Решение № 3058 от 12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12023/2016 г.

Решение № 3058 от 12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12023/2016 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби срещу Решение № 413 от 19.07.2016 г., постановено по адм. д. № 336 по описа за 2016 г. на Административен съд - П. (АС - П.), поправено с Решение № 476 от 30.09.2016 г., постановено по същото дело. С него Регионална дирекция по горите - П. (РДГП) е осъдена да заплати на Я. К. К. сума в размер на 500,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.07.2015 г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 500,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.07.2015 г. до окончателното й изплащане. Искът на К. срещу РДГП за осъждането й да му заплати обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 500,00 лв. до претендираното обезщетение в размер на 1000,00 лв. е отхвърлен като неоснователен. Наред с това, РДГП е осъдена да заплати на К. разноски по делото в размер на 500,00 лв. Първата касационна жалба е подадена от РДГП срещу посоченото съдебно решение в осъдителната този касационен жалбоподател част. Твърди се постановяването му в обжалваната част при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се оплакване, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по своевременно направеното и подробно обосновано от РДГП възражение по чл. 5, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Поддържа се становище, че от събраните в хода на първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства не са доказани твърдените от К. страдания, засилено чувство на безпомощност, безсилие, унижение на човешкото достойнство. Наред с това, не била установена и доказана причинната връзка между отмененото наказателно постановление (НП) и състоянието, в което К. твърди, че е изпаднал, както и настъпването на неимуществени вреди. Неправилно съдът кредитирал и показанията на разпитаните по делото свидетели - Ц. К. и П. В.. Необосновани, според този касатор, са изводите на съда, че отмененото НП сериозно е накърнило правната сфера на ищеца, като е довело до влошаване на здравословното му състояние. Неправилно е прието от съда, че са налице надлежни доказателства, от които може са направи заключение, че К. действително е претърпял определени неимуществени вреди, които са в причинна връзка с отмененото НП. Отделно от това се поддържа, че решението, в частта, с която е уважен искът за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди противоречи на материалния закон. Изразява се становище, че изразходването на средства за адвокатско възнаграждение за защита пред съд не може да се определи като вреда от административна дейност и не представлява вреда по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. На следващо място се твърди, че решението е неправилно и в частта за разноските, доколкото те не се присъдени съобразно уважената част от исковете. По така подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на решението в обжалваните части и отхвърляне на предявените от К. искове. Иска се присъждането на сторените от РДГП по делото разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд РДГП не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от този касационен жалбоподател, с което се иска отхвърляне на касационната жалба, подадена от К. и уважаване на тази, подадена от РДГП. Изразява се становище по съществото на спора. Ответникът по тази касационна жалба Я. К. К. представя подробно обоснован писмен отговор на касационната жалба, с който я оспорва и иска решението в обжалваната от РДГП част да бъде оставено в сила. Втората касационна жалба е подадена от К. срещу посоченото съдебно решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от него срещу РДГП иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата над 500,00 лв. до претендирания размер от 1000,00 лв. Твърди се, че решението в посочената част е необосновано - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. трето АПК. Съдът неправилно не е зачел увреждането на здравословното му състояние, като е ценил само психо-емоционалното му такова. Иска се отмяната на решението в така обжалваната част и уважаване на иска в пълния му размер, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.07.2015 г. до окончателното й изплащане. Претендират се и сторените по делото разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател К. се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име поддържа жалбата, а по същество моли да бъде уважена. Иска оставяне в сила на решението предмет на проверка в обжалваната от РДГП част. Ответникът по тази касационна жалба РДГП не представя писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно в съответните обжалвани от тях части и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество, касационната жалба на РДГП е частично основателна, а тази на К. - неоснователна. Административен съд - П. е разгледал предявените от К. срещу РДГП искове за осъждането на ответника да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 500,00 лв. и обезщетение за неимуществени вреди в размер 1000,00 лв., като пряка последица от отмененото като незаконосъобразно НП № 297 от 03.11.2014 г., издадено от и. д. директор на РДГП, ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от 17.07.2015 г. до окончателното изплащане на исковите суми. Установено е от първоинстанционния съд, че с НП № 297 от 03.11.2014 г., издадено от и. д. директора на РДГП, в резултат на което се твърди, че са настъпили претендираните вреди, на К. е наложена глоба в размер на 1000,00 лв. за нарушение на чл. 265, ал. 1, предл. второ от Закона за горите (ЗГ). Ищецът е обжалвал посоченото НП. Б. образувано нахд № 304 по описа на Районен съд - П. за 2014 г. За осигуряване на защитата и процесуалното си представителство К. ангажирал адвокат П., за което заплатил сума от 150,00 лв., пpeдcтaвлявaща адвокатски хонорар. С Решение № 30 от 04.05.2015 г. Pайонен съд - П. е отменил като незаконосъобразно НП № 297 от 03.11.2014 г. Регионална дирекция по горите - П. обжалвала решението пред АС - П.. Б. образувано кнахд № 455/2015 г. по описа на този съд. С Решение № 483 от 17.07.2015 г. АС - П. е потвърдил решението на РС - П.. За осигуряване на защитата и процесуалното си представителство пред АС- П. К. отново ангажирал адвокат П.. Заплатил му сумата от 350,00 лв. за адвокатски хонорар. Съдът кредитирал събраните гласни доказателства като достоверни, последователни и непротиворечащи на приобщените по делото писмени доказателства. Изрично посочил, че кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, макар свидетелката К. да е в близки отношения с К., доколкото тя е лицето, което има най-преки и непосредствени впечатления от изживените от него емоционални и депресивни състояния, и която най-вярно би пресъздала претърпените от него неимуществени вреди и то за продължителен период от време. Въз основа на доказателствата съдът направил извод за частична основателност на иска за присъждане на неимуществени вреди и основателност на този за имуществени вреди. По иска за неимуществени вреди съдът посочил, че от събраните по делото доказателства се установява наличието на всички предвидени в закона предпоставки за уважаването му. Приел е за безспорно доказано, че именно в резултат на незаконосъобразното НП № 297 от 03.11.2014 г. К. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се страдания, негативни емоционални преживявания, засилено чувство на безпомощност, безсилие и незащитеност, унижение на човешкото достойнство и стрес. У. било според съда, че К. станал неспокоен и е загубил съня си, което е оказало влияние върху работата му - съсредоточеността му на работното място, както и се е създало напрежение в семейството му. Съдът приел, че отмененото като незаконосъобразно НП сериозно е накърнило правната сфера на К., като е довело до влошаване на здравословното му състояние. Въз основа на приобщените по делото амбулаторни листове направил извод, че след издаването на НП в края на 2014 г. се е влошило здравословното състояние на К., като същият след проведени консултации с лекари специалисти, е бил подложен на терапия с медикаменти за ускорената му сърдечна дейност и повишено артериално налягане. Специалистът кардиолог е описал обективното му състояние като психоемоционално лабилен вследствие на снетата анамнеза и направените му изследвания. Този извод съдът обосновал като посочил, че безспорно описаното здравословно състояние съвпада като период от време с издаването на НП и воденото съдебно производство, с оглед на което е прието, че е налице и третата задължителна предпоставка, за да възникне правото на обезщетение, а именно наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното НП и настъпилите неимуществени вреди. Като е приел, че К. е изживял негативни емоции, но те не са се отразили значително на психо-емоционалното му състояние и поведение, съдът направил извод за частична основателност на исковата претенция за присъждане на неимуществени вреди. На основание чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) определил размера на обезщетението по справедливост и осъдил РДГП да заплати на К. обезщетение в размер на 500,00 лв., като отхвърлил иска над посочената сума до претендирания размер от 1000,00 лв., ведно със законната лихва считано от 17.07.2015 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както е претендирана. По иска за присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди съдът приел, че К. не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако не бе издадено незаконосъобразното НП. Направил извод, че тази вреда се явява пряка и непосредствена последица от издаденото незаконосъобразно НП. Обосновал се е с това, че намаляването на имуществото на К. вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение е предизвикано от издаването на НП, с което е наложена глоба, която той е считал за незаконосъобразно наложена, а ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси. По тези съображения уважил изцяло предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 500,00 лв. Предвид изхода на спора и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ съдът приел, че на К. следва да бъде заплатена от РДГП държавната такса в размер на 10,00 лв. и възнаграждение за адвокат в размер на 500,00 лв. съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Установява се от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, с която К. е сезирал АС - П., че претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди се основава на твърденията на лицето, че от датата на издаване на НП - 03.11.2014 г. до неговата отмяна бил в състояние на стрес, безпокойство, бил унизен, станал неспокоен, загубил съня си, което дало отражение на работата му и довело до напрежение в семейството му. Психическите изживявания, които имал К. определил обобщено като страдания, трудности за това какво да прави във връзка с НП и негативни емоционални преживявания на засилено чувство на безпомощност, безсилие и незащитеност, на унижение на човешкото достойнство, стрес. П. посоченото, според настоящия състав претенцията на К. за обезщетяване на претърпените от него неимуществени вреди не се основава и на твърдения за влошаване на здравословното му състояние като следствие на отмененото като незаконосъобразно НП, както неправилно е приел първоинстанционният съд. В този смисъл неправилно в решението са обсъждани приетите по делото амбулаторни листове, предписаната на К. терапия и здравословното му състояние. Неправилно също така само въз основа на тях и без приобщаване на специални знания по въпроса чрез назначаване на съдебно - медицинска експертиза, съдът е направил извод, че било доказано, че именно отмененото като незаконосъобразно НП сериозно е накърнило правната сфера на К., като "... е довело до влошаване на здравословното му състояние". В този смисъл неоснователни са оплакванията на К., направени в касационната му жалба, че съдът необосновано не зачел увреждането на здравословното му състояние, доколкото такова позоваване в исковата молба пред първоинстанционния съд той не прави. Обосновано на приобщените по делото гласни доказателства обаче, е приетото от състава на АС - П., че в резултат на отмененото НП К. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в страдания, негативни емоционални преживявания, унижение на човешкото достойнство, стрес, неспокойствие и загуба на съня, което е оказало влияние върху съсредоточеността на работното му място и напрежение в семейството. От показанията на свидетелите не се установява К. да е изпитвал засилено чувство на безпомощност, безсилие и незащитеност, поради което тези негови твърдения от исковата молба се явяват недоказани. Предвид изложените от съда в решението съображения, макар без изрично позоваване на чл. 172 от Гражданския процесуален кодекс, съставът на АС - П. е извършил преценка на дадените свидетелски показания в светлината на посочената разпоредба, като е мотивирал защо ги кредитира. Затова като неоснователни се преценяват от настоящия състав направените в касационната жалба на РДГП възражения в обратната насока. При съобразяване на казаното от свидетелите, според настоящия състав, размерът на присъденото обезщетение от АС - П. се явява завишен. В съответствие с нормата на чл. 52 ЗЗД, приложима на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ, на база критерия за справедливост, приложен спрямо конкретно установените по делото обстоятелства, свързани с продължителността на увреждането, при съобразяване казаното от свидетелите и останалите доказателства, съдът намира, че справедливо е обезщетяване на причинените неимуществени вреди със сума в размер на 100,00 лв. При определяне на дължимото обезщетение съдът отчита характера, степента, интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите и определя същите, като изхожда от сочените разпоредби при спазване принципа на справедливост. Преценката на обстоятелствата, имащи значение за правилното определяне на обезщетението при прилагане нормата на чл. 52 ЗЗД налага извод, че неимуществени вреди в по-голям от посочения по - горе размер не са установени и доказани по делото въпреки дадените от съда указания в съдебното заседание на 30.05.2016 г. след доклада на делото. С оглед гореизложеното, обжалваното решение в частта му, с която РДГП е осъдена да заплати на К. обезщетение за причинени неимуществени вреди за размера над 100,00 лв. до присъдената сума от 500,00 лв., като неправилно, следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго такова по съществото на спора, с което се отхвърли предявеният иск и за този размер. В останалата отхвърлителна иска за обезщетение за неимуществени вреди част решението следва да остане в сила. Решението е правилно в частта, с която РДГП е осъдена да заплати на К. сумата от 500,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Като е приел по същество еднозначно с цитираното тълкувателно решение, първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение в тази част в съответствие с материалния закон. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменен с влязло в сила съдебно решение акт - НП, правилно е прието от него, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за обезщетяване на претендираните имуществени вреди. Обосновани на приобщените по делото доказателства са изводите на първоинстанционния съд за реално заплащане на претендираната от К. сума в размер на 500,00 лв. на адв. П.. Видно е от Договор за правна защита и съдействие от 03.02.2015 г., представен в хода на съдебното производство пред Районен съд - П., образувано по предявената от К., жалба срещу НП, че адвокатско възнаграждение в размер на 150,00 лв. е заплатено в брой при подписването на договора. Така също от Договор за правна защита и съдействие от 17.06.2015, представен в хода на съдебното производство пред АС - П., образувано по предявената от РДГП касационна жалба се установява, че адвокатско възнаграждение в размер на 350,00 лв. е заплатено в брой при подписването на договора. Наред с това, установява се, че адв. П. действително е осъществил процесуално представителство и защита на К. в двете съдебни производства. Претендираните вреди са доказани по размер и са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното НП, предвид приетото с цитираното по - горе тълкувателно решение и правилно възприетите от първоинстанционния съд по делото факти. При установеното по делото, че е изплатено адвокатско възнаграждение в двете съдебни производства по обжалването и отмяната на наказателното постановление в общ размер на 500,00 лв. на процесуалния представител на К. - адв. П., който реално е осъществил защитата в хода на съдебното производство пред Районен съд - П. и в това пред АС - П., правилно и обосновано първоинстанционният съд е направил извод, че предявеният иск се явява основателен и доказан до претендирания размер от 500,00 лв. За посочената сума искът правилно е бил уважен. Ето защо обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила в тази част. Възражението, направено от касационния жалбоподател, основано на твърдение, че уврежданията на К. са причинени поради изключителна негова вина (чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ) е неоснователно. Държавата, в лицето на настоящия касационен жалбоподател, отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането съгласно чл. 4 ЗОДОВ. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у прекия причинител на вредите, но Държавата няма да отговоря, ако увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия - чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ. В този случай следва да се прецени доколко поведението му е в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконното действие или акт на държавния орган и доколко го освобождава от отговорност. Ако единствен каузален фактор е поведението на пострадалия, държавният орган не отговоря, но ако само е допринесъл - обезщетението се намалява, съгласно чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, каквото възражение в случая не е направено. В настоящия случай не е налице хипотезата на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ, доколкото с оглед отмяната на НП е недопустимо впоследствие да се установява и да се приема, че съответните длъжностни лица са действали правомерно. Основателни са възраженията на касационния жалбоподател РДГП срещу решението в частта за разноските. Обосновано на предписанието на разпоредбата на чл. 10, ал. 3, изр. второ ЗОДОВ касационният жалбоподател възразява, че при определяне на разноските съдът е следвало да присъди такива за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете. Предвид крайния изход от спора на К. се следват разноски в размер на 200,00 лв. за адвокатско възнаграждение. По тези причини решението следва да бъде отменено частично и в частта относно разноските - за присъдените такива в размер над 200,00 лв. до присъдения размер от 500,00 лв., а в останалата част относно разноските да остане в сила. Въпреки изхода на спора пред касационната инстанция, разноски за юрисконсултско възнаграждение не се следват на РДГП предвид това, че разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ е специална и дерогира правилото на чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение