Решение № 8165 от 27.7.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието, чрез процесуален представител, против решение 147 от 15.07.2022 г., постановено по адм. дело 166/2022 г. по описа на Административен съд Ловеч (АС- Ловеч), с което по жалба на В. Петков е отменена негова заповед РД-15-53 от 21.02.2022 г. Касаторът по подробно изложени съображения навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост- касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Ответникът - В. Петков, чрез адв. Василев оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Подробни съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отменена заповед РД-15-53 от 21.02.2022 г. на министъра на земеделието, с която на основание чл. 107, ал. 2 и чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на В. Петков на длъжност Държавен експерт, в дирекция Морско дело и рибарство/ отдел Подбор на проектни предложения, с ранг I младши за държавен служител, считано от 23.02.2022 г. За да постанови обжалваното решение АС Ловеч е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при опорочена процедура по оценяването на служителя, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е самостоятелно основание за отмяна. Въз основа на представените по делото доказателства съдът е приел, че при съставяне работния план на служителя са допуснати редица нарушения, като в противоречие с нормата на чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от Наредба за условията е реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация /НУРОИСДА, Наредбата/, във формуляра са посочени общи задължения, а не конкретни, приложими и измерими по обем, качество и срокове цели, и не са поставени конкретни критерии за поставените изисквания. Приел е, че в процесния случай е констатирана липса на конкретни изисквания към изпълнението на длъжността, както и не е посочено кои от седемте поставени цели действително служителя не изпълнява качествено. Изложил е доводи, че междинната среща преглед и обсъждане на нивото на изпълнение поставените цели реално не е проведена, а формулярът за междинната среща вече е бил попълнен и просто е връчен за запознаване на служителя. Съдът е приел, че в оценката на оценяващия ръководител и в мотивната част не са посочени конкретни данни и факти, на които се основава. Според съда същата е заменена с декларативни изводи за установено неизпълнение на служебни задължения. Въз основа на изложеното е достигнал до извод за допуснати нарушения на чл. 14, ал. 1 и чл. 18, ал.1 НУРОИСДА, съществени според съда като опорочаващи изготвената обща оценка, която в нарушение на чл.76, ал.7 ЗДСл не отразяват безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността. В обобщение съдът е счел, че процедурата по оценяване на държавния служител не е спазена, което обосновава незаконосъобразност на прилагането на чл. 107, ал. 2 ЗДСл и е основание по см. на чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК за отмяна на обжалваната заповед. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл предвижда, че органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие с държавен служител, получил възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността, в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредбата процедурата по атестирането чрез ежегодно оценяване на изпълнението на длъжността на всеки служител в държавната администрация се извършва от оценяващ ръководител под наблюдението и контрола на контролиращ ръководител и на синдикалната организация на работниците и служителите в администрацията. Оценяването на изпълнението на длъжността обхваща периода от 01 януари до 31 декември на съответната година и включва следните етапи: 1. изготвяне и съгласуване на индивидуален работен план в началото на периода; 2. междинна среща и 3. заключителна среща и определяне на годишна оценка на изпълнението на длъжността. Годишната оценка следва да отразява степента на изпълнението на целите на индивидуалния работен план и показаните компетентности за целия период на атестиране, да е извършена от оценяващия ръководител безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, да е мотивирана и да намери отражение в съответния формуляр по образец (чл. 16-20 НУРОИСДА). В конкретния случай съдът правилно е приел, че процедурата по атестиране е проведена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Въз основа на представените по делото доказателства и след анализ на относимите материалноправни норми, съдът е направил правилни и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съгласно чл. 76, ал. 6 ЗДСл и чл. 9, ал. 3 от НУРОИСДА целите в индивидуалния работен план на оценявания трябва да са в максимална степен конкретни, постижими, съгласувани с