Решение № 6748 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14188/2008 г.

Решение № 6748 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14188/2008 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Диана Георгиева Атанасова - лично и в качеството й на ЕТ "ДЕА-Диана Маринова" (заличен), подадена чрез процесуалния й представител, срещу решение № 311 от 15.09.2008 г., постановено по адм. дело № 167 от 2008 г. по описа на Административния съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 367 от 11.10.2007 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. Габрово, потвърден с Решение № 34 от 17.01.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Велико Търново. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения, изложени подробно в касационната жалба, се иска отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да бъде отменен обжалваният ДРА. Претендира се присъждането на направените разноски за всички инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново, чрез своя процесуален представител изразява становище, че подадената касационна жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, както и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение на Административния съд - Велико Търново - трети състав, е отхвърлена жалбата на Диана Георгиева Атанасова против ревизионен акт № 367 от 11.10.2007 г., издаден от Иван Маринов Демиев - главен инспектор по приходите при ТД на Н ПОСТАНОВИ: По твърденията на жалбоподателя, че е нарушен чл. 119 ДОПК при определяне на органа по приходите, компетентен да издаде РА, както и за необсъждането на възраженията му срещу ревизионния доклад, представляващи според жалбоподателя процесуални нарушения, Административният съд - Велико Търново, е приел, че липсват такива. Определянето на едно и също лице да издаде РА, участвало и в изготвянето на ревизионния доклад, при липсата на изрична законова забрана за това в ДОПК съдът е приел, че не обосновава нарушение на процесуалните правила. В случая определеният да издаде РА съгласно заповед за определяне на компетентен орган № К-367 от 09.08.2007 г. на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК - Иван Демиев (на длъжност главен инспектор по приходите), при положение, че в чл. 119, ал. 2 ДОПК не се съдържа допълнително изискване към лицето, което може да бъде определено да издаде РА, не е действал извън предоставените му правомощия, още повече, че ревизионният доклад е съставен от екип от ревизори. Относно твърдението, че не са били обсъдени възраженията на жалбоподателя срещу ревизионния доклад, представляващо съществено процесуално нарушение, Административният съд - Велико Търново, е приел, че в случая с възраженията си по чл. 117, ал. 5 ДОПК жалбоподателят е представил доказателства след определения му срок, които въпреки това са били подробно обсъдени от органа по приходите. Въведеното с нормата на чл. 120, ал. 2 ДОПК задължение за органа по приходите да обсъди направени срещу РД възражения не следва да се преценява като подробно преразказване доводите на жалбоподателя във възражението му, а като задължение да обсъди онези от тях, които са относими към спора, както в случая е подходено от приходната администрация. При тези съображения съдът е приел, че липсва нарушаване на процесуални норми на ДОПК при издаването на оспорения РА. Този извод на съда е правилен. Приложимият процесуален закон - ДОПК, в чл. 119, ал. 2 регламентира задължение за органа, възложил ревизията, да определи със заповед компетентния орган по приходите, който да издаде РА. Нито в чл. 119 ДОПК, нито пък в чл. 117 от ДОПК, отнасящ се до съставянето на ревизионния доклад, изрично е регламентирана забрана от законодателя едно и също лице да участва в ревизията и да изготви ревизионния доклад и да издаде РА. От липсата на такава изрична забрана пък следва, че е предоставена преценка на органа, възложил ревизията, както да определи издателя на РА, вкл. измежду лицата, извършили данъчна ревизия, така и да оправомощи друго лице по чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП. Второто процесуално нарушение при издаването на РА, поддържано от жалбоподателя, касационната инстанция намира също за неоснователно по съображенията, изложени от Административния съд - Велико Търново. Във връзка със спора относно прилагането на материалноправните разпоредби на ЗДДС (отм.) съдът е приел за обосновани изводите на органа по приходите, че е налице хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС по отношение на доставките от ЕТ "Компакт-Стефан Костов" - гр. Видин, ЕТ "Чоки-Денс-93-Грозда Пантева" - гр. Видин, "Примас" ЕООД - гр. Плевен, "Про-консулт" ЕООД - гр. Костинброд, "Сатурн-07" ЕООД - гр. София, "Никол-03" ЕООД - гр. София, "Тотем 2003" - гр. София. В мотивите на решението съдът е приел за установено, че доставчиците, издали процесните фактури, не са представили изисканите от тях с ИПДПОЗЛ документи в представения от органа по приходите срок. Такива документи не са проверени и от вещото лице, което в представеното и неоспорено от жалбоподателя заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза е посочило, че поради ненамирането на доставчиците на техните адреси не е могло да извърши проверка на документите, свързани с доставките към жалбоподателя. В административното и съдебното производство за доставчиците не са представени доказателства от значение за определяне на данъчните им задължения, включително за извършване на процесните доставки и за счетоводната отчетност във връзка с тях. Освен това съдът е обсъдил и представените в хода на съдебното производство ДРА, издадени на доставчиците на ЕТ "ДЕА - Диана Маринова", и е стигнал до извода, че те не представляват достатъчно доказателство, установяващо реалността на извършените от търговците доставки към доставчика, както и редовното начисляване на данъка в техните счетоводства. Относно облагането по ЗДДС по сделки с изброените доставчици съдът правилно е възприел установените при ревизията факти и обстоятелства, които са послужили като основание да не бъде признато право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, след като не е доказано, че доставчиците са начислили ДДС по процесните фактури по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС. В случая в тежест на касатора по делото е било задължението да докаже, че по отношение на тези фактури са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки на чл. 64 ЗДДС (отм.), за да му бъде признато правото на данъчен кредит по тях. По отношение на издадените от тези доставчици фактури също не е установено наличието на реално осъществени доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС. Относно доставчика "Росимекс" ЕООД - гр. София, Административният съд - Велико Търново, също законосъобразно е приел, че основателно органът по приходите е отказал признаването на право на данъчен кредит по 14 бр. фактури, за които жалбоподателят претендира, че са издадени от това дружество през данъчния период м. 12.2005 г. и в които са отразени доставки на стоки и услуги - рекламни материали, работни дрехи и обувки, консултантски услуги и др. Безспорно е установено, че в хода на извършената насрещна проверка на "Росимекс" ЕООД последното е представило фактури с предмет на доставките, различен от този, посочен във фактурите, притежавани от ЕТ "ДЕА-Диана Маринова", а именно хранителни продукти, напитки, козметика и цигари, поради което законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит на основание чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС, тъй като жалбоподателят не притежава редовни данъчни документи, отговарящи на изискването на чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗСч. По отношение на фактура № 2034 от 05.12.2005 г. е установено, че документът е издаден за доставка, извършена на "Абелауер енд ко" АД, а не на ЕТ "ДЕА - Диана Маринова". За да постанови решението в тази част, съдът е взел предвид и че не са представени доказателства за реалното извършване на фактурираните доставки. Изводът, направен от съда, се споделя и от настоящата инстанция. В хода на ревизионното производство, както и пред първоинстанционния съд, не са ангажирани доказателства относно кадровата и техническата обезпеченост на доставчика, а така също и за направените от него разходи по извършване на услугата. Не са представени договори, протоколи и други документи, доказващи действителното извършване на процесните доставки. С оглед на така установената фактическа обстановка съдът правилно и обосновано е достигнал до заключението, че са налице основания за непризнаване правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Росимекс" ЕООД. Във връзка с възраженията в касационната жалба относно незаконосъобразно начислен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) е приел, че основателно с РА органът по приходите е извършил увеличение на декларирания от жалбоподателя финансов резултат за 2003, 2004 и 2005 г. с данъчните основи по фактурите, издадени от цитираните по-горе доставчици, тъй като са били налице основанията на чл. 15, ал. 2 и 3 и на чл. 23, ал. 2, т. 10 и 13 от ЗКПО (отм.). След обстоен и задълбочен анализ на представените по делото доказателства първоинстанционният съд е заключил, че безспорно е установено извършеното от едноличния търговец плащане на възнаграждения за услуги, без те да са реално осъществени, което представлява отклонение от данъчно облагане, а така също и отчитането на разходите в нарушение на принципа на документалната обоснованост. По делото не са представени доказателства, установяващи получаването на стоките или извършването на услугите, посочени във фактурите, както и документи за произхода на стоките - предмет на процесните фактури. Не са ангажирани и никакви доказателства за кадровата и техническата обезпеченост на доставчиците на "Деа-Диана Маринова", като например договори с наети работници, договори, протоколи и други документи, доказващи действителното извършване на доставките, поради което правилно е увеличен финансовият резултат за ревизираните периоди на основание чл. 15, ал. 3, т. 2 , във връзка с чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.). По същите причини обосновано е увеличен финансовият резултат и на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) поради липсата на документално отразяване на заплатените от жалбоподателя стоки и услуги, отразени в процесните фактури. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО счетоводният финансов резултат (печалба или загуба) се увеличава със: разходите, довели до намаляване на счетоводния финансов резултат, които данъчнозадължените лица не могат да докажат документално по ред, определен в съответните нормативни актове, с първични документи, включително придружени с фискален бон от електронни касови апарати с фискална памет и от електронни системи с фискална памет, или отчетени в нарушение на принципа за "документална обоснованост". Точно такъв е и настоящият случай, предвид това, че жалбоподателят нито в хода на административното, нито в хода на съдебното производство е представил доказателства относно реалното осъществяване на доставките, за които са издадени фактурите, с плащанията по които той е намалил своя финансов резултат. Липсата на доказателства към фактурите за извършените доставки е дала основание на органа по приходите и на съда да направят обоснования извод, че от задълженото лице е нарушен принципът на документална обоснованост на стопанските операции, дефиниран като понятие в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО (отм.) , и правилно е прието, че тези документи са лишени от доказателствена сила и като така правилно е увеличен финансовият резултат на дружеството на основание чл. 23, ал. 2, т. 13, респ. т. 10 ЗКПО. По така изложените съображения и тъй като не се установиха твърдяните касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. На основание чл. 161, ал. 1, изр. последно от ДОПК и с оглед изхода на делото съдът отхвърля искането на ответника - директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново, за присъждане на разноски, предвид присъдените от Административния съд - Велико Търново, разноски в първата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,