Решение № 13256 от 19.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6770/2025 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Й. М. Й. с [ЕГН] с адрес в гр. Ракитово, община Ракитово, [улица], чрез процесуален представител адвокат Д. Семерджиева, с адрес за получаване на книжа и съобщения гр. Пазарджик, [адрес] против Решение 1544 от 09.04.2025г. на Административен съд Пазарджик по адм. дело 59/2024г. С него се отхвърля жалбата му срещу Решение 1012-12-344#1 от 02.01.2024г., издадено от директора на ТП на НОИ- Пазарджик. С него се потвърждава Разпореждане 122-00-1045-5 от 17.11.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица за възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода от 03.09.2022г. до 30.06.2023г. в размер на 15959.13 лева главница и 1364.88 лихва, считано от получаването до датата на разпореждането 17.11.2023г. Поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Директорът на ТП на НОИ - Пазарджик, чрез процесуален представител юрисконсулт, взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят ва Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на страните, обжалвания съдебен акт, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното: В производството по отпускане на обезщетение по заявление от Й. М. Й. е издадено и разпореждането, потвърдено обжалваното решение, двете с мотиви, че на Й. М. Й. е било отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 85.71 лева дневно по получени от Ирландската институция СЕДU017 и U004, в които е удостоверена причина за последната осигурена заетост по законодателството на Ирландия изтичане на срока на договора. Получен е удостоверителен документ от работодателя за причината за прекратяване на заетостта и е постъпил нов структуриран електронен документ U002 753699 от 29.09.2023г., с който се удостоверява причина за прекратяване на заетостта напускане на служителя , считано от 03.09.2022г. При тези данни дневното парично обезщетение е 18 лева, а не в размера, отпуснат първоначално, поради което се разпорежда възстановяване на разликата. Възраженията са за незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му. Свеждат се до това, че не е установено еднозначно каква е причината за предсрочното прекратяване на договора, като били са уведомени служителите от работодателя, че ще бъдат съкратени или по причина изтичане срока на договора, за което не може да носи отговорност. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Приел, че реализирането на правото на парично обезщетение за безработица започва с подаване на заявление с приложение към него, съгласно разпоредбата на чл. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица. Към това заявление следва да се приложи акт за прекратяване на правоотношението, какъвто не е бил приложен. В тази връзка е искано заявителя да представи такъв, а същевременно служебно е изискана информация от компетентната институция на Ирландия, от която кореспонденция с електронни структурирани документи се установява причина за прекратяване на осигурената заетост "напускане на служителя". Установяването на това обстоятелство е дало основание за отмяна на разпореждането за отпускане на парично обезщетение, в размер на 85.71 лева и отпускане на обезщетение в размер на 18 лева дневно, разликата от които стойности определя размера на главницата, подлежаща на възстановяване. При установена недобросъвестност, при получаване на паричното обезщетение, изразяваща се в знание за последиците от упражненото право съдът е извел правен извод, че получаването на обезщетението е недобросъвестно и отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 114 от КСО предвижда, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Кодекса за социално осигуряване и нормативните актове по прилагането му не съдържат определение на добросъвестност, респективно недобросъвестност при получаване на суми за осигурителни плащания. Това налага извеждането на определението по правно- логически път и недобросъвестно получено е това осигурително плащане, за което заявителя упражнил правото си знае, че не са налице материалните предпоставки за това право, неправилно декларира обстоятелства, свързани с правото и същевременно се възползва максимално от последиците от упражненото право. Това е субективното отношение на заявителя към целения резултат, като във всички случай е наясно с настъпването на тези благоприятни последици. Дали административният орган е проявил активност при проверка на предпоставките за упражненото право, дали е бездействал или е признал правото без да е проверил доказателствената стойност на документите от международния обмен на информацията и това е направено по късно, няма отношение към преценката за добросъвестност в поведението и действията на получателя на сумите за осигурителните плащания, както са приели съдът и административният орган. Предвид изложеното и при споделяне напълно на мотивите към обжалваното решение, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат на основание чл. 143 АПК разноски в размер на 200 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК, Върховен административен съд, шесто отделение