Решение № 7130 от 14.7.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане (АСП) срещу решение 65/28.02.2022 г., постановено по адм. д. 518/2021 г. по описа на Административен съд Монтана (АС-Монтана). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение, като твърди, че е недопустимо, неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 2 и 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и исканията са изложени в касационната жалба и в открито съдебно заседание. Претендира заплащане на разноски. Ответникът А. Методиев оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С решение 65/28.02.2022 г., постановено по адм. д. 518/2021 г. по описа на АС-Монтана е отменена Заповед ЧР-2 62/-8.11.2021 г. на изпълнителния директор на АСП, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на А. Методиев за длъжността директор , с придобит ранг на държавна служба V старши. Административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но е незаконосъобразна поради липса на основанията по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното съдебно решение е недопустимо, но без да конкретизира обстоятелства, които да обуславят касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК и не е формулирано искане за обезсилването му. При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция намира, че атакуваният съдебен акт е действителен и допустим като постановен от законен състав след надлежно сезиране в срок от заинтересовано лице с жалба против административен акт, подлежащ на оспорване. Първоинстанционният съд е описал изключително прецизно и последователно всички събрани по делото доказателства, но въз основа на тях е обосновал незаконосъобразни правни изводи. Правилно решаващият съд е приел, че атакуваната пред него заповед е действителен акт като издадена от компетентен орган и в предвидената форма, която отговаря на изискванията на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. Необосновано АС-Монтана е приел, че не са били налице предпоставките на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение на А. Методиев. Непротиворечиво в практиката на Върховния административен съд се приема, че обективна невъзможност в хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е налице, когато в резултат на възникнала нова фактическа обстановка, по причини, които са извън волята на страните по служебното правоотношение, служителят е поставен в невъзможност да изпълнява служебните си задължения. В случая първоинстанционният съд необосновано е приел, че фактическото основание издаден акт за отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация не се дължи на поведението на служителя, а е в резултат от действията на ответната страна (касатор в настоящото производство), защото изискването за ниво на достъп, съдържащо се в длъжностната характеристика за длъжността, заемана от А. Методиев е въведено със заповед от 22.02.2021 г. на изпълнителния директор на АСП. Съдът е изложил допълнителни мотиви, че липсва яснота за кои от служебните задължения на А. Методиев като директор на Дирекция Социално подпомагане -Лом се налага достъп до класифицирана информация и липсата на разрешение за това не би довело до обективна невъзможност за изпълнение на длъжността. По делото не е налице спор относно приетите за установени от АС-Монтана факти, а именно, че А. Методиев на 01.01.2019 г. е възстановен след влязло в сила съдебно решение на длъжността директор на Дирекция Социално подпомагане -Лом и от тази датата до прекратяване на служебното му правоотношение, считано от 09.11.2021 г., я е изпълнявал като притежавал разрешение за достъп до класифицирана информация 1231/07.03.2019 г. с разрешен достъп до ниво поверително за срок до 07.03.2024 г. Съгласно чл. 38 от Закона за защита на класифицирана информация (ЗЗКИ) достъп до класифицирана информация се разрешава във връзка с изпълнение на служебни задължения или конкретно възложени задачи, а не абстрактно и без да е необходимо, от което се налага извод, че притежаването на разрешение за достъп до класифицирана информация от А. Методиев от 07.03.3019 г. е по повод заеманата към този момент от него длъжност директор на Дирекция Социално подпомагане -Лом. Изводът на АС-Монтана, че изискването за притежаване на разрешение за достъп до класифицирана информация е въведено за първи път на 22.02.2021 г. очевидно противоречи на останалите събрани по делото доказателства и не кореспондира с действителното съдържание на със Заповед 0396/22.02.2021 г. на изпълнителния директор на АСП, с което е одобрен актуализиран списък на длъжностите в АСП, за които се изисква достъп до съответното ниво на класифицирана информация. В подкрепа на оплакването за необоснованост на тази фактическа констатация на първата инстанция са и представените с касационната жалба писмени доказателства, от които се установява, че длъжността директор на дирекция АСП е в списъка по чл. 37, ал. 1 от ЗЗКИ за 2019 и за 2020 г. По принцип (с изключение на отделни специфични хипотези) разрешение за достъп до класифицирана информация се издава само след проучване, което се извършва за лица, заемащи или кандидатстващи за заемане на длъжност или за изпълнение на задача, свързани с достъп до класифицирана информация (чл. 45 от ЗЗКИ). Следователно притежаването на разрешение за достъп до класифицирана информация като специфично изискване по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл може да бъде изпълнено както преди заемането на длъжността, така и след това. В случая след заемане на длъжността на 01.01.2019 г. по реда на чл. 122 от ЗДСл след влязло в сила съдебно решение, А. Методиев на 07.03.2019 г. е получил разрешение за достъп до класифицирана информация, с което е отговорил на специфичните изисквания за заемане на длъжността, която и към този момент е била включена в списъка по чл. 37, ал. 1 от ЗЗКИ. В този смисъл е без значение в кой момент това изискване е станало част от длъжностната му характеристика, но за пълнота на изложението трябва да бъде посочено, че представената по делото длъжностна характеристика го съдържа и е връчена на служителя на 22.01.2021 г., което също потвърждава необосноваността на извода на АС-Монтана, че то е въведено за първи път на 22.02.2021 г. Доколко А. Методиев като директор на Дирекция Социално подпомагане -Лом е изпълнявал изискванията на ЗЗКИ, респективно в изпълнение на основаната цел на длъжността (ръководство, организация и контрол на осъществяваните дейности от служителите в дирекцията) е създал организация на работа, която да позволява получаване, обработка и съхранение на класифицирана информация е без правно значение за хипотезата, при която е прекратено служебното му правоотношение. Твърденията на А. Методиев, че никога не е получавал документи с поставен гриф за ниво на достъп не означава, че не съществуват такива документи, които да са от значение за правилното функциониране на Дирекция Социално подпомагане -Лом, а е възможно да е в резултат именно на липсата на необходимата за това организация на работа. Тези твърдения на А. Методиев, които не са подкрепени с никакви доказателства, не променят специфичното изискване към всички директори на всички дирекции Социално подпомагане в АСП да притежават разрешение за достъп до класифицирана информация до ниво на класификация поверително и обстоятелството, че той е притежавал такова разрешение, респективно е преценено, че му е необходимо за изпълнение на длъжността. Страните не спорят, че на 04.11.2021 г. е отнето разрешението за достъп до класифицирана информация на А. Методиев и спорът относно законосъобразността на отнемането е приключил с влязло в сила съдебно решение без да бъде отменено. Настоящият съдебен състав намира, че именно това обстоятелство (отнемането на разрешението за достъп до класифицирана информация, оспорването на което не спира неговото изпълнение) е нов факт, който представлява обективна пречка за изпълнение на служебните задължения от А. Методиев. Този факт не е резултат от действия на органа по назначаването изпълнителния директор на АСП, който само утвърждава списъка по чл. 37 от ЗЗКИ на длъжностите, за които се изисква разрешение за достъп до класифицирана информация, но не издава и отнема тези разрешения. В случая А. Методиев е притежавал разрешение за достъп до класифицирана информация, с което е изпълнявал специфичните изисквания за заемане на длъжността, но след отнемането му е настъпило непреодолимо от страните по служебното правоотношение обстоятелство, което съставлява пречка за продължаване на изпълнението на длъжността от държавния служител. С оглед въведеното от ЗЗКИ изключение от суспензивния ефект на жалбата по отношение на актовете по този закон, се налага извод, че към датата на издаване на оспорената пред АС-Монтана заповед за прекратяване на служебното правоотношение на А. Методиев са били налице предпоставките на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл поради отнемане на достъпа до класифицирана информация, притежаван до този момент от държавния служител, чиято длъжност е включена в списъка по чл. 37, ал. 1 от ЗЗКИ (в същия смисъл решение 4822/19.05.2022 г., постановено по адм.д. 1229/2022 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение). Като е достигнал до противоположен правен извод АС-Монтана е постановил незаконосъобразно съдебно решение. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение трябва да бъде отменено, а с оглед на обстоятелството, че делото е изяснено от фактическа страна на основание чл. 222, ал. 1 от АПК трябва да бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на А. Методиев против Заповед ЧР-2 62/08.11.2021 г. на изпълнителния директор на АСП, по отношение на която не са налице основанията по чл. 146 от АПК. По водене на делото пред двете съдебни инстанции изпълнителният директор на АСП е представляван от юрисконсулт и е направил разноски, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право на разноски в общ размер на 270 лв. (70 лв. за държавна такса и по 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение за всяка от съдебните инстанции). По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,