Решение № 13148 от 22.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5941/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Електроразпределение Юг ЕАД, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Радев, срещу Решение 1843 от 22.03.2021 г. постановено по адм. д. 12139/2019 г. на Административен съд София-град с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон - отменително основания по чл. 209, т. 3. Иска отмяната му, като бъде постановено ново по съществото на спора, с което се отмени оспорения от дружеството административен акт. Претендира разноски за двете инстанции по представен списък. Ответната страна Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез юрисконсулт Ненков взема становище, че съдебното решение е правилно, като моли същото да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Брайт Лайт 33 ООД не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил като неоснователна жалбата на Електроразпределение Юг ЕАД, срещу Решение Ж-511 от 27.09.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което на основание чл. 147, ал. 2 от Наредба 3/21.03.2017г. за лицензиране дейностите в енергетиката във вр. с чл. 22, ал. 1, т. 2, ал. 5 и ал. 7 от ЗЕ, на Електроразпределение Юг ЕАД са дадени задължителни указания: в едномесечен срок след получаване на решението да продължи процедурата за присъединяване и да издаде становище с посочени условия за присъединяване съгласно Наредба 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Наредба 6), глава пета, раздел II Присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по реда на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ" по искане за проучване на Брайт Лайт 33 ООД за обект: Фотоволтаична централа (ФЕЦ) с мощност до 30 kW, в УПИ ХІІ-417, кв. 38 в с. Гранит, общ. Братя Даскалови, обл. Стара Загора, предвиден за изграждане по чл. 24, т. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), за който присъединяването е отказано със Становище 4371930 от 18.04.2019 г., както и в едноседмичен срок след приключване на дейностите по т. 1 да представи на КЕВР доказателства за изпълнението им и е осъдил дружеството на разноски по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено от фактическа страна, че със Заявление за проучване от 26.02.2019 г. Брайт Лайт 33 ООД е поискало определяне на условията за присъединяване на ФЕЦ до 30 kW за изграждане при условията на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ в собствения му УПИ ХІІ-417, кв. 38 в с. Гранит, общ. Братя Даскалови, обл. Стара Загора. От страна на Електроразпределение Юг ЕАД е изготвено Становище 4371930 от 18.04.2019 г. за условията и начина за присъединяване на електрическа централа към електроразпределителната мрежа, с което заявителят Брайт Лайт 33 ООД е уведомен, че след извършено проучване на условията и начина за присъединяване на електрическа централа и на основание чл. 90, ал. 1 от Наредба 6 от 24.02.2014 г., че към настоящия момент няма възможност за присъединяване на заявения обект към електроразпределителната мрежа, като мотивът е, че съществуващият въздушен електропровод 20 kV Черна гора от п/ст Чирпан, който захранва ТП 1 в с. Гранит е с изчерпан капацитет за присъединяване на генераторни мощности, няма данни за предстоящо развитие на потреблението в района и присъединяването на нова ФЕЦ би предизвикало недопустимо повишаване на напрежението. Посочено е, че при присъединяване на електроцентралата е необходимо да бъдат запазени всички параметри на качеството на напрежение за присъединените към мрежата клиенти според БДС EN 50160, както и че предвид направените проучвания, не се очаква предстоящо нарастване на потреблението през следващите пет години. Поставено е условие Брайт Лайт 33 ООД да декларира, че заявената от него електрическа мощност на ФЕЦ, а именно 30 kWр, ще се консумира изцяло от обекта на потребителя, при което Електроразпределение Юг ЕАД ще преразгледа становището си. Становището е обжалвано от Брайт Лайт 33 ООД пред КЕВР, като по жалбата на дружеството комисията е постановила оспореното пред съда Решение Ж-511 от 27.09.2019 г. Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и е мотивирано, като са описани фактическите и правни основания за издаването му, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, както и че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Неправилно е прието от съда, че оспореното пред него решение отговаря на законовите изисквания за мотивиране на административния акт. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК въвежда задължение в административния акт да бъдат изложени фактическите и правни основания, които обуславят издаването му. В случая в оспореното решение липсва ясно и точно изложение на приетите за установени фактически обстоятелства. Вместо съображения по спорните въпроси повдигнати от страните в административното производство обжалваното пред съда решение съдържа цитати от нормативни актове и част от съдържанието на издадената на касационния жалбоподател лицензия, без да е извършен анализ какво е приложението им за повдигнатия пред КЕВР спор. При това съдържание на административния акт изводът в него, че Електроразпределение Юг ЕАД не е изпълнило задълженията си, произтичащи от чл. 91, ал. 1 от Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределените електрически мрежи е голословен. При издаване на оспореното решение Комисията за енергийно и водно регулиране не е обсъдила реда, по който се извършва присъединяването на обекти за производство за енергия от възобновяеми източници, уреден в чл. 23 и сл. от Закона за енергията от възобновяеми източници(ЗЕВИ) и в Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределените електрически мрежи. Комисията не е взела отношение и към становището на мрежовия оператор, че присъединяването в случая би довело до влошаване на качеството на напрежение за присъединените към мрежата му клиенти, съответно относима ли е разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Наредба 6, съгласно която мрежовите оператори могат да отказват присъединяването на обект, когато не отговаря на изискванията по ал. 1 и застрашава надеждната работа на електроенергийната система (ЕЕС), сигурността и качеството на снабдяването на клиентите с електрическа енергия, здравето и живота на гражданите и собствеността на трети лица. Не е изяснена и характеристиката на обекта, което е от съществено значение, тъй като съгласно чл. 81, ал. 1 от Наредба 6 присъединяването на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници не се обвързва с одобряваните ежегодно електрически мощности по реда на чл. 22 ЗЕВИ и за тях не е в сила реда за присъединяване по чл. 23 ЗЕВИ, когато: 1. са обекти по реда на чл. 24, т. 2, 3 и 4 ЗЕВИ; 2. са обекти по реда на чл. 25 ЗЕВИ, за които заявителите са декларирали, че няма да ползват преференциите по чл. 31 и 32 ЗЕВИ. От това следва, че ако обектът е по чл. 24, т. 1 ЗЕВИ, както е посочила комисията, присъединяването е допустимо при наличието на електрически мощности, одобрени по реда на чл. 22 ЗЕВИ. Мотивирането на административния акт е гаранция за неговата законосъобразност, даваща възможност на страните в административното производство да се запознаят със съображенията на административния орган за издаването му, съответно съдът да осъществи дължимата се преценка на съответствието му с материалния закон. Липсата на изложение на конкретни фактически и правни основания в случая основава незаконосъобразност на оспореното пред съда решение и налага отмяната му. Съдът не е длъжен да установява, какви са били съображенията на административния орган, а следва да провери тяхната законосъобразност и правилност. При липса на мотиви в административния акт, тази проверка е невъзможна. Преценката на административния акт не може да се основава на предполагаемата воля на административния орган, а се дължи на действително изразената такава. В случая решението на КЕВР не отговаря на законовите изисквания, при което се явява незаконосъобразно. Като е приел друго първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което Решение Ж-511 от 27.09.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране следва да бъде отменено и делото, като преписка да бъде върнато на КЕВР за разглеждане и произнасяне по жалба Е-12-00-195 от 24.04.2019 г. от Брайт Лайт 33 ООД срещу Становище 4371930 от 18.04.2019 г. за условията и начина на присъединяване към електроразпределителната мрежа на Електроразпределение Юг ЕАД на ФЕЦ 30 kWp в УПИ ХІІ-417, кв. 38 в с. Гранит, общ. Братя Даскалови, обл. Стара Загора, след преценка на всички установени факти, направените възражения от жалбоподателя и съобразно мотивите на настоящото решение. При този изход на правния спор, искането на касатора за присъждане на разноски по делото е основателно и следва да бъде уважено, като ответника КЕВР бъде осъден да заплати такива в размер на 1220 лева, от които 50 лева внесена държавна такса за разглеждане на делото от административния съд, 400 лева внесен депозит за изготвяне на експертиза пред този съд, 370 лева внесена държавна такса пред касационната инстанция и по 200 лева юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред всяка инстанция. По делото не са представени доказателства да е изпълнено определението на първоинстанционния съд за довнасяне на сума в размер на 1100 лева по приетото заключение, при което не се установяват реално направени разходи в този размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 221, ал.1АПК, Върховният административен съд, трето отделение