Решение № 9357 от 24.10.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Благова против решение 466 от 16.03.2022 г. по адм. дело 1774/2021 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против заповед 402/12.04.2021 г. на кмета на община Родопи, с която е наредено да се премахне незаконен строеж: Пристройка към стопанска сграда , находящ се в ПИ 40004.60.117 по КККР на [населено място], община Родопи, обл. Пловдив с извършител оспорващата. Жалбоподателката поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта за премахване на строежа да бъде отменена. Ответникът - кметът на община Родопи в писмен отговор, подаден чрез пълномощника му юрк. Я. Иванова-Илиева, изразява становище за недопустимост, евентуално- за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт и от страна, за която този акт е неблагоприятен, поради което е допустима, а доводите на ответника в обратен смисъл са неоснователни. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд Пловдив е постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с изискванията за форма. Подробните съображения в този смисъл, както и мотивите за неоснователност на всички възражения на жалбоподателката, свързани с нарушения на административнопроизводствените правила, изложени от съдебния състав в обжалваното решение, се споделят от настоящата инстанция изцяло. В съответствие със закона и обосновани от доказателствата са и изводите на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е постановена при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед, издадена от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е незаконен строеж пристройка към стопанска сграда , изградена от изток, север и запад върху бетонова замазка, завършена с мазилка и боя, с монтирани врати и прозорци и покрив- покрит с керемиди. Размерите на незаконния строеж са от изток 14,00 м./3,00 м. и височина на стрехата 2,50 м., от север 10,25 м./1,80 м. и височина 2,15 м., а от запад 2,80 м./14,70 м. и височина на стреха 2,15 м. Строежът е от пета категория и е изграден в имот, собственост на жалбоподателката, след 2002 г. (констатация на вещото лице и показания на св. Самоковарева в с.з. от 22.11.2021 г.) без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, в земеделска земя без промяна на предназначението. При тези факти първоинстанционният съд достига до законосъобразния извод, че нареденият за премахване обект представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, които съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е незаконен, тъй като е изграден без строителни книжа инвестиционен проект и разрешение за строеж. Същият е изграден след 2002г., в имот, представляващ земеделска земя, без промяна на предназначението, в нарушение на условията и реда за застрояване, предвидени в чл. 2 и чл. 4 от Наредба 2 / 1998г. за застрояване в земеделските земи (отм.) и в противоречие с изискванията на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2, чл. 4 и и чл. 11, ал. 2 от действащата Наредба 19 от 25 октомври 2012 г. за строителството в земеделските земи без промяна на предназначението им. Изводът на административния съд, че строежът не може да се определи като търпим, тъй като не попада във времевия обхват на разпоредбите на §16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал.1от ПЗР на ЗИДЗУТ, също се споделя от настоящата инстанция. Относно времето на извършване на строителството правилно са съобразени представените писмени и събраните гласни доказателства, които установяват, че строежът е изграден след 2002 г. Изложеното мотивира извода на административния съд, че строежът е незаконен, не е търпим и подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, а издадената в този смисъл заповед е законосъобразна. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и обстоятелството, че упълномощеният от ответника юрисконсулт представя писмен отговор на касационната жалба, но не се явява в съдебно заседание и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационната жалбоподателка следва да бъде осъдена да заплати на община Родопи сумата 50.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,