Решение № 15 от 28.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 867/2012 г.

Решение № 15 от 28.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 867/2012 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на П. Г. Т. за отмяна на влязло в сила решение № 588 от 23.03.2012 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, VIII състав, постановено по в. гр. д. № 2226 от 2011 г., с което е оставено в сила решение № 155 от 18.01.2011 г. по гр. д. № 6274 от 2007 г. на Варненския районен съд за отхвърляне на предявения от П. Г. Т. срещу Д. Д. Р. иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване на собствеността и предаване на владението върху следния недвижим имот: ПИ №.. с площ от... кв. м. по кадастралния план на м."...,...", находящ се в землището на [населено място], кв.В. при съседи: имот №.., имот №..., имот №... и от две страни път. В молбата се твърди, че след влизане в сила на съдебното решение молителката е открила нови писмени доказателства от съществено значение за делото: списък на работниците и служителите от [населено място], на които се предоставят пустеещи зами за вечно ползване от предоставените такива на ДЗС "Д. К. ", писмо № С-49 от 19.04.2012 г. и писмо № С-60 от 23.04.2012 г. на Държавна агенция "Архиви". В писмен отговор от 13.08.2012 г. ответницата по молбата Д. Д. Рове и третото лице-помагач А. Д. Д. оспорват молбата като недопустима и неоснователна. Претендират за разноските по делото. Останалите трети лица- помагачи на страната на Д. Рове- Е. Х. А., Р. Й. И., Д.. Й. И. и Е. Д. Й. не вземат становище по молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, счита следното: Молбата за отмяна е допустима: същата е подадена от легитимирана страна /ищец по делото, решението по което се иска да бъде отменено/, срещу влязло в сила съдебно решение, в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 от ГПК. Разгледана по същество, молбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, поради следното: Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение са нови обстоятелства или нови доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Тоест, за да се допусне отмяна, е необходимо обстоятелствата и доказателствата да са съществували към момента на разглеждане на делото, но да не са били известни на страната по обективни причини или да са й били известни, но въпреки положените усилия страната да не е могла да се снабди с тях своевременно преди приключване на съдебното дирене по делото. В разглеждания случай, първото представено към молбата за отмяна писмено доказателство /списъкът на работниците и служителите от [населено място], на които се предоставят пустеещи зами за вечно ползване от предоставените такива на ДЗС "Д. К. ", под №... в който фигурира името на Д. М.И./ не е ново доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като е било представено /намира се на л.249 до л.255 от делото на РС/ и прието като доказателство по делото още от първоинстанционния съд- с определение от съдебно заседание от 16.11.2010 г. Поради това не би могло да послужи като основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Второто и третото представени към молбата за отмяна писмени доказателства /писмо № С-49 от 19.04.2012 г. и писмо № С-60 от 23.04.2012 г. на Държавна агенция "Архиви"/ също не биха могли да обосноват отмяна на влязлото в сила съдебно решение, тъй като не установяват никакво ново за делото обстоятелство. Тези две писма са със съдържание, идентично на представените още пред РС и приети с определение от съдебно заседание от 17.11.2009 г. писмо от 14.09.1999 г., издадено от Държавен архив- В. и писмо № С-301 от 27.10.2009 г., издадено от Държавна агенция "Архиви", намиращи се на л. 136 и л. 138 от делото на РС. Доколко списъкът и удостоверените в писмата на Държавна агенция "Архиви" обстоятелства са били обсъдени и правилно възприети от съда при постановяване на влязлото в сила решение е въпрос, касаещ правилността на това решение, който не може да се разглежда в настоящото производство по отмяна. Това е така, тъй като в производството по отмяна ВКС проверява само дали са налице някои от изчерпателно посочените в чл. 303 и чл. 304 от ГПК основания за отмяна, между които не е неправилността на съдебното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78 от ГПК молителката П. Т. дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответницата по молбата Д. Рове направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 600 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия