премахване на самозалесилата се растителност върху тях, която ще се предава на кмета на община Стамболийски за социални нужди. Изземването ще се извършва с багер на отвал. След тяхното обезводняване те ще се товарят с фадрома на автотранспорт и ще се извозват и депонират на площадка в землището на [населено място] (ПИ 400004.11.345), за ползването на която възложителят има сключен договор за наем, с предмет на договора приблизителна площ от 5000 кв.м. от ПИ с идентификатор 40004.11.345, целият с площ от 11062 кв.м., без построените в него сгради. "Общата дължина за почистване и укрепване е около 1300 м. Обемът на излишните наносни отложения възлиза на около 186 000 куб.м., като в т.ч. не са включени допълнителните наносни отложения, формирани от акумулативната дейност на реката през периода на реализация на ИП". "Разглежданият участък за почистване на речното корито и укрепване на левия бряг на р. Марица е с обща дължина 1 300 м. Започва на около 550 м. под ПСОВ - Стамболийски и завършва на около 750 м. над нея, до преливника на довеждащия колектор". Географските координати на началото и края на участъка за почистване на речното корито и укрепване на левия бряг на р. Марица са: начало N42°0845.84, E24°3403.82 и край N42°0905.30, E24°3313.10. "Разглежданият участък от р. Марица не попада в границите на защитени територии по смисъла на ЗЗТ, но попада в границите на две защитени зони по Натура 2000-ЗЗ "Река Марица" с код BG 0000578 и ЗЗ "Марица-Пловдив" с код BG0002087". С писмо изх. ОВОС-1353-1 от 10.08.2020 г. директорът на РИОСВ - Пловдив е изискал становище от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" (БДИБР), относно допустимостта на ИП на "АГРОНИКА ИНВЕСТ" ООД, съгласно чл. 155, ал. 1, т. 23 от ЗВ, спрямо режимите, определени в утвърдени ПУРБ и ПУРН на ИБР. С писмо изх. ПУ-01-655(1)/ 20.08.2020 г. на директора на БДИБР е уведомен директорът на РИОСВ - Пловдив, че представеното ИП е допустимо от гледна точка на ПУРБ на ИБР, ПУРН на ИБР 2016-2021 г. и постигане на целите на околната среда, при спазване на конкретно посочените в писмото условия. С процесното писмо на директора на РИОСВ - Пловдив с изх. ОВОС-1353-3/26.08.2020 г. на основание чл. 2, ал. 2 от Наредбата за ОС възложителят АГРОНИКА ИНВЕСТ ООД е уведомен, че преценката на компетентния орган за така заявеното инвестиционно предложение Почистване на речното легло от наносни отложения и укрепване на участък от бреговете на р. Марица" в землищата на гр. Стамболийски, община Стамболийски и [населено място], община Родопи, област Пловдив, с географски координати: начало N42°0845.84, E24°3403.82 и край N42°0905.30, E24°3313.10 е, че не е необходимо провеждане на процедура по реда на глава втора от Наредбата за ОС. Писмото на директора на РИОСВ - Пловдив с изх. ОВОС-1353-3/26.08.2020 г. е оспорено от Сдружение Балканка и Сдружение "ВВФ Световен фонд за дивата природа, Дунавско - Карпатска програма България", гр. София пред министъра на околната среда и водите, като с негово решение 185/14.10.2020 г. жалбите са отхвърлени, а писмото е потвърдено. Съдът е приел, че процесното ИП попада в т. 2, б. "в" от приложение 2 към чл. 93, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗООС, тъй като реализацията му представлява "изземване на инертни материали от реки, езера или море чрез драгиране" и за ответника е налице задължението в условията на оперативна самостоятелност да прецени необходимостта от извършване на ОВОС. Според съда драгирането е дейност по изкопаване на материал от водна среда, като възможните причини за драгиране включват подобряване на съществуващите характеристики на водата; преустройство на земя и водни обекти за промяна на отводняването, корабоплаването и търговската употреба; изграждане на язовири, диги и други контроли за потоци и брегови линии. Посочено е, че целите на драгирането са различни, като една от тях е и създаване на по-голяма дълбочина на водата. В случая инвестиционното предложение е "Почистване на речното легло от наносни отложения и укрепване на участък от бреговете на р. Марица", а видно от приложения по делото технически проект в раздел "Организация на изпълнението", изземването на наносите ще се извършва с багер на отвал, като след тяхното обезводняване те ще се товарят с фадрома на автотранспорт, а укрепването на изровения ляв бряг ще става след изземването на наносните отложения в тези участъци, за да може водното течение да се отдалечи от брега. Решаващият съд е приел, че тези дейности са такива по драгиране. От друга страна съдът е приел, че процесното ИП не попада сред плановете и програмите, подлежащи на задължителна ЕО, съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата за ЕО. Няма данни, нито пък твърдения, че процесното ИП попада и в някоя от четирите хипотези по чл. 2, ал. 2 от Наредбата за ЕО, при чието наличие компетентните органи преценяват необходимостта от ЕО. Съдът е достигнал до извод, че от страна на компетентния орган не е извършена преценка за вероятната степен на въздействие на процесното ИП върху конкретните местообитания и/или видове - предмет на опазване в защитените зони и не са обсъдени критериите, посочени в чл. 16 от Наредбата за ОС. Според съда непосочването на конкретното място и видове растителност, която ще бъде премахвана за реализация на процесното ИП, препятстват възможността за извършване на правилна преценка дали изпълнението на ИП ще окаже влияние на ЗЗ "Река Марица" и ЗЗ "Марица-Пловдив". Формиран е извод, че не може да бъде извършена преценка и дали реализацията на процесното ИП включва премахването на единични дървета, участващи в състава на природно местообитание с код 92А0 "Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba" или ще се премахва "самозалесилата се растителност" от островите в речното корито, образуващи "гори" и съставляваща природно местообитание с код 92А0 "Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba", тъй като със заповед РД-836 от 17.11.2008 г. на министъра на околната среда и водите в ЗЗ "Марица-Пловдив" е установена забрана, имаща отношение към процесното ИП, за намаляване площта на крайречните гори от местни дървесни видове (т. 6.1 от заповедта). Съдът е кредитирал заключението по назначената по делото съдебно-екологична експертиза, че очакваните въздействия от реализацията на ИП върху природните местообитания и местообитанията на целевите животински видове биха могли да окажат значително въздействие върху защитената зона, както пряко въздействие: засягане на части от природни местообитания на целеви животински видове предмет на опазване в зоната; намаляване площта на типове природни местообитания; промяна на видовия състав от растения и животни; така и косвени въздействия: влошаване качествата на местообитания; обезпокояване на видовете от шумови въздействия; промяна в компонентите на околната среда, както и други възможни отрицателни въздействия. С оглед посочените обстоятелства е направен извод, че реализацията на процесното ИП би била в нарушение на забраната по точка 6.1 от заповед РД-836 от 17.11.2008 г. за ЗЗ "Марица-Пловдив", ако спрямо ИП не бъде извършена оценка за неговата съвместимост по реда на Наредбата за ОС. Съдът е достигнал до извод, че процесният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК за посочване на фактическите и правните основания, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, но е постановен в противоречие с относимите материалноправни разпоредби на Закона за биологичното разнообразие и Наредбата за ОС, поради което същият е незаконосъобразен. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че ИП попада в обхвата на т. 2, б. "в" от приложение 2 към чл. 93, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗООС. Предметът на ИП включва отнемане на материали от речното корито и премахване на растителност, които предполагат намеса върху околната среда, поради което същото представлява инвестиционно предложение по смисъла на § 1, т. 17, б. б от ДР на ЗООС. При липса на легално определение, извършеният от съда анализ на понятието драгиране по същество не се оспорва от касаторите. В тази връзка първоинстанционният съд е направил сравнение между нормите на ЗООС и кореспондиращите им текстове от приложение II на Директива 2011/92/ЕС на английски език, който настоящата касационна инстанция не счита за необходимо да възпроизвежда. От доказателствата по делото се установява, че при реализирането на инвестиционното предложение ще бъдат иззети инертни материали