Решение № 4720 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9194/2011 г.

Решение № 4720 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9194/2011 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Калин Кирилов Станков против решение от 2.06.2011 г. по адм. дело № 205/2011 г. на административен съд - Монтана. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му срещу заповед № 450 от 16.03.2011 г. на кмета на община Монтана. От обстоятелствената част на жалбата могат да се изведат доводи за противоречие на решението с материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната и заинтересованите страни не изразяват становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се с правилност на решението на административния съд. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 34, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Образувано е по жалба от Калин Кирилов Станков против заповед № 450 от 16.03.3011 г. на кмета на община Монтана. С нея на основание чл. 34 от ЗСПЗЗ е постановено изземване на ползвания от него имот № 18.402 по плана на новообразуваните имоти на местността "Парта", землище Монтана. Единственото му възражение е било, че като наследник на баща си - Кирчо Рангелов Станков има право по § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ да задържи имота до заплащане стойността на реализираните върху него подобрения. От приложената административна преписка, съдът е установил, че административното производство е образувано по искане от Иван Захариев Иванов от 1.10.2010 г. до кмета на общината за изземване на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ на описаните седем имота. Между тях попада и процесният имот № 18402 с площ от 434 кв. м., ползван от Калин Кирилов Станков. Приложил е заповед № 1167 от 27.05.2010 г. на кмета на общината, с която на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследници на Захари Иванов Младенов е възстановено право на собственост върху същия имот, скица на имота и удостоверение за наследници. Искането е потвърдено с нарочна молба и от останалите наследници на общия наследодател. Кметът на общината е приел, че са налице основанията на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ и е издал оспорената заповед за изземване на имота. При тези данни по делото, съдът е извършил на свой ред проверка за наличие на материално-правните предпоставки за изземване на имота. В тази връзка е приел, че е налице искане от собственици с възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането му, както и че имотът се ползва от трето лице - жалбоподателя в съдебното производство. Отчел е, като спорно наличието само на третата нормативна предпоставка - липса на правно основание за ползване, поради което специално я е обсъдил. Приел е на първо място, че наследодателят на жалбоподателя, от който той черпи правата си не е доказал наличие на права, като добросъвестен владелец и то в допустимия за ползване размер на земеделската земя. За целта се е позовал на приложеното по делото решение от 15.07.2009 г. по адм. дело № 414/2009 г. на Административен съд - Монтана, постановено в проведено производство по § 62, ал. 3 от ПМС 456/1997 г. С него е отменена заповед на кмета на общината от 3.07.2008 г. за признаване право на наследниците на ползвателя Кирчо Рангелов Станков да придобият собствеността върху предоставен му за ползване имот № 868 по помощния план на зона "Парта". В тази връзка е посочил, че по отношение на жалбоподателя не се установява право да задържи имота до заплащане на подобренията. Поради това и той не може да се позове на разпоредбата на чл. 72, ал. 3 от ЗС за правомерно ползване на имота. Въз основа на това съдът е извел правен извод за законосъобразност на оспорената заповед и е отхвърлил жалбата срещу нея, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се повтаря единственият довод, направен и в първоинстанционното производство за наличие на законово право на задържане на имота до заплащане на обезщетение. Доводът е неоснователен. Страната бланкетно се позовава на разпоредбата на § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, даваща право на лицата, извършили подобрения върху имотите, подлежащи на връщане да се ползват от правилото на чл. 72 от ЗС - да задържат имота. По делото обаче няма каквото и да било конкретно твърдение за наличие на такива подобрения, за проведена и надлежно приключена процедура по оценяването им и от там за неплащане на сумите по нея от собствениците с възстановено право на собственост. Няма представени и доказателства в тази насока. Жалбоподателят изобщо не е установил наличие на право да задържи имота, поради което обосновано е прието, че той го ползва без правно основание. Не е налице соченото от него отменително основание и първоинстанционното решение, като правилно следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,