Решение № 5551 от 28.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3157/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Електроразпределение Север" АД, чрез юрк. Коев като процесуален представител, против решение 82 от 20.01.2025 г., постановено по адм. дело 187/2024 г. по описа на Административен съд - Силистра, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед ДК-02-СС-1 от 15.05.2024 г. на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) - Силистра. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена, както и присъждане на направените разноски. Ответникът началникът на РДНСК- Силистра, чрез гл. юрк. Кръстева като процесуален представител, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед ДК-02-СС-1 от 15.05.2024 г. на началника на РДНСК - Силистра, с която на основание чл. 225, ал.1 във вр. с ал. 2 т. 2 ЗУТ на "Електроразпределение Север" АД в качеството му на възложител и извършител е наредено да премахне незаконен строеж: Мрежа ниско напрежение (НН) с приблизителна обща дължина на трасето 60.00 м (УИП 75.00м)", находящ се в ПИ с идентификатор 00895.502.4095 по КККР на с. Айдемир, ул. Чернозем, община Силистра, изпълнен без необходимите строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. С обжалваното решение оспорването, подадено от адресата на административния акт е отхвърлено като неоснователно. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган предвид установената трета категория на строежа, в предвидената форма, при спазване на установената в ЗУТ процедура, като органът изпълнява задълженията си от чл. 35 и чл. 36 АПК, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Излага съображения, че процесният обект съставлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, тъй като представлява мрежа ниско напрежение и съоръжение на техническата инфраструктура съгласно чл. 64, ал. 1, т. 3 ЗУТ, състояща се от преносни проводи - изтеглен от трафопост Чернозем усукан изолиран проводник (УИП) с дължина от 75 метра и окачен въздушно по общо 3 стълба, завършващ в електромерно табло 1Т1М, монтирано на СБС 3. Обосновава извод за изграждане на нов електропровод, представляващ успоредна линия на старото трасе, което има за цел да обезпечи нуждата от по-голяма мощност, която е извън капацитета на старата линия от трафопост, по улица до строеж на клиент-заявител, към който могат да се присъединят и други потребители. Посочва, че електропроводът представлява част от нова разпределителна или преносна техническа инфраструктура и следва да се категоризира като такъв от трета категория, тъй като се извършва присъединяване към преносната или разпределителната мрежа след границата на собственост с потребителя, който се изгражда от съответния мрежови оператор и е негова собственост. Приема, че извършените дейности по изтеглянето на УИП с дължина около 75 м не съставлява текущ ремонт по смисъла на чл. 151, ал. 1, т. 2 ЗУТ, за който не се изискват строителни книжа, тъй като новото присъединително съоръжение, притежаващо съответната мощност, макар да дублира трасето на съществуваща линия, която продължава да функционира с първоначалния си капацитет, води до промяна на техническите характеристики, поради което е необходим разрешителен акт. По тези съображения достига до извод за незаконност на строежа, който предвид времето на изпълнението му през 2019 г. не е търпим и затова законосъобразно е разпоредено премахването му. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е в съответствие с материалния закон и се обосновава от приетите по делото доказателства, вкл. заключението на съдебно-техническата експертиза. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган. Заповедта е постановена в границите на делегираните на началника на РДНСК Силистра правомощия със заповед РД-13-298/27.09.2023 г. на началника на ДНСК по отношение на строеж, който притежава характериските на такъв от трета категория. Административният акт отговаря на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 АПК. Същият е мотивиран, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Заключението на първоинстанционния съд, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за нейната отмяна, също се споделя от настоящия състав. Заповедта е постановена след съставен констативен акт, в който е описан строежът и допуснатите нарушения. Правилно съдът приема, че в хода на административното производство са изяснени релевантните факти и обстоятелства. Извършени са две проверки, при които е установено осъщественото строителство по вид и характер, както и времето на изпълнение на строителните дейности. Дружеството е уведомено за съставения констативен акт и му е осигурена възможност да представи възражения. Изложеното налага извод, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на регламентираната в ЗУТ процедура, а доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни. Изводът на първоинстанционния съд за съответствие на административния акт с относимите материалноправни разпоредби е законосъобразен и обоснован, поради което се споделя от настоящия касационен състав. Съгласно чл. 225, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от първа до трета категория се премахват със заповед на началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на констатираното строителство са изпълнени. Предмет на заповедта е строеж, представляващ нова мрежа НН, разположен в ПИ с идентификатор00895.502.4095 по КККР на с. Айдемир. Строителството е извършено в периода януари - март 2019 г. без одобрен проект и разрешение за строеж. Правилно е преценено, че нареденият за премахване обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, който е от трета категория съгласно чл. 137, ал.1, т. 3, б. б ЗУТ и за който се изискват строителни книжа. В случая такива не са представени, поради което съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ същият е незаконен. Възраженията на жалбоподателя, че извършените строителни дейности представляват текущ ремонт по смисъла на чл. 151, ал. 1, т. 2 ЗУТ и разрешение за строеж не се изисква, правилно са приети от първоинстанционния съд за неоснователни. Извършените проверки от контролните органи, констатациите на които не са опровергани от жалбоподателя и се потвърждават от приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, установяват изграждането на въздушна мрежа ниско напрежение съоръжение на техническата инфраструктура съгласно чл. 64, ал. 1, т. 3 ЗУТ, състояща се от преносни проводи, представляваща в случая изтеглянето на нов УИП с дължина 75 м, окачен въздушно по три бр. стълбове и завършващ в електромерно табло, монтирано на СБС 3, оборудвано с 2 бр. електромери, с което се увеличава предоставената мощност на 50 кW спрямо съществуващата по наличната кабелна мрежа и изграденото за нея трасе. При тези данни правилно съдът приема, че не е налице текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43, изр. последно ДР ЗУТ, доколкото той е насочен към подобряването и поддържането в изправност на елементите на техническата инфраструктура по чл. 64, ал. 1 ЗУТ, без да се променят трасето и техническите им характеристики. За да е налице текущ ремонт съгласно цитираната разпоредба по отношение на елементите на техническата инфраструктура следва да са налице две условия в условията на кумулативност да не се променя трасето и да не се променят техническите характеристики. Видно от заключението на вещото лице и разпита му в открито съдебно заседание действително не се променя трасето на съществуващата мрежа ниско напрежение, но се променя пропускащата мощност на тази част от електроразпределителната мрежа с още 40 kW. Това обстоятелство безспорно сочи на промяна в техническите характеристики на съществуващата въздушна мрежа, поради което не е налице текущ ремонт. В този смисъл административният съд правилно приема, че изпълнените строителни дейности са извън обхвата на хипотезата по чл. 151, ал. 1, т. 2 ЗУТ и за тях се изисква разрешение за строеж, каквото в случая липсва. Доказателства за настъпили бедствия или аварии, както и за извършено посегателство по отношение на съществуващата мрежа с оглед наведения довод в касационната жалба, не са ангажирани. Наличието на сервитутни права не освобождават касатора от задължението при извършване на ново строителство, каквото е установеното в случая, да се снабди с изискуемите по ЗУТ строителни книжа - чл. 64, ал. 5 от Закона за енергетиката. Като изграден през 2019 г., което безпротиворечиво се установява от събраните писмени доказателства, строежът не попада във времевите периоди на разпоредбите на § 16, ал. 1- 3 ПР ЗУТ и §127, ал.1 ПЗР ЗИДЗУТ, поради което не може да се определи като търпим и подлежи на премахване. Преценката на първоинстанционния съд, че издадената заповед не нарушава принципа за съразмерност по чл. 6 АПК се споделя от настоящия състав. В случая засягането на правата и интересите на жалбоподателя е предвидено в закона, насочено е към постигане на легитимна цел и е пропорционално. Заповедта е издадена при баланс на обществения и частен интерес, като е съобразено, че само за разрешените по съответния ред строежи могат да се съблюдават стандартите относно здравината, конструктивните изисквания, устойчивост и надеждност, въведени с цел безопасност на строителството и опазване живота и здравето на гражданите. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. При този резултат и с оглед направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за настоящото производство, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ДНСК, юридическото лице, в чиято структура е административният орган, ответник по делото сума в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,