от р. Марица. Предметът на ИП в процесния случай е почистване на речното легло от наносни отложения и укрепване на участък от бреговете на р. Марица. Съгласно § 1, т. 89 от ДР на Закона за водите "наносни отложения" са динамичен възобновяем запас от твърдия отток, отложен в речното легло по време на пълноводие, с едрина на зърната над 0,1 мм, съставени от неразтворими минерални и скални частици. Видно от приложения технически проект по архивни данни руслото на р. Марица от 0 до 3 метра е изградено от дребни глинести пясъци, средни пясъци и прахови песъчливи глини. Независимо от липсата на легална дефиниция на термина инертни материали безспорно е, че речният пясък (както и чакъла и трошения камък), който основно ще бъде отнеман от речното корито, се включва в това понятие. Съдът правилно е анализирал и използваният способ за почистване на наносите, който предвижда отнемането да бъде извършвано чрез багер на отвал и съответства на един от методите на драгиране. Може да бъде възприета тезата, застъпена от процесуалния представител на областния управител на област Пловдив, че попадането на ИП в приложното поле на нормата следва да се определя с оглед предмета и целите на ИП, като същите са част и от съдържанието на уведомлението за ИП, съгласно приложение 1, част Б към чл. 10, ал. 1 от Наредбата за ОС в относимата редакция. Тази преценка на органа обаче неминуемо следва да включва и отчита също така и въздействията, които реализирането на ИП би оказало върху компонентите на околната среда. Такава цялостна преценка обаче не е извършена от компетентния орган, който в оспорения административен акт единствено е направил декларативен извод, че заявеното ИП и предвидените в него дейности не могат да бъдат отнесени към някоя от позициите по приложения 1 и 2 от ЗООС. Още повече, че в конкретния случай уведомлението за инвестиционно предложение е подадено по утвърден образец, съгласно приложение 5, към чл. 4, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда. Безспорна е обществената значимост на дейностите по чл. 140, ал. 6 от Закона за водите. Не може да бъде споделена обаче подробно аргументирана от касаторите теза, че тези дейности следва да бъдат изключени от приложното поле на нормата на т. 2, б. "в" от приложение 2 към чл. 93, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗООС предвид целите, които се преследват с тяхното реализиране. На първо място, такова тълкуване не намира опора в приложимата нормативна база, в която законодателят не е регламентирал изрично подобно изключение. Приложеното становище на министъра на регионалното развитие и благоустройството, съдържащо се в писмо изх. 05-08-2066/29.09.2017 г. (лист 62), изразено във връзка с искане от РИОСВ - Смолян, не е намерило юридически израз в относимото и приложимо към спора законодателство, включително при последващите изменения на ЗООС, ЗБР и Наредбите за ОВОС и за ОС. При анализ на нормативната уредба настоящият съдебен състав констатира, че единствено в действащата към датата на акта Наредба за ползването на повърхностните води (обн. ДВ. бр. 100 от 16 декември 2016 г., отм. ДВ. бр. 25 от 26 март 2021 г.) и в Наредбата за ползването на повърхностните води (приета с ПМС 100 от 23.03.2021 г., обн. ДВ. бр. 25 от 26 март 2021 г.), неотносими към съществото на настоящия спор, е въведено ясно разграничение между изземването на наносни отложения (за р. Дунав и водохранилищата) и изземването на наносни отложения във връзка с предвидени дейности за почистване на речното легло, както чрез въвеждането на легалните дефиниции по § 1, т. 6 и т. 7 от ДР на наредбата, така и в разпоредбите на раздел IV. Същевременно с разпоредбите на чл. 118ж, ал. 2 и чл. 118з, т. 4 от ЗВ дейностите по чл. 140, ал. 6 от ЗВ са изрично предвидени като едно от изключенията, спрямо забраната за изземване на наносни отложения. Такива разграничения и свързаните с тях изменения не са извършени в релевантната за спора нормативна уредба, като както вече се посочи, липсва и нормативно установено изключение, поради което не може да бъде формиран извод, включително по тълкувателен път, че дейностите по почистване/изземване на наносните отложения, реализирани в хипотезата на чл. 140, ал. 6 от ЗВ, не попадат в обхвата на т. 