Решение № 5496 от 27.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1879/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, подадена чрез упълномощения старши юрисконсулт Т. Василева, против решение 102 от 09.01.2025 г., постановено по адм.д. 629/2024 г., по описа на Административен съд Стара Загора. С него е отменено като незаконосъобразно решение 03-РД/2339 от 22.05.2024 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с което на Складо ЕООД е отказано предоставянето на средства от Механизма за възстановяване и устойчивост във връзка с подаденото от кандидата предложение за изпълнение на инвестиция с BG-RRP-6.004-3094 по процедура BG-RRP-6.004 Инвестиции в технологична и екологична модернизация, от инвестиция C6.I1 Фонд за насърчаване на технологичния и екологичния преход на селското стопанство, финансирана по Плана за възстановяване и устойчивост; делото е върнато като преписка на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие за ново произнасяне по подаденото от на Складо ЕООД предложение за изпълнение на инвестиция с BG-RRP-6.004-3094 по процедура BG-RRP-6.004 Инвестиции в технологична и екологична модернизация, от инвестиция C6.I1 Фонд за насърчаване на технологичния и екологичния преход на селското стопанство, финансирана по Плана за възстановяване и устойчивост, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението, като е определен едномесечен срок за произнасяне; Държавен фонд Земеделие е осъден да заплати на Складо ЕООД направените по делото разноски. В жалбата се релевират доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. При условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар. Ответникът Складо ЕООД оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор чрез пълномощника адвокат М. Стоянова. Изложени са подробни съображения за неоснователността на жалбата и за правилност на постановеното съдебно решение. Направено е искане за присъждане на сторените по делото разноски, за които със становище от 31.05.2025 г. е представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за заплащането им. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че обжалваният съдебен акт е неправилен и са налице релевираните касационни основания. Предлага Върховният административен съд да отмени обжалваното решение на Административен съд Стара Загора и да отхвърли жалбата срещу решението на Държавен фонд Земеделие. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационна жалба е основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Складо ЕОО срещу решение 03-РД/2339 от 22.05.2024 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, с което на дружеството е отказано предоставянето на средства от Механизма за възстановяване и устойчивост във връзка с подаденото от него предложение за изпълнение на инвестиция с BG-RRP-6.004-3094 по процедура BG-RRP-6.004 Инвестиции в технологична и екологична модернизация, от инвестиция C6.I1 Фонд за насърчаване на технологичния и екологичния преход на селското стопанство, финансирана по Плана за възстановяване и устойчивост /ПВУ/. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от материално компетентен орган, при спазване на установената от закона форма актът е писмен и мотивиран, формално са посочени фактическите и правни основания за издаването му, и същият съдържа разпоредителна част с ясно изразяване на волята на административния орган. Съдът е преценил обаче, че при издаване на акта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като същият е постановен и при неправилно приложение на материалния закон. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че по аргумент от разпоредбата на чл. 15, ал. 10, т. 2 от приложимото Постановление на МС 114 от 8.06.2022 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на средства на крайни получатели от Механизма за възстановяване и устойчивост /ПМС 114/2022 г. / и основанията за постановяване на процесния отказ, а именно че кандидатът не отговаря на едно от поставените изисквания за допустимост /да не е предприятие в затруднено положение/, още на етап оценка на административното съответствие и допустимост, производството спрямо кандидата Складо ЕООД е следвало да бъде прекратено, т. е. предложението не е трябвало въобще да бъде допускано до техническа и финансова оценка, съответно и класирано по-натам в процедурата. Доколкото обаче предпоставките за допустимост на предложението могат, а и следва да бъдат проверявани по всяко време и на всеки етап от производството, според първостепенния съд не е налице пречка конкретното предложение да получи отказ от финансиране и на по-късен етап, в случая едва след изготвяне на оценителния доклад. За да достигне до извод за незаконосъобразност на оспорения отказ, съдът е приел, че макар към 31.12.2022 г. Складо ЕООД да е било предприятие в затруднено положение съгласно чл. 2, § 18 от Регламент (ЕС) 651/2014 на Комисията от 17.06.2014 г., към датата на подаване на предложението си за изпълнение на инвестицията /ПИИ/ 18.12.2023 г. дружеството е декларирало, че финансовото му състояние отговаря на изискванията за допустимост по процедурата. Поради това според съда се явяват необосновани действията на административния орган да извърши оценка на ПИИ като провери дали кандидатът отговаря на изискванията по т. 2, буква "г" от раздел "Критерии за допустимост на кандидатите" на Условията за кандидатстване, но към финансовата 2022 г., а не към датата на подаване на ПИИ, както изрично е записано в Условията за кандидатстване. При положение че процедурата по оценка на предложението и одобряването на оценителния доклад се е развила в първото четиримесечие на 2024 г. т. е. след приключване на финансовата 2023 г., то счетоводният баланс за въпросната година е бил достъпен и не само е можело, но е било и задължително той да бъде изискан служебно в изпълнение на чл. 35 АПК и в съответствие с критериите за допустимост на кандидатите, където изрично е отбелязано, че условията, за които не е предвиден документ, се проверяват служебно. Обсъден е даденият формален отговор на въпрос 138 от 03.11.2023 г., зададен във връзка с процедурата, дали условието кандидат да не е в затруднено положение, ще бъде проверявано по данни за 2023 г., при което е отговорено лаконично, че проверката ще се извърши Съгласно т. 2 от раздел 11. 1 от УК, или, че условията за допустимост на кандидатите следва да са изпълнени към датата на подаване на ПИИ. Решаващите изводи на съда са, че чрез действията си по одобряване на оценителния доклад при явно наличие на предпоставките за упражняване на правомощията му по чл. 19, ал. 1, т. 2 и 3 от Постановление 114 на МС от 8.06.2022 г., ръководителят на структурата за наблюдение и докладване /РСНД/ е издал решение за отказ от подпомагане спрямо дружеството-жалбоподател без да бъдат изяснени всички относими за случая факти и обстоятелства, и без да бъдат събрани служебно относимите за тях доказателства, които процесуални нарушения са довели и до неправилно прилагане на материалния закон, доколкото оценяването на конкретния ПИИ е извършено в нарушение на чл. 8 във вр. с чл. 5 и 6 от Постановление 114 на МС от 8.06.2022 г. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Спорният по делото въпрос е правен и той обхваща преценката към коя дата следва да се извърши проверката за това, че кандидатът не е "предприятие в затруднено положение" по смисъла на член 2, т. 59 от Регламент (ЕС) 2022/2472. Според цитираната разпоредба "предприятие в затруднено положение" означава предприятие, което отговаря на критериите, определени в член 2, точка 18 от Регламент (ЕС) 651/2014 на Комисията. Нормата на член 2, точка 18 от Регламент (ЕС) 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 година за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора /Регламент (ЕС) 651/2014/ дава легалната дефиниция на понятието "предприятие в затруднено положение" чрез изброяване на обстоятелства, от които поне едно следва да бъде изпълнено, но не определя датата, към която следва да се преценяват тези обстоятелства. Подобно е положението и в националното законодателство, защото релевантен период не се съдържа нито в приложимото Постановление на МС 114 от 8.06.2022 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на средства на крайни получатели от Механизма за възстановяване и устойчивост /ПМС 114/2022 г./, нито в Условията за кандидатстване за получаване на безвъзмездна финансова помощ по процедура за подбор на предложения за изпълнение на инвестиция по Процедура BG-RRP-6. 004, утвърдени със заповед РД09-1030 от 27.09.2023 година на министъра на земеделието и храните. В раздел 11.1 подточка 2 б. "г" от УК е посочено единствено, че финансова помощ по процедурата се предоставя на регистрирани земеделски стопани, които не са предприятия в затруднено положение съгласно чл. 1, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2022/2472. Съдът обосновано е съобразил, че в административното производство жалбоподателят се е позовал на запитване 138 от 03.11.2023 г. и даденото от управляващия орган /УО/ разяснение, според което съгласно т. 2 от раздел 11. 1 от УК, условията за допустимост на кандидатите следва да са изпълнени към датата на подаване на ПИИ /разяснението е публично достъпно на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните на адрес: https: //www. mzh. government. bg/media/filer_public/2023/11/24/vprosi_i_otgovori_24112023. pdf/. Постъпилите въпроси от кандидати по процедура BG-RRP-6. 004 и разясненията по тях стават задължителни съгласно чл. 5, ал. 7 от ПМС 114/2022 г. Според посочената разпоредба заинтересованите лица могат да искат разяснения по документите по ал. 1 до 21 дни преди изтичането на срока за кандидатстване. Разясненията се утвърждават от ръководителя на структурата за наблюдение и докладване. Разясненията се дават по отношение на условията за кандидатстване, не съдържат становище относно качеството на предложението и са задължителни за всички кандидати. Идентично е възприетото в т. 9 от раздел 20 от УК, според която разясненията се дават по отношение на условията за кандидатстване, не съдържат становище относно качеството на предложението и са задължителни за всички кандидати. От изложеното следва обоснованият извод, че при постановяване на отказа изпълнителният директор на ДФЗ се е произнесъл в противоречие с влязъл в сила общ административен акт, какъвто се явяват Условията за кандидатстване. Настоящата касационна инстанция намира за верни изводите на първостепенния съд, че от доказателствата по делото е видно, че процедурата по оценка на предложението и одобряването на оценителния доклад се е развила в първото четиримесечие на 2024 г. /Оценителният доклад е одобрен на 25.04.2024 г., л. 140 от първоинстанционното дело/, т. е. след приключване на финансовата 2023 г. Действително счетоводният баланс за посочената година вече е бил достъпен, следователно административният орган не само е можел, но е бил длъжен да го изиска служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл. 35 АПК и в съответствие с критериите за допустимост на кандидатите, където изрично е посочено, че условията, за които не е предвиден документ, се проверяват служебно /така според т. 11. 1, отбелязване "ВАЖНО", т. 4 Съдът счита, че предвид даденото от УО разяснение на запитване 138 от 03.11.2023 г. и обстоятелството, че към датата на подаване на предложение за изпълнение на инвестиция с BG-RRP-6.004-3094/18.12.2023 г. е била изминала почти цялата 2023 г., то именно към този момент оценителната комисия е следвало да изиска и събере необходими доказателства за извършване на проверка дали дружеството е било в затруднено положение. На свой ред административният орган е следвало да съобрази разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК, според която съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. В случая оспореното решение 03-РД/2339 е издадено на 22.05.2024 г., поради което преценката дали Складо ЕООД е предприятие в затруднено положение е следвало да бъде извършена при съобразяване на данните от представения от кандидата счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите към 18.12.2023 г., както и годишната данъчна декларация за 2023 г., които са били приложени към отговора до председателя на оценителната комисия, изпратен чрез ИСУН на 13.03.2024 г. Първоинстанционният съд, като е приел, че проверката дали дружеството жалбоподател се намира в затруднено положение следва да се извърши към датата на подаване на ПИИ, е постановил правилно решение. При това законосъобразно е отменил оспорения административен акт и е върнал преписката на органа за ново произнасяне по подадено от Складо ЕООД предложение за изпълнение на инвестиция с BG-RRP-6.004-3094 по процедура BG-RRP-6.004 Инвестиции в технологична и екологична модернизация, от инвестиция C6.I1 Фонд за насърчаване на технологичния и екологичния преход на селското стопанство, финансирана по Плана за възстановяване и устойчивост. Предвид изхода на спора заявената от касатора претенция за присъждане на сторените от него разноски се оставя без уважение. Основателно е искането на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, което е доказано по основание и размер. Същото не се преценява като прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на спора, като и обема на процесуалното представителство по делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд четвърто отделение