целите на административната структура като цяло и/или на административното звено и измерими по обем, качество и срокове. Изготвянето и съгласуването на индивидуалния работен план се извършват съвместно от оценяващия ръководител и от оценявания, като се отчитат основната цел, преките задължения, управляваните ресурси и компетентностите, определени в длъжностната характеристика на длъжността, заемана от оценявания (чл. 9, ал. 1 от НУРОИСДА). Съобразно визираната нормативна уредба е логично заложените цели в индивидуалния работен план да са съобразени с основната цел на длъжността по длъжностна характеристика. В случая, както правилно е приел съда, не са налице конкретни и измерими изисквания към изпълнението на длъжността, липсват фактически констатации, а коментарите на оценяващия ръководител са лаконични и декларативни. Настоящата съдебна инстанция намира за необходимо да отбележи, че в случая годишната оценка на държавния служител е изготвена, без да е проведена заключителна среща съгласно изискването на чл. 13 НУРОИСДА. В административната преписка не се съдържат доказателства за проведена заключителна среща по смисъла на чл. 13, ал. 1 НУРОИСДА, при която оценяваният да представи основните си постижения, евентуално възникналите трудности, възможности за подобряване и самооценка на изпълнението, която среща да предхожда изготвянето на годишната оценка. Приложеният формуляр не съдържа данни за насрочена, нито за проведена такава среща, а единствено данни за предоставянето му за подпис на вече изготвената оценка. Попълненото възражение във формуляра срещу оценката на оценяващия ръководител не замества провеждането на заключителна среща. Именно за постигане на целите на оценяването, в разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от НУРОИСДА са очертани насоките, от които да се ръководят участниците в заключителната среща, а в ал. 4 на същата разпоредба изрично е предвидено, че след провеждането на заключителната среща се попълват съответните раздели от формуляра за оценка. Правилен е и изводът на съда, че поставената на държавния служител крайна оценка "неприемливо изпълнение" е необоснована, предвид констатираните множество нарушения във всеки един от етапите на атестирането, с което е допуснато нарушение на чл. 76, ал. 7 от ЗДСл. Съдът правилно е приел, че видно от съдържанието на мотивите на оценяващия ръководител в раздел годишна оценка на изпълнението и изложения коментар на контролиращия ръководител във формуляра за корекция на годишната оценка на изпълнение на длъжността, в същите липсват изложени факти, свързани с единствения заложен в ИРП количествен критерий за изпълнението брой на изготвени оценителни доклади; брой оценени проектни предложения; брой изготвени протоколи, списъци и контролни листа; брой изготвени писма; брой изготвени становища; брой изготвени решения; брой изготвени договори и допълнителни споразумения; брой изготвени документи; брой изготвени информационни материали ипрезентации. Това означава, че в случая оценяването не е извършено по определените критерии за изпълнение на целите в ИРП, което представлява допуснато нарушение на чл. 76, ал. 5 ЗДСл и чл. 2, т. 1 и т. 2 НУРОИСДА, защото съгласно тази разпоредба оценяването на изпълнението на длъжността от служителите в държавната администрация се извършва ежегодно въз основа на три отделни параметъра-постигането на предварително определени цели, изпълнението на преките задължения и поставените задачи, и показаните компетентности. В хипотезата, в която постигането на определените цели не е оценено по предварително заложените в ИРП критерии спрямо този параметър, е налице като резултат опорочаване на ежегодната оценка на изпълнението на длъжността на Петков, защото липсва обективен общ резултат от годишната оценка. При тези факти получената от служителя обща оценка при атестирането, като съставена в нарушение на административнопроизводствените правила и приложимите материалноправни разпоредби е опорочена и не обосновава прилагането на нормата на чл.107, ал.2 от ЗДСл от органа по назначаването, както правилно е приел първостепенния съд. Не е налице необоснованост на първоинстанционното решение. Крайният извод на съдебния състав кореспондира със събраните по делото доказателства и е формиран след тяхната правилна преценка. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са налице посочените от касатора основания за отмяна на решението, поради което следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски следва да бъде уважена, като на В. Петков следва да се присъдят разноски по делото в размер на 1000лв.-заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 31.08.2022г. с адвокат П. Василев. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение