Решение № 11187 от 18.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9406/2018 г.

Решение № 11187 от 18.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9406/2018 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) – София- град против решение № 3763 от 05.06.2018 г., постановено по административно дело № 11541 по описа за 2017 г. на Административен съд – София-град (АССГ), с което: 1) е отменено по жалба на Б. Божкилов решение № 2153-21-209/23.08.2017 г. на директора на ТП на НОИ - София-град, потвърждаващо разпореждане № [ЕГН]/44/09.06.2017 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – София-град, с което на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО е прекратена наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателя; 2) делото е изпратено като преписка на административния орган за решаване на въпроса по същество при съобразяване с мотивите в съдебното решение. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли решението на АССГ да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на Б. Божкилов срещу решение № 2153-21-209/23.08.2017 г. на директора на ТП на НОИ - София-град, с което е потвърдено разпореждане № [ЕГН]/44 от 09.06.2017 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – София-град. В писмени бележки, депозирани от процесуалния му представител главен юрисконсулт Н. Медарова, касационната жалба се поддържа, като са изложени допълнителни съображения в нейна подкрепа и е възведена претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация Б. Божкилов от [населено място] в писмен отговор, както и в съдебно заседание, където е представляван от майка си П. Божкилова като негов пълномощник, навежда доводи за неоснователност на касационната жалба поради правилно разрешаване на спора с постановения съдебен акт. Моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, а атакувания с нея съдебен акт да се потвърди, като претендира и присъждане на направените деловодни разноски за производството пред касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение. Върховният административен съд (ВАС) в тричленен състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – София-град е решение № 2153-21-209 от 23.08.2017 г. на директора на ТП на НОИ – София-град, с което е оставена без уважение като неоснователна жалбата на Б. Божкилов срещу разпореждане № [ЕГН]/44 от 09.06.2017 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което на Божкилов е прекратена наследствената му пенсия за инвалидност поради общо заболяване, на основание чл. 81, ал. 1, т. 1 и чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО, считано от 20.10.2016 г., поради изгубване на качеството "учащ" по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО и чл. 34, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). От фактическа страна е безспорно установено, че пенсионното производство е било започнато с молба от П. Божкилова, майка на малолетните й (тогава) синове С. Божкилов (инвалид с придружител) и Б. Божкилов (учащ) с искане да й бъде отпусната наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване (ИОЗ). Посочено е, че правото се упражнява от законни наследници, низходящи на починалия Б. Божкилов. С разпореждане № [ЕГН]/44/09.06.2017 г. на ръководителя на ТП на НОИ - София- град и на основание чл. 80, ал. 2, чл. 81, чл. 82, ал. 1, чл. 74, чл. 68, ал. 1 и чл. 94 от КЗОО е отпусната, считано от 21.08.2000 г., наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване на С. Божкилов и Б. Божкилов. След навършване на 18-годишна възраст и тъй като Б. Божкилов е продължил образованието си във висше учебно заведение, редовна форма на обучение, по специалността "Класическо пеене" в Националната музикална академия (НМА) "Проф. П. Владигеров" гр. София, изплащането на наследствената пенсия е продължило до 20.10.2016 г. На 09.10.2015 г. Б. Божкилов е представил пред административния орган уверение от Нов български университет (НБУ), че е записан в курс "Пети", семестър 2015/2016 г. с образователна степен "Магистър" по специалността "Право", и уверение от НМА, че е записан в курс "Дипломанти", семестър 2015/2016 г. с образователна степен "Магистър" по специалност "Класическо пеене". С уведомително писмо от 10.09.2016 г. същият е информирал административния орган, че предстои защита на дипломната му работа с краен срок 21.10.2016 г., а от 01.06.2016 г. е встъпил в длъжност "стажант-юрист" в Софийския градски съд на задължителен стаж за придобиване на юридическа правоспособност по чл. 294, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), с