Решение № 7770 от 12.7.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Раковска, действаща в качеството си на ЕТ А. Раковска-Л. тур , чрез пълномощниците си адв. В. Мукова-Тонева и адв. Г. Атанасов, срещу решение 982/11.10.2022г. постановено по адм. дело 195/2022г. на Административен съд София област. Релевирани са доводи за неправилност на решението, като необосновано и издадено при допуснато нарушение на материален закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт, с който да бъде уважена изцяло жалбата срещу постановения административен акт, ведно с присъждането на възнаграждение за оказана адвокатска помощ за двете съдебни инстанции

С молба от 24.03.2023г. А. Раковска, в качеството й на ЕТ А. Раковска-Л. тур чрез пълномощниците си адв. В. Мукова-Тонева и адв. Г. Атанасов е отправено искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по реда на чл. 628 ГПК.

Ответникът - изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие , чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Я. Кънчева, в писмена молба оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна, необоснована и недоказана. По изложени съображения моли същата да бъде оставена без уважение. Прави искане за присъждане на разноски, како в режим на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на касационния жалбоподател.

Представителят на Върховна административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, приема жалбата за допустима.

С молба от 24.03.2023г., А. Раковска, в качеството си на "ЕТ А. Раковска Л. тур прави искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на европейския съюз, за тълкуване на три въпроса:

1. Следва ли разпоредбата на §5 във връзка с §3, §2 и §1 от чл. 35 Делегиран регламент /ЕС/ 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент /ЕС/ 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директни плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие да се тълкува, че пълно оттегляне на помощта може да се извърши само при кумулативната оценка за наличието на всички четири основания предвидени в §3 на чл. 35 от Регламента?

1. Какъв е характера на срока по чл.54, §1 на Регламент /ЕС/ 1306/2013 относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти /ЕИО/ 352/78, /ЕО/ 165/94, /ЕО/ 2799/98, /ЕО/ 814/2000, /ЕО/ 1290/2005 и /ЕО/ 485/2008 на Съвета и какви са последиците от неговото пропускане? Може ли държавата членка след изтичането му, да предприема действия по оттегляне на помощта/налагане на финансова корекция, след като и петгодишния срок на подпомаганата операция е изтекъл?

1. Следва ли чл.63 §1 и §5 и чл.53, §3 от на Регламент 1306/2013 относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти /ЕИО/ 352/78, /ЕО/ 165/94, /ЕО/ 2799/98, /ЕО/ 814/2000, /ЕО/ 1290/2005 и /ЕО/ 485/2008 на Съвета да се тълкува в смисъл, че правомощията за приемане на процедури и методики за пълно или частично оттегляне на помощта принадлежи на Европейската комисия и допустимо ли е националното законодателство на държавата членка да делегира подобни правомощия на органа на национален орган на изпълнителната власти и в частност за приемане на Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., издадени от Изпълнителния директор на Дф Земеделие на основание чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП ?

В този смисъл иска съдът, на основание чл. 267, ал. 3 от ДФЕС във връзка с чл. 629, ал.1 във вр. с ал. 2 от ГПК да отправи преюдициално запитване, с цел безпротиворечиво прилагане на посочените текстове.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС за несъответно на изискването на чл. 628 ГПК, по силата на който, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на Европейските общности, поради следното : Първо, защото преценката дали искането за тълкуване на норми от общностното законодателство е от значение за правилното решаване на спора, принадлежи на съда. За да възникне необходимост, респективно - националната юрисдикция да бъде длъжна да отправи преюдициално запитване във връзка с приложимостта на правото на ЕС по конкретен спор, с който е сезирана, следва да е налице съмнение относно приложимостта и действието на общностните разпоредби към правоотношението, обект на съдебен контрол. От разпоредбата на чл. 267 ДФЕС и постоянната практика на СЕС следва недвусмислено, че националният съд е длъжен да отправи преюдициално запитване винаги когато е налице съмнение относно приложението на общностната разпоредба, като при неспазване на това изискване държавите членки носят отговорност за неправилно прилагане на правото на ЕС (така напр. в Решение на СЕС от 2003 г. по делото Комисията срещу Италия С-129/00). Такова задължение обаче не съществува, а и запитването е недопустимо за разглеждане от СЕС, когато разпоредбата от правото на ЕС вече е била тълкувана /така и в Решение на СЕС от 1963, D. C. en Schaake, 28-30/62/ или когато точното прилагане на общностното право е толкова очевидно, че не оставя никакво място за съмнение (теорията на ясния акт - Решение на СЕС от 1982 по делото C. I. L. F. I. T., 283/81). Както сам отбелязва СЕС в информационната си бележка, обобщен анализ на процедурния регламент на СЕС и практиката на общностната юрисдикция във връзка с производствата по преюдициални запитвания, юрисдикциите, особено в случаи, в които считат, че практиката на Съда дава достатъчно яснота, могат да вземат сами решение за правилното тълкуване на правото на Съюза и за неговото прилагане към установената от тях фактическа обстановка. Горното следва и от факта, че националният съдия е общностен съдия и съюзното право за него е приложимо материално право.

Второ, в случая не е налице необходимост, а оттам и предпоставки за сезиране на Съда в Люксембург, защото по реда на чл. 267 от ДФЕС, СЕС има правомощие само да тълкува ДФЕС, актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, а някои от формулираните от жалбоподателя въпроси по своята същност не представляват искане за тълкуване на разпоредбите на правото на Европейския съюз, а искане СЕС да отговори на правни въпроси, съобразно конкретните факти на спора по настоящото дело, т. е. СЕС да извърши проверка за законосъобразността на акта на националния орган по подпомагане на земеделските производители, което, освен че е недопустимо, е и предмет на съдебен контрол, осъществяван от националния съд.

По поставения първи въпрос настоящият съдебен състав счита, че разпоредбата на чл. 35 § 3 от Делегиран регламент /ЕС/ 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент /ЕС/ 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета е транспонирана в националното законодателство и е възпроизведена в разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от ПРАВИЛА за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013 г. Съгласно чл.1 от Правилата, същите са изготвени в съответствие с член 30 от Регламент (ЕС) 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони (за заявки за окончателно плащане по мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013 г., подадени преди 1 януари 2015 г.), публикуван в OB, L 25, 28.01.2011 г., на Европейския съюз, и член 35 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие, публикуван в OB, L 181, 20.06.2014 г., на Европейския съюз (за заявки за окончателно плащане по мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013 г. (ПРСР 2007 2013 г.), подадени след 1 януари 2015 г.). Нормите на вътрешното право са пределно ясни и не поражда съмнение относно тяхното приложение и тълкуване спрямо нормите на ЕС. Още повече, че така поставения въпрос е бил вече предмет на съдебен контрол, видно от решение 3618 от 10.03.2020г. постановено по адм. дело 14154/2019 г. на Върховния административен съд, потвърден с решение 15545/15.12.2020г. постановен по адм. дело 8071/2020 г. на петчленен състав на Върховния административен съд.

На следващо място по втория въпрос, относно се за характера на срока по чл.54, §1 на Регламент /ЕС/ 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета, настоящият съдебен състав съобрази, че е налице решение по дело С-580/2017 на СЕС Преюдициално запитване Обща селскостопанска политика Подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) Регламент (ЕО) 1698/2005 Приложимост във времето Член 72 Продължителност на инвестиционни проекти Съществена промяна на съфинансиран инвестиционен проект Вещ, придобита чрез съфинансиран от ЕЗФРСР инвестиционен проект и отдадена под наем на трето лице от бенефициера на безвъзмездната помощ Финансиране, управление и мониторинг на общата селскостопанска политика Регламент (ЕС) 1306/2013 Членове 54 и 56 Задължение на държавите членки да си възстановяват неправомерните плащания, произтичащи от нередност или небрежност Понятие за нередност Образуване на процедурата по възстановяване , в което е даден отговор на така поставения въпрос.

На последно място, по поставения трети въпрос, настоящият съдебен състав приема, че съгласно разпоредбата на чл. 35, § 3, ал. 1 от Регламент 640/2014, при вземането на решение относно размера на отказ или оттегляне на подпомагането при неспазване на ангажиментите или други задължения, посочени в параграф 2, държавата членка отчита тежестта, степента, продължителността и системността на неспазването във връзка с условията за подпомагане, посочени в параграф 2. В изпълнение на това изискване националният законодател е определил в обхвата на чия материална компетентност принадлежи правомощието за определяне на размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ при неспазване на нормативни и договорни задължения от бенефициерите при съобразяване с посочените критерии на регламента с нормата на чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП. Отново следва да се отбележи, че така повдигнатия въпрос също е бил предмет на съдебен контрол, видно от решение 3618 от 10.03.2020г. постановено по адм. дело 14154/2019 г. на Върховния административен съд, потвърдено с решение 15545/ 15.12.2020г. постановено по адм. дело 8071/2020г. на петчленен състав на Върховния административен съд.

По тези съображения, искането за преюдициално запитване по реда на чл. 628 и 629 ГПК, във връзка с чл. 267 ДФЕС, като неоснователно следва да бъде оставено без уважение.

По същество касационната жалба е неоснователна.

Производството пред административния съд е образувано по жалбата на ЕТ А. Раковска Л. тур , против решение 23/312/02914/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, изх. 01-6500/7954+14 от 24.01.2022г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие . По делото пред първоинстанционния съд е събрана цялата административна преписка по издаване на оспорения акт, като е приобщена и преписката по предходно издадения от административния орган и впоследствие отменен от състав на първо отделение на Върховния административен съд, Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 23/312/00914/3/01/04/01, изх. 6500/7954/28.07.2020 г., с който на касатора е определена окончателно подлежаща на възстановяване публично държавно вземане по акта, в размер за първото нарушение 46 794.30 лева и за второ нарушение в размер на 311 961.99лева. По данни от приложените доказателства, финансовата корекция е наложена във връзка с констатирано в резултат на извършена проверка през юни 2019 г. по проект 23/312/02914, неизпълнение на две от задълженията на касатора по сключения между него и ДФЗ договор 23/312/02914/30.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от ПРСР 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, а именно: от представените три пълни финансови години е установено средноаритметично изпълнение на бизнес план в размер на 25,24% от заложените приходи за посочените три финансови години за 2016 г. залегнали в бизнес плана приходи от нощувки са 54 600.00 лв., а реализирани приходи са 19 690.10лева, което е 36.06%; за 2017 година залегналите в бизнес плана приходи от нощувки са 59 850.00лева - реализираните такива от нощувки са 11 222.45 лева, което представлява 18.75% изпълнение на одобрения бизнес план и за 2018 залегнали в бизнес плана приходи от нощувки са 65 100.00лв. - реализирани такива са 14 398.31лв., което представлява 22.12% изпълнение на одобрения бизнес план за годината, като за периода от 01.01-31.05. 2019 г. залегнали в бизнес плана приходи за цялата година са 70 350.00 лв., следователно за пет месеца, следва да са налице приходи в размер на 29 312.50лв, а реализираните приходи от нощувки са 1 015.88лева, което представлява 3.47% от изпълнението на бизнес плана за период от 5 месеца. Между страните липсва спор и видно от съдържанието т. 4.12 от договора - задължение за ползвателя на помощта е да извърши изцяло одобрената инвестиция в уговорения с договора срок и в съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрение на инвестиционните разходи, като съгласно т. 4.18, ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключването на договора. Според т. 8.1. от договора в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения след изплащане на каквато и да е част от договорената финансова помощ, ДФЗ може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, като спазва изискванията по чл. 46 и чл. 47 от Наредба 29/11.08.2008 г. Безспорни са застъпените в одобрения проект показатели за приходи за процесните три финансови години - 2016 г., 2017 г. и 2018 г., правилно посочени и в мотивите на обжалваното решение. По отношение на второто нарушение е установено неизпълнение на индикатори за трудова заетост през тези години. По искане на процесуалния представител на административния орган е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, по отношение заключението на която е съдът е приел, че направените констатации не променят крайния извод на съда, тъй като изложеното от вещото лица се базира на предположения и финансови показатели, които биха се получили след настъпване на определени факти. Установените от административния съд правнорелевантни факти са описани изключително подробно в мотивите на обжалваното решение. Доколкото по фактите липсва спор между страните и същите се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав, те не следва да бъдат възпроизвеждани в настоящото решение. Въз основа на вярно установената по делото фактическа обстановка административният съд приема, че решението за налагане на финансова корекция е законосъобразно, като издадено от компетентен орган, в законоустановената форма с излагане на мотиви от фактическа и правна страна, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Административния съд е приел, за неоснователни доводите, на касатора отнасящи се до обстоятелството, че не се следва издаване на решение за налагане на финансова корекция за неизпълнение на сключения договор и подписан бизнес план, както и към момента на подписване на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за ползвателя е било неизвестно кои са критериите за допустимост и какво било тяхното съдържание, както и какви по същество са поетите задължения по договора. Така мотивиран, първостепенният съд постановява оспореното пред настоящата инстанция решение, с което отхвърля жалбата на ЕТ А. Раковска-Л. Тур .

Решението е правилно. Не са налице отменителни основания, налагащи отмяната на обжалвания съдебен акт.

При проверката на обжалваното решение, дължима на основание чл. 218, ал. 2 АПК, съставът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответно на приложимите материалноправни разпоредби. Правните изводи на административния съд са законосъобразни, още повече - формирани при вярно установена и напълно изяснена по делото фактическа обстановка, по отношение на която са издирени относимите правни норми и които, видно от мотивите на решението са тълкувани и приложени правилно. Несъстоятелен е довода на касатора за нарушение на съдопроизводствените правила. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Съдът е направил анализ на доказателствата, относими към приетите от органа нарушения. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон.

Във връзка с доводите на касатора основани на характера на договора, следва да се отбележи, че приложимостта в случая на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП, според който дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от ПСРС, представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон, като съгласно ал. 9 на същата разпоредба, изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7, при отчитане на степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения договор. Такива именно правила са правилно приложените от административния орган в случая Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013 г. /Правилата, обн. ДВ бр. 69/30.08.2019 г./, в съответствие с които заместник изпълнителният директор на ДФЗ е определил размера на дължимата за възстановяване финансова помощ по всяко едно от двете констатирани неизпълнения на договора, както и окончателния размер на наложената с атакувания акт финансова корекция. Следва да се посочи, че в т. 30 от приложението към раздел I "Общи положения" от Правилата, изрично е предвидено, че като реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години са под 50% и над 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и това е продължило две или повече финансови години се налага санкция в размер на 15% от предоставената финансова помощ . По отношение на второто нарушение намира приложение т. 18 от приложението към раздел I "Общи положения" от Правилата, в което е предвидено, че при неизпълнение по голямо от 50% спрямо заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост и тъй като тежестта на нарушението засяга подпомаганата дейност в цялост, се налага санкция в размер на 100% от представеното плащане. Следователно, правилно е намерило приложение правилото на чл.3, ал.1 от Правилата. Наред с това, според чл. 46, ал. 1 от Наредба 29/11.08.2008 г., в случай че ползвателят на помощта /какъвто несъмнено е и ЕТ"А. Раковска-Л. тур"/ не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, разплащателната агенция може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, а съгласно ал. 2 от същата разпоредба в случаите по ал. 1 разплащателната агенция определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Съгласно чл. 16, ал. 1, изречение първо от Наредбата, кандидатите представят бизнес план по образец (приложение 3) за период не по-малък от 5 години, а съгласно ал. 2 на същата норма бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2.

С оглед посочената нормативна уредба, безспорната установеност на вменените в клаузите на т. 4.12 и т. 4.18 от договор за подпомагане 23/312/02914/03.10.2014 г. задължения на касатора да спазва одобрения бизнес план в продължение на 5 години от сключването на договора за предоставяне на финансовата помощ и доказаното по делото изпълнение на бизнес плана по отношение на застъпените в него приходни показатели, изчислени от административния орган като средно аритметично за трите проверявани финансови години в размер на едва 25,24%, то в пълно съответствие с чл. 27, ал. 6 и ал. 9 ЗПЗП, във вр. чл. 3, ал. 1 от Правилата, както и с т. 30 от приложението към раздел I на Правилата, и установеното че за периода от изплащане на субсидията, т.е. за три пълни години не са разкрити заявените в бизнес плана работни места то в пълно съответствие с т. 18 от приложението към раздел I на Правилата и по реда на чл. 73 ЗУСЕФСУ, на едноличния търговец е наложена финансова корекция в окончателен размер на 311 961.99лв поради непостигането на предвидените в одобрения бизнес план нива на приходите от подпомаганата дейност и непостигане на заложените в бизнес плана параметри на устойчива заетост. Не намират основание пространните доводи на касатора относно характера на одобрения бизнес план и заложените в него финансови показатели, като прогнозен документ. Противно на изложените в касационната жалба твърдения, предвидените в бизнес плана приходни показатели, както и разкриването на изрично заявените от ползвателя работни места са индикатори за изпълнението на проекта и непостигането им налага отмяната на предоставената по договора финансова помощ. Съставът споделя последователно застъпеното в съдебната практика разбиране, че непостигането на заложените в бизнес плана параметри представлява нарушение на договорно задължение, както и неизпълнение на одобрените индикатори, предопределящо наличието на хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, от което не намира основание да се отклони в разглеждания случай. Въпросът е подробно развит във формираната от Върховния административен съд практика, поради което е излишно подробни мотиви в тази насока да бъдат развивани и в настоящото решение /за справка - решения 7071/13.07.2022 г. по адм. дело 3199/2022 г., 5872/21.05.2020 г. по адм. дело 11174/2019 г., 2709/19.02.2020 г. по адм.дело 9703/2018 г. и др./. След като фактическите констатации на административния орган, послужили му като основание за издаване на атакувания акт за налагане на финансова корекция, не са оспорени от едноличния търговец и се установяват от доказателствата по делото, то съответни на чл. 27, ал. 6 и ал. 9 ЗППЗ и чл. 46, ал. 1 Наредба 29/11.08.2022 г. са изводите на административния съд за наличие на материалноправните предпоставки за цялостно възстановяване на предоставената финансова помощ, а оттам и за законосъобразността на акта, с който на касатора е наложена финансова корекция. Още повече, като се отчете императивната разпоредба на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП, в съответствие с която ДФЗ в качеството му на разплащателната агенция е длъжен да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет.

Безспорно установеното по делото непостигане на заложените в одобрения бизнес план финансови параметри за финансовите 2016 г., 2017 г. и 2018 г. представлява неизпълнение на задължението по чл. 4.18 от договор 23/312/02914/30.10.2014 г. и чл. 16, ал. 1 и ал. 2 Наредба 29/11.08.2008 г., неизменно влечащо след себе си задължението за фонда да пристъпи към събирането на недължимо получената от това дружество финансова помощ. След като не е достигнал застъпеното в одобрения бизнес план равнище на прихода за проверяваните три финансови години и устойчива заетост, касаторът не е изпълнил задължението, даващо му правото да получи финансовата помощ, предвидена за процесната мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., поради което и законосъобразно получената от него помощ е отменена от заместник изпълнителния директор чрез налагането на финансова корекция при условията на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП. Като е постановил решението си в този смисъл административният съд е постановил правилен съдебен акт, което налага оставянето му в сила.

Доводът на касатора за отсъствието на доказателства за проведена процедура по установяване на нередност по смисъла на легалната дефиниция на това понятие, дадена в относимото европейско законодателство, не намира правна опора и се опровергава от доказателствата по делото, включително от безспорното между страните обстоятелство, че изплатената на касатора финансова помощ по договора му е предоставена по мярка, подкрепена от ЕЗФРСР. Трайно застъпено в практиката на Съда на Европейския съюз е схващането, че нарушение на правото на ЕС или на националното право, приложимо към подпомаганите от фондовете операции, представлява "нередност" ако има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза чрез отчитането на неоправдан разход в него, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово отражение. Всъщност е достатъчно да не може да се изключи възможността, както в конкретния случай, то да има отражение върху бюджета на съответния фонд /за справка - решение от 01.10.2020 г. по дело С-743/18, т. 66 и 67; решение от 06.12.2017 г. по дело С-408/16, т. 60 и 61, и др/. Следва да се отбележи, че цитираната от касатора Наредба за администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове не намира приложение.

На следващо място следва да се прецени като несъстоятелен довода на касатора, отнасящ се до невалидност на Правилата за определяне на размера на подлъжещата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ. По аргумент от чл. 193 , ал. 2 АПК и предвид постановеното по реда на чл. 185 АПК решение 3618/10.03.2020 г. по адм. дело 14154/2019 г. на Върховния административен съд, първо отделение, оставено в сила с решение 15545/15.12.2020 г., постановено по адм. дело 8071/2020 г. от петчленен състав на Първа колегия на съда, подробните съображения на касатора относно ретроактивното действие на правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27,ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013 г., въвеждащи според него санкционни норми с обратно действие, също е недопустимо да бъдат разглеждани в настоящото производство. Въпросът относно липсата на придадено на Правилата обратно действие е разрешен с горепосоченото, влязло в сила решение на Върховния административен съд и е недопустимо да бъде отново разглеждан, независимо дали по пътя на прекия съдебен контрол за законосъобразност или, както в случая, чрез осъществяването на инцидентен контрол за законосъобразност на визирания от касатора нормативен акт. Следва да се има предвид и че възраженията на касатора са за неприложимостта въобще и в цялост към спорния случай, на Правилата, а не за погрешно определяне на размера на финансовата корекция при неправилно приложение от страна на административния орган, съответно - от съда, на конкретно относимите в случая чл. 3, ал. 1 на Правилата във вр. с т. 30 и т. 18 от приложението към раздел I "Общи положения" от тях.

Неоснователено касационният жалбоподател твърди, и че за едно и също нарушение му е наложена два пъти финансова корекция. В конкретната хипотеза липсва нарушение на чл. 71, ал. 4 от ЗУСЕФСУ, съобразно който за една и съща нередност може да се приложи само една финансова корекция. Издаденият срещу жалбоподателя акт за установяване на публично държавно за същата сума, е отменен с решение 10603 от 19.10.2021 г. на ВАС по адм. д. 4700/2021 г. Съдът е приел, че дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ, тъй като е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от същия закон. След отмяната на АУПДВ за посочената нередност няма приложена друга финансова корекция, поради което липсва нарушение по чл. 71, ал. 4 от ЗУСЕФСУ.

Настоящият съдебен състав счита за неправилно застъпеното от касатора схващане, че изтичането на мониторинговия период преклудира възможността на ДФЗ да наложи финансова корекция. Мониторинговият период обхваща времето, през което ползвателят на помощта е длъжен да изпълнява инвестицията, за която му е предоставена финансовата помощ, както и всички, поети по силата на договора за отпускане на БФП задължения, в това число съгласно одобрения бизнес план, а не времето, през което органът има правото да извършва проверки, респективно период за издаване на решения за налагане на финансови корекции. При това, единствено извършените от ползвателя на помощта нарушения на договора му с ДФЗ в рамките на мониторинговия период могат да дадат повод на органа за оттегляне на вече изплатената финансова помощ, чрез налагането на финансова корекция или установяването на публично държавно вземане, но не и нарушения, допуснати от ползвателя след изтичането му. В аналогичен смисъл е въведеното за първи път с § 1, т. 38 от Допълнителната разпоредба на ЗПЗП /обн. ДВ, бр. 102/23.12.2022 г., в сила от 1.01.2023 г./, легално определение на понятието "период на мониторинг", като период от 5 години след последното плащане по интервенцията, в който бенефициентът е длъжен да спазва задължението за дълготрайност на операциите по интервенциите, свързани с инвестиции, като за бенефициенти, които са микро-, малки или средни предприятия, периодът е три години.

Въз основа на данните по делото е видно, че констатираните от органа нарушения /неспазване на показателите за устойчива заетост, съответно - недостигане на приходните показатели от бизнес плана за три последователни финансови години/, са извършени от ползвателя на помощта в рамките на мониторинговия период 30.10.2019г., то според настоящия състав процесната финансова корекция е законосъобразно наложена.

По изложените съображения настоящият състав приема, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от спора, неоснователно е искането на касатора за присъждане на разноски и последният следва да бъде осъден да заплати на Държавен фонд Земеделие , своевременно поисканото от процесуалния представител юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, определено от съда при условията на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 200лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,