Решение № 9181 от 26.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13293/2011 г.

Решение № 9181 от 26.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13293/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от "Мат Строй София" ООД, гр. София, представлявано от управителя Атанас Бонев Младенов, чрез процесуалният представител адв. Марин Иванов Йотов, против Решение № 3749/26.07.2011 г., постановено по адм. дело № 9026/2010 г. по описа на Административен съд - София - град, Първо отделение, 19-ти състав, с което е отхвърлена жалбата против Ревизионен акт (РА) № 2001003324/20.08.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, в частта, в която е потвърден с Решение № 1621/28.10.2010 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП и на дружеството е отказано право на право на приспадане на дънъчен кредит в размер на 6000 лева и е начислена съответната лихва, по фактура № 189/29.12.2008 г., издадена от "Алком Интернационал" ЕООД за данъчния период м. 12.2008 г., на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Касаторът поддържа, че Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения изложени в жалбата моли Решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания Ревизионен акт. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. София при ЦУ на НАП оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила в представено по делото писмено възражение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Осмо отделение като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: С обжалваното решение на Административен съд - София - град е отхвърлена жалбата на "Мат Строй София" ООД, гр. София против Ревизионен акт (РА) № 2001003324/20.08.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, в частта, в която е потвърден с Решение № 1621/28.10.2010 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП и на дружеството е отказано право на право на приспадане на дънъчен кредит в размер на 6000 лева и е начислена съответната лихва, по фактура № 189/29.12.2008 г., издадена от "Алком Интернационал" ЕООД за данъчния период м. 12.2008 г., на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. В касационната жалба са изложени същите доводи, каквито са били изложени и пред АССГ. Касационните доводи са насочени не срещу пороци на съдебния акт, а срещу пороци на атакувания Ревизионен акт. От страна на ревизиращия екип са извършени множество процесуални действия и са събрани доказателства, имащи отношение към спорната доставка. От доставчика "Алком Интернационал" ЕООД са изискани писмени доказателства. Предметът на доставка по фактура № 189/29.12.2008 г. на "Алком Интернационал" ЕООД е "консултантска и посредническа дейност". Същата е издадена въз основа на Договор от 25.06.2008 г. между "Мат Строй София" ООД като възложител и "Алком Интернационал" ЕООД, като изпълнител. Предмет на уговорената услуга е уточняване на най-ниските цени на всички видове строителни материали на територията на страната и организиране доставката им до обектите на възложителя, както и популяризиране името на "Мат Строй София" ООД, намиране на клиенти и оказване помощ за сключване на договори с тях. Не се спори, че процесната фактура № 189/29.12.2008 г. не е включена в дневника за продажби на "Алком Интернационал" ЕООД за м. 12.2008 г. Към 11.08.2009 г. Дружеството е имало назначени 26 лица, както следва: фактурист, завеждащ морска администрация, управител на склад, продавач-консултант, склададжия, шофьори, общи работници, чистачи, зидаромазачи, заварчици, арматуристи, шпакловчици и др. Констатирано е било, че издадения фискален бон на "Мат Строй София" ООД е от фискално устройство, което не е регистриран в НАП. След проверка и анализ на съдържащите се в административната преписка доказателства, касаещи спора и най-вече след анализ на заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, съдът е приел, че "Алком Интернационал" ЕООД е издало фактура на основание на сключен с "Мат Строй София" ООД договор с предмет - извършване на консултантска и посредническа услуга. Правилни са изводите на АССГ, че неверни са твърденията в жалбата на дружеството, че сключването договора, издаването на фактура и коректното й отразяване на регистрите по чл. 124 от ЗДДС е достатъчно основание за признаване право на приспадане на данъчен кредит по процесната доставка. Видно от предмета на договора, спорната доставка е изключително специфична по своя характер. Същата предполага задълбочено проучване на пазара на строителни материали в страната и наличие на кадрови и материален ресурс за извършването на такава дейност. Както в хода на ревизионното производство, така и при съдебната проверка на оспорения акт не са били представени никакви други доказателства за реално извършени от "Алком Интернационал" ЕООД действия във връзка със сключения договор. Няма документи, сочещи проучване на пазара на строителни материали - отчети, доклади, справки и т. н. За извършването на работата не са съставяни и приемателно-предавателни протоколи. Не става ясно, до кои обекти доставчикът е организирал доставката на материали и по какъв начин е извършено това. Без доказателствена опора е и твърдяното обстоятелство за извършена популяризация на името "Мат Строй София" ООД, както и това, че са намерени клиенти и за оказвана помощ за сключване на договори с тях. Не е без значение и факта, че при извършената насрещна проверка не е установено, че "Алком Интернационал" ЕООД не е отразило процесната фактура в съответните регистри. Това обстоятелство не би имало значение, при положение, че имаше достатъчно други доказателства за реалност на твърдените доставки. Издаването на касов бон и фактура при разплащане в брой не означават възникване на данъчно събитие по смисъла на ЗДДС, което е една от главните предпоставки за признаване право на признаване на данъчен кредит. По отношение на твърденията, че РА противоречи на практиката на СЕС, съдът намира същото за бланкетно, поради което не следва да бъде обсъждано. Практиката на Европейския съд е по конкретни казуси и ангажира страните по тях. Цитираните указания на ЦУ на НАП са неотносими към спецификата на спора, а и не обвързват съда при преценката му дали законът е приложен правилно. Според действащия към момента на издаването на фактурите ЗДДС, наличието на доставка (данъчно събитие) е основополагаща предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит. В закона действително няма легално определение на понятието "неправомерно начислен данък" по смисъла на чл. 70, ал. 5, но по аргумент от противното това ще е всяка една хипотеза, при която начисляването на данъка е станало в нарушение на императивни законови разпоредби. И доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит, то начисляването на данък при липса на реална доставка на стока или услуга е "неправомерно" по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и е основание за непризнаване на право на данъчен кредит. Нормите на ДОПК не съдържат правила за разпределение на доказателствената тежест в процеса на съдебно обжалване на ревизионни актове, поради което намират приложение общите принципи на разпределение на доказателствената тежест. Разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, намираща приложение в случая по силата на препращащата разпоредба на § 2 от ДР на ДОПК, определя, че административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. Тази разпоредба е своеобразно проявление в административното право на общия принцип за разпределяне на тежестта на доказване, формулиран в чл. 154, ал. 1 от ГПК, според който всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Наличието на кумулативните условия за възникване на право на данъчен кредит по смисъла на чл. 69 и сл. от ЗДДС, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС, които възпрепятстват възникването му, са факти от обективната действителност, наличието или отсъствието, на които е свързано с възникването на благоприятни последици за жалбоподателя - възникване на право на данъчен кредит по определена фактура. В тежест на задълженото лице е да докаже наличието на условията за възникване на право на данъчен кредит, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС. В разглеждания случай оспорващият не е ангажирал достатъчно доказателства, които да обосноват извода, че правото на признаване на данъчен кредит по процесната фактура е отказано неправомерно. Касае се за специфична доставка, за реалното осъществяване, на която са необходими специални знания, технологична обезпеченост, кадрови ресурс и т. н. и най-вече доказателства за реално осъществена дейност, във връзка с изпълнението й. По отношение на заключението на допуснатата ССчЕ, съдът правилно е приел, че не следва същото да бъде обсъждано. Доставчикът не е открит от вещото лице, поради което то не е могло да извърши необходимите за изясняване на спорните обстоятелства проверки. По друг начин би стоял въпросът, ако експертът беше установил съществуването на документи или други доказателства, установяващи твърденията, че доставката е извършена реално. По отношение на наведените в жалбата доводи, касаещи допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, съдът намира, че в Решението на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП са изложени достатъчно ясни мотиви в тази насока. Съдът е преценил съвкупно всички доказателства и е стигнал до правилния извод, че в случая не е налице облагаема доставка. Предвид това, е направил верния извод, че на жалбоподателя правилно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по процесната фактура, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Предвид изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и наличието на претенция за разноски от страна на ТД на НАП - София, настоящата инстанция счита, че в полза на Националната агенция за приходите следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК, вр. чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 490 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение