Решение № 2274 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7272/2013 г.

Решение № 2274 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7272/2013 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Иван Стоянов Добрев срещу решение № 821 от 9.04.2013 г. по адм. д. № 1418/2012 г. на Административен съд Бургас с доводи, че е неправилно поради което следва да бъде отменено с присъждане на направените разноски по делото. Ответникът Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/, представлявана от директора Кънчо Райчев, чрез процесуалния представител юрисконсулт Диана Димитрова, в писмен отговор оспорва касационната жалба, като неоснователна, и претендира присъждане на направените разноски по делото. Ответникът Национален осигурителен институт /НОИ/, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Люба Гайдарова, в писмен отговор и устно в съдебно заседание оспорва касационната жалба, като неоснователна. Разноски не се претендират. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлен, искът за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от Иван Стоянов Добрев против Националната експертна лекарска комисия и Национален осигурителен институт. При изяснена фактическа обстановка, съдът е направил обоснован и законосъобразен извод, че причинени вреди не са доказани, поради което не следва да се обсъжда липсата/наличието на третата предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - причинна връзка. Не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението на съда е постановено при спазване на процесуалните правила, правилно приложение на материалния закон и обоснованост. Правилни са изводите на съда, че не е налице фактическия състав по чл. 1 от ЗОДОВ, тъй като от доказателствата по делото се установява отменен като незаконосъобразен административен акт - разпореждане № 7314/14.08.2006 г. на орган на НОИ е отменено по административен ред, а решение № 0047/16.01.2007 г. на НЕЛК по ортопедични болести по съдебен ред, но не са доказани в хода на производството твърдените от ищеца вреди. Вредите в това производството не се презюмират, а подлежат на пълно доказване. В разпита си по делото свидетелите Детелина Милкова и Иван Добрев не установяват някакво психическо или утежнено състояние на ищеца. Наблюдаваната подтиснатост и отчаяние няма как да бъдат свързани с постановените и впоследствие отменени административни актове. По делото не са представени други доказателства във връзка с твърденията на ищеца. Не се установява той да е прибягвал до медицинска помощ, да има констатирано заболяване или да му е назначавано медикаментозно лечение във връзка с преживяните от него негативни емоции. С оглед на това обосновани са изводите на съда, че твърдените от ищеца негативни емоции са вероятно в резултат на неразбирателството му с работодателя и във връзка с неговата работа. Поради това не е доказана и причинна връзка между твърдените от ищеца вреди и отменените административни актове. При тези данни, обосновано и законосъобразно, е прието, че не са налице две от кумулативно предвидените предпоставки за уважаване на претенцията по чл. 1 от ЗОДОВ. Решението е валидно, допустимо и правилно, и затова следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответника Националната експертна лекарска комисия следва да се присъдят надлежно претендираните разноски по делото в размер на 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,