продължителност до 01.12.2016 г. Към писмото е приложил заповед на министъра на правосъдието за разпределянето му като стажант-юрист и акт за встъпване в длъжност като такъв. По преписката е постъпило писмо изх. № 425/27.04.2017 г. от НМА, от което се е установило, че Б. Божкилов е завършил семестриално магистърски курс по специалността "Класическо пеене", но не се е дипломирал на втора сесия за дипломна защита, проведена на 20.10.2016 г. На тази база е издадено от длъжностно лице по пенсионно осигуряване разпореждане № 930916/44 от 09.06.2017 г., с което, считано от 20.10.2016 г., наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване, получавана от Б. Божкилов, е била прекратена. Разпореждането е обжалвано по реда на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО пред директора на ТП на НОИ – София-град с мотив, че поради паралелното изучаване на две специалности в два различни университета студентът е преминал на индивидуален учебен план и по двете, като от 01.06.2016 г. до 01.12.2016 г. е провеждал задължителен стаж като стажант-юрист. От друга страна, на 06.06.2017 г. е защитил успешно дипломната си работа пред изпитна комисия в НМА "Проф. П. Владигеров". Спорът между страните пред първоинстанционния съд е обхващал и двете изучавани от Б. Божкилов специалности - по "Класическо пеене" и по "Право". Съществени за разрешаването му са били въпросите: през периода 20.10.2016 г. до 06.06.2017 г., когато Б. Божкилов е защитил успешно дипломната си работа по специалността "Класическо пеене", имал ли е качеството на учащ, респективно имал ли право да получава наследствена пенсия, и второ - включва ли се в срока на обучение по специалността "Право" задължителния 6-месечен стаж като стажант-юрист и полагането на теоретико-практическия изпит за придобиване на юридическа правоспособност, съгласно чл. 294, ал. 1 ЗСВ, или не. Правилни са изводите на първоинстанционния съд в насока, че с оглед приложението на разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, съгласно която лица, завършващи последния курс на обучение, се счита, че учат до дипломирането си, но не по-късно от края на втората сесия за дипломиране на курса, относно обучението на Б. Божкилов по специалността "Класическо пеене" мотивите на решаващия орган, обосноваващи прекратителните основания за изплащане на наследствената пенсия, са законосъобразни. В това отношение административният съд правилно е съобразил, че е без значение обстоятелството на каква възраст Божкилов е започнал обучението си и дали е преминал на индивидуална форма на обучение (доказателства в тази връзка нито пред първоинстанционния съд нито пред настоящата инстанция са представени), защото посочената разпоредба ясно, обстойно и конкретно дефинира крайния момент, с настъпването на който лицето губи статута си на "учащ". Основателно е възражението в касационната жалба, че приетото от първоинстанционния съд по отношение на правото на лицето на наследствена пенсия след дипломирането му по времето на стажа за придобиване на юридическа правоспособност съгласно изискването на глава четиринадесета от Закона за съдебната власт (ЗСВ), е материално незаконосъобразно, тъй като не е съобразено с допълнението на чл. 82 от КСО, в сила от 01.01.2017 г. (ДВ, бр. 98 от 2016 г.). С чл. 82, ал. 1 от КСО е създадено право на наследствена пенсия в полза на децата до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването й, ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако учат и ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст. В действащите й редакции до 01.01.2017 г. приложимата законова разпоредба не е дефинирала понятието "учащ" за целите на наследствените пенсии. С допълнението, обн. в ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., е предвидено, че децата, които се считат за учащи, се определят с наредбата по чл. 10б. Съответно, в чл. 34 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е добавена нова ал. 4, съгласно която лицата, които полагат стаж след дипломиране, не се считат за учащи. При прилагането на тази нормативна уредба в съдебната практика е наложено становището, че стажът, който полагат дипломираните юристи по специалност "право", се включва в "срока на обучение" по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО. Подзаконовата разпоредба на чл. 34, ал. 4 от НПОС не е съобразена със специфичните изисквания за придобиване на юридическа квалификация, установени в специалния закон. За да придобият юридическа правоспособност, завършилите висше образование по специалността "Право" преминават 6-месечен стаж като