Решение № 9325 от 13.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2584/2017 г.

Решение № 9325 от 13.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2584/2017 г., II о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Самоков, чрез пълномощника му юрк. К. А., срещу решение № 2 от 04.01.2017 г., постановено по адм. д. № 888/2016 г. по описа на Административен съд С.-област, с което е отменена заповед № ЛС-01-1475/26.08.2016 г. на кмета на община Самоков. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От ответника С. Б. Р., чрез пълномощника му адв. И. К., е постъпил писмен отговор, в който са изложени доводи за неоснователност на касационната жалба. Другият ответник - С. Б. Т., не е заявил становището си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд С.-област е образувано по жалба на С. Б. Р. срещу заповед № ЛС-01-1475/26.08.2016 г. на кмета на община Самоков, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено премахването на незаконен строеж, представляващ: "Двуетажна масивна пристройка към двуетажна масивна жилищна сграда", изграден в УПИ II-417 в кв. 57 по плана на с. Ш. дол, община Самоков, Софийска област. Съдът е приел, че констатираният незаконен строеж е търпим и не подлежи на премахване. Поради това е отменил оспорената пред него заповед. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото, включително и от заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза. Спрямо установените релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за наличие на отменително основание по отношение оспорената заповед е законосъобразен. Установено е по делото извършването на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строеж - двуетажна масивна пристройка към двуетажна масивна сграда, както и това, че строителството е извършено през 1987 г. Извършеното има характеристиките на строеж - § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, който е пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ. Незаконните строежи от посочената категория по силата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ се премахват със заповед на кмета на общината, както е в случая. Предвид времето на извършване на строежа и събраните доказателства относно характеристиките на последния, законосъобразен е изводът на административния съд, че строежът, макар и незаконен, не подлежи на премахване, тъй като е търпим. Изложените в тази връзка съображения като правилни се споделят напълно от касационната инстанция. За строежа е издадена виза за проучване и проектиране, предвиден е в констатирания обем в застроителния план на селото, което сочи на допустимост на извършеното строителство както по разпоредбите, действали по време на извършването му, така и по сега действащите такива. С извършването на строежа не се нарушават и правилата за максимална плътност и допустима интензивност на застрояването, както и за минимална свободна дворна площ. Неоснователни са възраженията на касатора относно липсата на обосновка за търпимост на строежа. В решението си съдът подробно е обсъдил предпоставките за това, като се е позовал и на неоспореното заключение на вещото лице. Обсъждането на обстоятелството възможно ли е премахването само на пристройката, без засягане на самата сграда, е ненужно, но не води до неправилност на решението. С оглед горното и предвид липсата на релевираните пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и направеното от ответника по касация С. Р. искане, касаторът ще следва да бъде осъден да му заплати направените пред касационната инстанция разноски в размер на 300 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,