Решение № 8909 от 29.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9233/2017 г.

Решение № 8909 от 29.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9233/2017 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФ "Земеделие"/, чрез юрк. С. Г., срещу решение № 1169 от 29.06.2017 г., постановено по адм. дело № 2730/2016 г. по описа на Административен съд П.. С касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Отправя се искане към съда да отмени оспореното първоинстанционно решение, ведно с всички законни последици. Претендира сторени разноски пред двете инстанции. Ответната страна - "Захарен комбинат П." АД, чрез адв. Н. Ш., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да потвърди оспореното решение. Не претендира присъждане на разноски пред касационната инстанция. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и не са налице касационни основания за неговата отмяна, поради което предлага да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на "Захарен комбинат П." АД против Акт за отнемане на одобрение за "постоянен рафиньор" № 0009 от 20.09.2016 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който на основание чл. 20, т. 2, т. 3, чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл. 10б, т. 1 от Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, чл. 10, т. 1, т. 2 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", и на основание чл. 137, § 1, буква "а" от Регламент (ЕС) № 1308/2013 г. и чл. 7, § 1, буква "г" от Регламент (ЕО) № 952/2006 г., във връзка със заповед № 09-1155/18.12.2006 г. на Министъра на земеделието и горите за одобрение на "постоянен рафиньор" по смисъла на чл. 2, т. 13 от Регламент № 318/2006 (понастоящем заменен с Приложение II, част II, раздел Б, точка 6 от Регламент (ЕС) № 1308/2006/ е отнето издаденото на "З. К. П."АД одобрение за "постоянен рафиньор" по смисъла чл. 2, т. 13 от Регламент № 318/2006. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган /чл. 10б ал. 1, т. 1 предл. второ от Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз/, при спазени административно производствени правила за това, включително и на тези по чл. 21 и чл. 35 от АКП. Приел е, че приложимата правна уредба в случая е тази на Регламент № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 Декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 /наричан по-долу регламент № 1308/2013/ и Регламент № (ЕО) № 952/2006 на Комисията от 29 юни 2006 г. за установяване на подробни правила за прилагането на регламент (ЕО) № 318/2006 на съвета по отношение на управлението на пазара на захарта в общността и системата от квоти /наричан по-долу Регламент № 952/2006/. Посочил е, че Регламент (ЕО) 318/2006 на Съвета от 20.02.2006 г. относно общата организация на пазарите на сектора на захарта е отменен с Регламент № 1234/2007 на Съвета от 22 Октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти (т. нар. Общ регламент за ООП), но по силата на чл. 201, ал. 3 от същия, е запазил действието на актове на Общността, приети въз основа на този регламент /какъвто е Регламент № 952/2006/. Отменен е и Общият регламент за ООП, като сега действащ е Регламент № 1308/2013 г. Съдът е приел, че отменените Регламент № 318/2006 и О. Р. за ООП не съдържат условия, при които одобренията на икономическите оператори по чл. 17 от Регламент № 318/2006, респ. по чл. 57 от О. Р. за ООП, издавани по реда на чл. 7 от Регламент № 952/2006 да подлежат на отнемане, като единствената такава изрично уредена хипотеза е тази на чл. 8, ал. 3 от Регламент № 952/2006, която по делото не се спори, че не е на лице. След анализ на Регламент № 1308/2013 първоинстанционният съд е приел, че същият отново не въвежда каквито и да било хипотези при които се следва "спиране" или "оттегляне" на вече получено одобрението. Такава нормативна основа не е въведена и със Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, нито е приет подзаконов нормативен акт по приложението на чл. 10б от същия, съобразно делегацията на чл. 10г от същия нормативен акт. В заключение с оспореното решение е прието, че административният орган като е постановил отнемане на издаденото одобрение с аргумента, че към настоящият момент "З. К. П."АД не отговаря на условията при които е одобрен за "постоянен рафиньор" на сурова тръстикова захар, тъй като фактически не извършва дейност по рафиниране на сурова тръстикова захар по аргумент от чл. 7, ал. 1, б. "г" от Регламент № 952/2006, ответникът неправилно е приложил материалния закон, доколкото действащото позитивно правно не предвижда такава хипотеза на отнемане на издаденото одобрение. Решението е правилно. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано. Първоинстанционният съд подробно е изследвал фактическата обстановка по делото, обсъдил е доказателствата, както и относимата правна уредба и правилно е констатирал, че процесният административен акт е издаден в нарушение на материалния закон. Не е спорно по делото, че със заповед № РД09-1155 от 18.12.2006 г. на министъра на земеделието и горите на основание чл. 5, ал. 2 от Регламент на Комисията (ЕО) 1832/2006 за преходни мерки в сектор "Захар" във връзка с присъединяването на България и Румъния към ЕС, чл. 17 от Регламент на Съвета (ЕО) № 318/2006 г. за общата организация на пазарите в захарния сектор и Заявление вх. № 70-3860/6.12.2006 г., "Захарен комбинат П." АД е одобрен за "постоянен рафиньор на сурова захар" по смисъла на чл. 2, т. 13 от Регламент на Съвета (ЕО) № 318/2006 г. Не е спорно и това, че към момента на издаване на заповедта за дружеството са били налице всички нормативни изисквания на чл. 7, т. 1 от Регламент № 952/2006, съгласно която разпоредба одобрение на производители и рафиньори може да бъде получено от предприятия, които подадат заявление за това и които извършват дейност като: а) производител на захар; б) производител на изоглюкоза; в) производител на инулинов сироп; г) постоянен рафиньор по смисъла на чл. 2, т. 13 от Регламент (ЕО) № 318/2006. Заявлението съгласно първата алинея се подава до компетентния орган на държавата-членка или държавите-членки, в които предприятието извършва дейност. Според т. 3 от същата разпоредба предприятие, което подава заявление за одобрение съгласно § 1, първа алинея, буква г) представя доказателство, че отговаря на дефиницията съгласно чл. 2, т. 13 от Регламент (ЕО) № 318/2006. Съгласно чл. 10б от Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, именно в правомощията на ДФ "Земеделие" е отнемането на дадено одобрение. В този закон обаче не са посочени хипотезите, в които органът може да отнеме даденото вече одобрение на рафинериите на пълен работен ден. Следва да се посочи и това, че отнемане на одобрение за постоянен рафиньор не е предвидено и в действащия Регламент 1308/2013 г. Обосновано административният съд е приел, че само в разпоредбата на чл. 8, § 3 от Регламент № 952/2006 са предвидени основания за отнемане на издадено одобрение за "постоянен рафиньор" на сурова захар. Съгласно цитираната норма одобрението се отнема, когато бъде установено, че не се спазва някое от условията, посочени в § 1 от същата. Посочено е също така, че одобрението може да бъде отнето и в рамките на текущата пазарна година, както и това, че отнемането на одобрението не може да има обратно действие. По делото няма спор, че изчерпателно изброените в чл. 8, § 1 от Регламент № 952/2006 условия са безспорно изпълнени от "Захарен комбинат П." АД, а именно: а) да уведомява незабавно компетентния орган на държавата-членка за всяка промяна в информацията, подадена по реда на чл. 7, § 2; б) да поддържа регистър по реда на чл. 9 и информация за цените на продажба, определени по реда на чл. 13, като осигурява на компетентния орган на държавата-членка достъп до тях; в) да подава информация на държавата-членка по реда на чл. 21; г) да предоставя при поискване на компетентния орган на държавата-членка всяка информация или документи необходими за прилагането на мерките за управление на пазара или за извършването на проверки. Ето защо правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая не са налице основания за отнемане на одобрението за постоянен рафиньор. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съда, че в случая административният орган при издаване на оспорения акт незаконосъобразно се е позовал на чл. 7, § 1 от Регламент № 952/2006. В цитираната разпоредба се посочват единствено условията, на които трябва да отговаря дадено предприятие, за да бъде одобрено за постоянен рафиньор на сурова захар, но не се посочват основания за отнемане на дадено вече одобрение. Както бе споменато по-горе единствено в разпоредбата на чл. 8, § 3 от Регламент № 952/2006 са посочени основанията за отнемана на одобрение, същите са изчерпателно изброени и не препращат към чл. 7, § 1 от Регламент № 952/2006. Предвид изложеното настоящият състав приема, че първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на материалноправните норми и е формирал обосновани правни изводи. Посочените по-горе относими към спора факти и обстоятелства налагат извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, а именно издаден в противоречие с материалноправните норми, поради което съдът правилно го е отменил. Предвид горните съображения настоящият състав на Върховен административен съд намира, че обжалваното решение на Административен съд П. е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото, е неоснователно. Ответната страна не е претендирала разноски, поради което такива не следва да й се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,