стажант-юристи и полагат изпит пред Министерството на правосъдието (чл. 294 от ЗСВ). От 01.01.2017 г. в чл. 82, ал. 1 от КСО е добавено ново изречение трето със следното съдържание: "Децата, които полагат стаж след дипломиране, не се смятат за учащи" (ДВ, бр. 98 от 2016 г.). Оспорените административни актове са издадени при действието на цитираната законова разпоредба, чийто текст е ясен и недвусмислен. Изразена е изрична законодателна воля за учащи по смисъла на чл. 82 от КСО след завършване на средно образование да се считат само децата, които се обучават във висши учебни заведения по реда на Закона за висшето образование (ЗВО). На основание чл. 42, ал. 8 от ЗВО диплома за завършена степен съгласно чл. 7 се присъжда след успешно изпълнение на всички задължения, предвидени по учебен план, независимо от календарния срок на обучение. Дипломиралите се лица със завършено висше образование губят статута на учащи по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО и стажовете, които по силата на специални нормативни разпоредби полагат след дипломирането, не се включват в срока на обучение. По силата на чл. 1, ал. 1 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "юрист", действаща към 30.11.2016 г. (отм. от 01.01.2018 г.), висше образование по специалността "Право" се придобива на образователната и квалификационна степен "магистър" във факултет във висше училище, което отговаря на изискванията на Закона за висшето образование и на тази наредба. В чл. 11, ал. 1 е регламентирано завършване на обучението по специалността "Право" с полагане на държавни изпити по публичноправни, по гражданскоправни и по наказателноправни науки. В хипотезата на чл. 82, ал. 1, изр. 3 от КСО дипломираните юристи със завършено висше образование и със статут на "стажант-юристи" по ЗСВ не могат да се считат за "учащи". През времето, през което е полагал стаж като дипломиран юрист, ответникът по касация е загубил качеството на "учащ" по смисъла на пенсионния закон и поради това не е имал право на наследствена пенсия. С оглед на изложените съображения следва да се приеме, че процесните административни актове, с които наследствената пенсия е прекратена, са издадени в съответствие с материалноправните изисквания за законосъобразност по чл. 82, ал. 1, изр. 3 от КСО. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Поради това обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго по същество, с което подадената първоначална жалба от Б. Божкилов се отхвърли като неоснователна. В този смисъл е налице актуална практика на Върховния административен съд, изразена в решение № 358 от 10.01.2018 г. по административно дело № 7943/2017 г. по описа на ВАС, постановено от тричленен състав от шесто отделение на касационната инстанция. При този изход на спора няма основание да се уважи искането на ответника по касация за присъждане на направените деловодни разноски, а основателна се явява своевременно заявената претенция от касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Пред касационната инстанция той е представляван от надлежно упълномощен юрисконсулт, който е дал подробно писмено становище по съществото на спора, но пък не е взел участие в проведеното по делото съдебно заседание. Отговорността за разноски е гражданско облигационно отношение, произтичащо от процесуалния закон и уредено в него, като съдът в хипотезата на отхвърлена жалба (срещу оспорения административен акт) присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на представляващия издалия акта орган юрисконсулт, а в полза на юридическото лице (ЮЛ), което е защитавано от него, респективно към това ЮЛ, в чиято структура се намира представляваният по този начин едноличен административен орган, издал оспореният административен акт. Поради това и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 228 от АПК и с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от АПК в полза на ТП на НОИ – София-град следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева (платимо от Б. Божкилов), съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (размерът е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал издалия акта административен орган). Същата сума от 100 лева следва да се присъди и за воденото пред първоинстанционния съд производство, където административния орган се е представлявал също от юрисконсулт и където също юрисконсултското възнаграждение е поискано своевременно. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК (редакция преди изменението в ДВ, бр. 77/2018 г.) и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение