Решение № 3865 от 16.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12720/2011 г.

Решение № 3865 от 16.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12720/2011 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет против решение № 4100 от 29.08.2011 г. по адм. дело № 5622/2011 г. на Административен съд - София-град. В касационната жалба и в съдебно заседание се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение. Твърди се, че не са налице сочените в съдебното решение нарушения на административнопроизводствените правила, довели до постановената от АССГ отмяна на решението на Председателя на ДАБ. Ответникът - Сируан Омар Саид, гражданин на Ирак, чрез адв. Маркова оспорва касационната жалба като неоснователна Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалбата. Върховният административен съд-трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд - София-град е отменил решение № 294/13.06.2011 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отхвърлена молбата на Сируан Омар Саид за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Със съдебното решение АССГ е върнал административната преписка на председателя на ДАБ при МС за постановяване на ново решение по молбата на иракския гражданин за предоставяне на закрила съобразно мотивите на решението за спазване на процедурата. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че в срока по чл. 58, ал. 6 от ЗУБ на Сируан Омар Саид не е връчено упътване на разбираем за чужденеца език, с което е нарушено право на жалбоподателя, спазването на което държавата е задължена да гарантира съгласно Директива 2005/85 на Съвета на ЕО относно минимални норми на процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите-членки. Съдът е посочил, че е нарушена предвидената по § 1, буква "а" на чл. 10 от Директивата гаранция, задължителна за първоинстанционните процедури по глава II от директивата, в каквото производство е постановено обжалваното решение, относимо към всички кандидати за убежище, която изисква преди разглеждането на молбата за убежище да бъдат информирани относно следното: процедурата, която се прилага; правата и задълженията им по време на процедурата; последствията, които могат да произтекат от неспазването на техните задължения или отказа да сътрудничат на органите; за сроковете, както и за средствата, с които разполагат за изпълнението на своето задължение да представят документите, които са посочени в чл. 4 от Директива 2004/83/ЕО. Същата разпоредба изисква и предоставянето на посочената информация в срок, който позволява да упражнят гарантираните им права от същата директива, както и да изпълнят задълженията си. Съдът е достигнал до извод за нарушение на административната процедура изхождайки от изричния опис на съдържанието на административната преписка на л. 1 от делото, в който не е отбелязано като съдържащо се такова указание, и липсата на същото в кориците на делото. Намерил е нарушението за съществено, тъй като е неотстранимо след издаването на решението. Решението е правилно. Настоящата касационна инстанция напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд относно задължителния характер на нормата на чл. 58, ал. 6 ЗУБ, повеляваща административният орган в 15-дневен срок от подаване на молбата да запознае чужденеца на разбираем за него език за реда за подаване на молба за статут, процедурата, която ще се следва, неговите права и задължения, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. Относно приложението на нормата пред касационната инстанция е представено копие на Указания с вх. № УП3272/02.11.2010 г. Същите са подписани собственоръчно от Сириуан Омар Саид, с което иракският гражданин е удостоверил, че е получил въпросните указания на кюрдки език, който е разбираем за него език, но това не дава основание за отмяна на решението. Касационната инстанция е съд по право, а установяването на фактите е задължение на страните в първата инстанция. Обжалваното решение поради това не е постановено в нарушение на материалния закон защото съответствието на административния акт към относимите материалноправни норми е преценено на основание на установените факти от решаващия по съществото съд. Неоснователен е и довода за допуснато от съда съществено процесуално нарушение, при изрично заявени от страните становища, че няма да сочат доказателства. При липса на данни за представяне на процесните указания и довод в този смисъл съдът не е длъжен да дава указания за попълване на доказателства относно изпълнение на процесуалните правила на административното производство. По изложените съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението не е постановени при поддържаните от касатора доводи за нарушение на материалния закон и процесуални правила и решението следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,