Решение № 621 от 15.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10356/2009 г.

Решение № 621 от 15.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10356/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "БЕНИТА" ЕООД моли да бъде отменено Решение № 946/2.6.2009 г. по адм. д. № 1802/2008 г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 0303062/13.3.2008 г. на ТД - Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ - Варна, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "бенита" еоод против РА № 0303062/13.3.2008 г. на ТД - Варна, с който е увеличен финансовия резултат за 2003 г. и е определен допълнителен корпоративен данък 8 859,71 лв. В мотивите си съдът е приел, че за 2003 г. с РА е увеличен финансовият резултат на дружеството с 37 700 лв на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 и 8 ЗКПО (отм.), във връзка с чл. 15, ал. 2 и 3 и чл. 13 ЗКПО (отм.). Сумите са изплатени на управителя Иван Бенев по договор между "Бенита" ЕООД и Иван Бенев от 6.01.2003 г. за изработка, внедряване и поддръжка на софтуер за управление на продажби и складово стопанство на бензиностанция и газостанция. Продуктът е бил създаден и предаден по протокол от 28.02.2003 г. на Райна Бенева - майка на управителя и специалист "маркетинг, снабдяване и пласмент" в дружеството. В оборотната ведомост за 2003 г. е отразен програмен продукт за газостанция на стойност 520 лв с дата на придобиване и въвеждане 11.03.2003 г. Разходите по създаване на програмния продукт са отразени по сметка 604 - разходи за работна заплата, и сметка 421 - персонал. В РА е прието, че договорът от 6.01.2003 г. между касатора и неговия управител е договор между свързани лица, представлява симулативна сделка, сключена с цел избягване или намаление на дължимите данъци, липсват доказателства услугата по договора да е осъществена от Бенев и е увеличен финансовият резултат с платените суми на Бенев по договора, които представляват и скрито разпределение на печалбата по чл. 23, ал. 2, т. 8 ЗКПО (отм.). Съдът е приел, че ревизията е възложена от зам.-директора на ТД - Варна Тошко Янев, който е редовно овластен да издава заповеди за възлагане на ревизия по Заповед № 230/21.06.2006 г. на директора на ТД - Варна. Като свидетел е разпитана главната счетоводителка на дружеството, която е дала показания, че е ползвала справките, направени чрез програмния продукт през 2003 г., представена е справка от програмния продукт "Опис на документи за периода 1 - 31.3.2003 г. с дата 11.4.2003 г. и съдът е приел, че по тези данни програмният продукт е внедрен през 2003 г., не е бил осчетоводен като дълготраен нематериален актив през 2003 г., нито до постановяване на решението, предвид заключението на вещото лице, дало счетоводната експертиза. Съдът е приел, че не са изпълнени условията на чл. 75, ал. 4 ЗКПО, за да се приложи чл. 75 ЗКПО за допусната счетоводна грешка, открита при действието на този текст, предвид връчването на РД на 14.1.2008 г. Органите по приходите са приели, че липсва осъществена сделка и са осчетоводени разходи в нарушение на счетоводното законодателство. Съдът е приел също, че се твърди въвеждане в експлоатация на актива от м. 3.2003 г., а разходите са изплатени и осчетоводени през м. 12.2003 г. и представляват скрито разпределение на печалбата по чл. 23, ал. 2, т. 8 ЗКПО (отм.). Изработването и внедряването на програмния продукт от собственика съдът е приел, че представлява действие по управление на дружеството в изпълнение на задълженията по чл. 124 ТЗ. Приел, че неправилно е приложен чл. 23, ал. 2, т. 13 , във връзка с чл. 13 и 15 ЗКПО (отм.), поради липса на анализ на аналогична сделка, сключена между несвързани лица, което не променя правилността на извършеното преобразуване на финансовия резултат на второто посочено основание. Съдът е отхвърлил възражение за неправилност на отказът в РА да се прихване надвнесения данък от 1921 лв. за 2004 г. от определения дължим данък за 2003 г., тъй като по ЗКПО (отм.) надвнесеният данък може да се приспада през следващите 5 години и до изтичане на този период органите по приходите не могат служебно да прихващат или възстановяват надвнесен данък, за да не лишат лицето от правото да извърши това приспадане. Възстановяване или прихващане може да се извърши от органа по приходите само по искане на лицето и неизвършването на прихващането не представлява нарушение на закона. Приел е също, че прихващането на данъчни задължения не е задължително да се извърши с РА. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Техническата експертиза е дала заключение, че софтуерния продукт инсталиран на персонален компютър в бензиностанцията на касатора е същият като създадената операционна система от Майкрософт 1981, която има 8 основни версии преди Майкрософт да спрат разработването й през 2000 г. Заключението на техническата експертиза подкрепя изводът на съда, че не е доказано софтуерния продукт да е създаден от управителя Бенев, по договора от 6.01.2003 г. Съдът не е цитирал пълно определената с решението на ДОУИ - Варна квалификация на основанието за увеличение на финансовия резултат - по чл. 23, ал. 2, т. 13 и 8 , във връзка с чл. 13 и чл. 15, ал. 2 и 3 т. 2 и 5 ЗКПО (отм.) и неправилно съдът е приел, че е доказана само хипотеза скрито разпределение на печалбата в полза на едноличния собственик по чл. 23, ал. 2, т. 8 ЗКПО (отм.). Предвид цитираната техническа експертиза възложената работа по договора от 6.01.2003 г. не е изпълнена от управителя Бенев и определената в решението на ДОУИ - Варна квалификация е правилна. Правилно съдът е приел, че откриването на счетоводната грешка е установено с връчването на ревизионния доклад на 14.01.2008 г., но неправилно е приел, че откриването на счетоводна грешка, допусната през 2003 г. при действието на чл. 75 ЗКПО е основание за приложение на чл. 75 и чл. 81 ЗКПО. Тези текстове от новия ЗКПО нямат обратно действие и се прилагат за грешки, допуснати след влизането му в сила на 1.01.2007 г. В производството пред съда са представени сметка за изплатени суми и служебна бележка от 1.04.2008 г., от които е видно, че възнаграждението по договора от 2003 г. е изплатено на посочената в тях дата, а през 2003 г. само е осчетоводено като разход. По чл. 4 ал. 1 т. 1 ЗСч счетоводството се осъществява при спазване на принципа текущо начисляване - приходите и разходите, произтичащи от сделки се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства. С осчетоводяването на разходите за услуга по договор, която не е осъществена е налице и другото правно основание - по чл. 23, ал. 2, т. 13, във връзка с чл. 15, ал. 2 и 3, т. 2 ЗКПО (отм.). Обосновано съдът и органите по приходите са приели, че е налице скрито разпределение на печалбата в полза на собственика. Пропуските на съда не са съществени, тъй като не са опорочили правилните крайни изводи на съда и не съставляват отменително основание. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,