2, буква в от приложение 2 към чл. 93, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗООС. Освен това, както е посочено от процесуалния представител на ответника по касация, вероятните благоприятни последици от реализацията на проекти от приложения I и II на Директива 2011/92/ЕС, е без значение при преценката на необходимостта проектите (ИП) да бъдат предмет на оценка на екологичното им въздействие (т. 41 от решение на Съда на ЕС по дело С-142/07 и т. 41 от решение на Съда на ЕС по дело С-43/18, практика по Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда). Предвид правилността на формирания от решаващия съд извод, че ИП попада в приложното поле на т. 2, буква в от приложение 2 към чл. 93, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗООС, правилно съдът е приел, че за директора на РИОСВ - Пловдив е било налице задължението да прецени необходимостта от извършване на ОВОС. Съгласно чл. 40, ал. 2 от Наредбата за ОС компетентният орган извършва проверка за допустимост на инвестиционното предложение по реда на глава втора, раздел II, като в срока по чл. 5 от Наредбата за ОВОС уведомява възложителя за допустимостта на инвестиционното предложение и потвърждава приложимостта на процедурата по преценяване на необходимостта от ОВОС, съответно - прекратява процедурата в предвидените по тази наредба и по Наредбата за ОВОС случаи, а ал. 3 предвижда, че компетентният орган извършва преценка за вероятната степен на отрицателно въздействие на инвестиционното предложение върху защитената зона по реда на глава втора, раздел III, като в този случай не се прилагат разпоредбите на чл. 18, 19 и чл. 20, ал. 2 от наредбата. Следователно правилна е и преценката на съда, че неправилно в случая не е извършена преценка за вероятната степен на въздействие на процесното ИП върху конкретните местообитания и/или видове - предмет на опазване в защитените зони и не са съобразени и не са приложени критериите по чл. 16 от Наредбата за ОС. От доказателствата по делото се установява, че процесното ИП ще се реализира в границите на защитени зони Река Марица BG0000578 по Директива 92/43/ЕИО и Марица-Пловдив BG0002087 по Директива 2009/147/ЕО. Двете защитени зони са включени в списъка на защитените зони приет от Министерския съвет на основание чл. 10, ал. 4 от ЗБР с решение 122/02.03.2007 г., обн. ДВ бр. 21 от 09.03.2007 г. Защитена зона Река Марица BG0000578 по Директива 92/43/ЕИО е включена в списъка на защитените зони одобрени на основание чл. 4, параграф 2 на Директива 92/43/ЕИО с решение на Европейската Комисия от 12.12.2008 г. Защитена зона Марица-Пловдив BG0002087 по Директива 2009/147/ЕО е обявена на основание чл. 12, ал. 6 от ЗБР и изречение последно от чл. 4, параграф 1 на Директива 2009/147/ЕО със заповед РД-836/17.11.2008 г. на министъра на околната среда и водите, обн. ДВ бр. 108 от 19.12.2008 г. Установено е, че съгласно ПУРБ 2016-2021 г. на ИБР, процесният участък попада в "чувствителна зона "водосбор на р. Марица" с код BGCSAR106, както и в уязвима зона. ИП засяга зони за защита на водите /ЗЗВ/ ЗЗ Река Марица и ЗЗ Марица - Пловдив. ИП попада в границите на повърхностно водно тяло "Река Марица от гр. Белово до река Тополница" с код BG3FSWMA790R157 и в район със значителен потенциален риск от наводнения /РЗПРН/ BG3_APSFR_MA_07 Марица - Пазарджик. Съгласно представеното становище на директора на БДИБР процесното ИП е допустимо от гледна точка на ПУРБ на ИБР и ПУРН на ИБР 2016 2021 г. и постигане на целите на околната среда, но при спазване на определени условия, част от които са да не се допускат сечи на естествени видове по бреговете и островите на река Марица в ЗЗВ ЗЗ Река Марица и ЗЗ Марица - Пловдив, както и да не се допуска намаляване на площта на крайречните гори от местни дървесни видове в ЗЗ Марица - Пловдив. Назначената по делото съдебно-екологична експертиза е представила заключение, оспорено от двама от касаторите, но което съдът е приел, като компетентно и безпристрастно изготвено. От заключението по назначените по делото основна и допълнителна СЕЕ, изготвено след провеждане на две проверки на място от вещото лице, се установява, че част от растителността вътре в речното корито, вкл. върху наносните отложения, чието премахване е предвидено в ИП и е посочена в същото като самозалесила се растителност, се състои от бели върби и бели тополи и е съставна част на природно местообитание с код 92А0 "Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba", предмет на опазване в ЗЗ "Река Марица" с код BG0000578. Съгласно техническия проект изземването на наносните отложения ще се извършва след премахване на самозалесилата се растителност върху тях. Заключението установява, че в представения от дружеството технически проект липсва конкретно посочване на броя/количеството, вида и точното местоположение на растителността, която ще се премахва за реализация на процесното ИП, липсва чертеж, от които да се установи от къде ще се премахва тази самозалесила се растителност, както и не е направена оценка на състоянието ѝ, обстоятелства, препятстващи възможността за извършване на правилна преценка относно това дали изпълнението на ИП ще окаже влияние на ЗЗ "Река Марица" и ЗЗ "Марица-Пловдив". В заключението по т. 3 от основната експертиза е посочено, че не може да бъде извършена преценка и дали реализацията на процесното ИП включва премахването на единични дървета, участващи в състава на природно местообитание с код 92А0 или ще се премахва "самозалесилата се растителност" от островите в речното корито, образуващи "гори" и съставляваща природно местообитание с код 92А0, предвид установената с т.6.1 от заповед РД-836 от 17.11.2008 г. на министъра на околната среда и водите в ЗЗ "Марица-Пловдив" забрана за намаляване на площта на крайречните гори от местни дървесни видове. Тези изводи са възприети като правилни от решаващия съд и кореспондират с приложените доказателства и техния анализ. Според вещото лице очакваните въздействия от реализацията на ИП върху природните местообитания и местообитанията на целевите животински видове биха могли да окажат значително въздействие върху защитената зона, както пряко въздействие: засягане на части от природни местообитания на целеви животински видове, предмет на опазване в зоната; намаляване площта на типове природни местообитания; промяна на видовия състав от растения и животни; така и косвени въздействия: влошаване качествата на местообитания; обезпокояване на видовете от шумови въздействия; промяна в компонентите на околната среда, както и други възможни отрицателни въздействия. Посочено е също така, че от реализацията на ИП се очаква безпокойство и слабо отрицателно въздействие по отношение на птиците Земеродно рибарче (Alcedo atthis) и Голяма бяла чапла (Ardea alba) в ЗЗ "Марица-Пловдив", която представлява важно местообитание за редица водоплаващи и водолюбиви птици. Тези изводи също са възприети от съда и не са оборени по съответния ред. Предвид горепосочените обстоятелства правилен е и крайният извод на съда, че с оглед забраната по т. 6.1 от заповед РД-836 от 17.11.2008 г. на министъра на околната среда и водите за инвестиционното предложение следва да бъде извършена оценка за съвместимост по реда на Наредбата за ОС. С оглед изричното искане на процесуалния представител на ответника за допълване на мотивите на оспореното съдебно решение, в частта относно дадените указания от съда и съществуваща неяснота, досежно етапа от който следва да започне административното производство, настоящата касационна инстанция счита за необходимо да посочи, че предвид конкретната фактическа обстановка и формираните правни изводи, административната процедура следва да започне от етапа на проверка на допустимостта на ИП, в съответствие с изискването на чл. 40, ал. 2 от Наредбата за ОС. Предвид горното проверяваното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно заявената претенция на ответника за присъждане на направените разноски за касационната инстанция, в тежест на касаторите следва да бъдат поставени извършените от Сдружение ВВФ България, гр. София, разноски под формата на адвокатско възнаграждение, които съгласно представените два договора за правна защита и съдействие възлизат общо на сумата от 2 000 лева. Неоснователно е възражението за прекомерност предвид високата правна и фактическа сложност на спора и с оглед обема на извършените процесуални действия от процесуалния представител на ответника по касация. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение