Решение № 307 от 3.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 1003/2012 г.

Решение № 307 от 3.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 1003/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия С. Ю. М. против решение № 25 от 12.03.2012 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 14/2012 г. Наведено е общото твърдение за превратно тълкуване на доказателствата. Посочва се и явна несправедливост на наложеното наказание. Направени са алтернативни искания - за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия за двете престъпления или само за престъплението по чл. 162, ал. 1 НК, за което делото да бъде върнато за ново разглеждане, както и за намаляване на наказанието. В съдебно заседание защитникът (адв. К.) поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна, тъй като не са допуснати нарушения. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 54 от 14.12.2011 г. по н. о. х. д. № 707/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд подсъдимият С. Ю. М. е признат за виновен да е извършил в съучастие с А. Г. К. престъпление по чл. 108, ал. 1 НК вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 2, ал. 2 НК, поради което и на основание чл. 58а НК му е наложено наказание глоба в размер на пет хиляди лева. Подсъдимият М. е признат за виновен и в това да е извършил в съучастие с А. Г. Кръстев престъпление по чл. 162, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 2, ал. 2 НК, поради което и на основание чл. 58а вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК е наложено наказание пробация, изразяваща се в задължителните пробационни мерки за срок от една година и пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 4 и т. 6 НК - 320 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за една година и включване в програма за обществено въздействие. Наложено е и наказание обществено порицание. На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил общо, най-тежкото наказание - пробация, към което е присъединил наказанието глоба и обществено порицание. С решение № 25 от 12.03.2012 г. по в. н. о. х. д. № 14/2012 г. Пловдивският апелативен съд е изменил присъдата, като по отношение на подсъдимия М. е отменил пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 4 и т. 6 НК, респективно е изменил и общото наказание по чл. 23, ал. 1 НК. В останалата част присъдата е потвърдена. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Делото е било разгледано пред първоинстанционния съд по реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК - подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласил да не се събират доказателства за тези факти. В рамките на възприетите фактически положения законът е приложен правилно, поради което няма основание да се уважи претенцията на защитника за оправдаването на подсъдимия. Наказанието за всяко от престъпленията е определено в съответствие с изискванията на чл. 58а НК (в редакцията към момента на деянието). За престъплението по чл. 108, ал. 1 НК е наложено по-лекото по вид, алтернативно предвидено наказание глоба, а за престъплението по чл. 162, ал. 1 НК е приложена разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК и наказанието лишаване от свобода е заменено с пробация, включваща единствено задължителните пробационни мерки. Тяхната продължителност от една година държи сметка и за смекчаващите отговорността обстоятелства, относими към личността на подсъдимия М. (добри характеристични данни, чисто съдебно минало, съдействие на досъдебното производство за разкриване на обективната истина, разкаяние и критичност). В съчетание с общественото порицание, санкцията не разкрива очевидно несъответствие със степента на обществена опасност на деянието и личността на дееца, както на останалите обстоятелства и целите по чл. 36 НК. При множество престъпления разпоредбите на чл. 78а, ал. 1-5 НК са неприложими (чл. 78а, ал. 6 НК). Доводът в този аспект на защитника е неприемлив. Предвид посоченото дотук въззивното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК