Решение № 6941 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 578/2019 г.

Решение № 6941 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 578/2019 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Глобус" ЕООД гр. София срещу решение № 701/23.11.2018 г. по адм. д. № 134/2018 г. описа на АС - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на касатора против Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № АУ 002463/17.10.2017 г., издаден от старши инспектор в Сектор "Контрол" към Отдел МДТ при Община Пазарджик, потвърден с Решение № 13-38-128/09.01.2018 г. на началника на Отдел МДТ към Дирекция "Бюджет и общинска собственост" при Община Пазарджик. Касаторът претендира неправилност на съдебния акт, като релевира доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и че неправилно съдът е приел за доказано реалното изпълнение на услугата по събирането, извозването и обезвреждането в депо на битови отпадъци в района на местонахождение на имотите на дружеството. Претендира разноски по делото. Ответната страна - Началникът на отдел "Местни данъци и такси" при община Пазарджик, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок за оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на настоящата касационна проверка е решението на АС - Пазарджик, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против горецитирания АУЗД, с която са установени задължения за такса битови отпадъци относно дейностите "съхранение, сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци" и "обезвреждане на битовите отпадъци в депа и други съоръжения" за периода 01.01.2016 - 31.08.2016 г. за недвижими имоти на дружеството в гр. Пазарджик, с общ размер на задълженията и лихви за просрочие в размер на 129 010 лева. По делото са представени писмени документи отнасящи се до определянето на такса битови отпадъци за 2016 г., както следва: Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община Пазарджик, Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пазарджик, и доказателства по приемането на изменения и допълнения, Решение № 248 от 28.12.2012 г., взето с Протокол № 17 на Общински съвет - Пазарджик, Заповед № 2396/30.10.2015 г. на кмета на Община Пазарджик, издадена на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, с които са определени районите на територията на Община Пазарджик, включени в системата за организирано поддържане на чистотата, в които през съответната процесна година ще се извършват услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депо на битови отпадъци, както и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, ведно с приложения към тях, в които са определени границите на тези райони. Представени са и график на курсовете на сметосъбиращите камиони по данни, улици и часове за контейнери тип "Бобър" и кофи тип "Мева" на "Брокс" ООД, клон Ивайло и работно време на сметосъбиращите камиони от 06: 00 часа до 17: 00 часа, Договор за предоставяне на концесия, от който е видно, че Община Пазарджик, в качеството на концедент, дава разрешение на концесионера "Брокс" ООД да извършва, срещу определено възнаграждение, дейност по поддържане на чистотата и третирането на битовите отпадъци на гр. Пазарджик и селата Ивайло, Мокрище и Главиница. По делото административният орган е приложил протоколи от януари 2016 г. до август 2016 г., подписани от възложителя и изпълнителя, от които е видно, че е установено извършване на дейности по концесионния договор, които подлежат на заплащане и в тях е включена дейности по сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на твърди битови отпадъци в депото за ТБО на територията на Община Пазарджик, пътни листове, и други. При преценка на материалната законосъобразност на акта, по отношение на обжалваната му в настоящото производство част, съдът е изложил, че по отношение на компонента - поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, таксата не се дължи единствено, когато услугата не се предоставя от общината по арг. от чл. 71, т. 2 ЗМДТ. Съобразил е, че за да е налице задължение за такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо, първо общината да е определила вида и териториалния обхват /границите/ на услугата, второ, имотът на лицето да попада в границите на територията, на която общината е определила, че ще предоставя услугата и трето общината фактически да е предоставила услугата. Съдът е приел, че в конкретния случай, имотът е ситуиран в района на гр. Пазарджик, в която съобразно представената заповед на кмета на общината, се предоставя услугата по почистване и поддръжка на местата за обществено ползване. Въз основа на представените по – горе писмени доказателства, съдът е направил извод, че общината е предоставяла и фактически услугата, тъй като е осигурила за това необходимия човешки и финансов ресурс. С тези доводи и с оглед приетото и неоспорено заключение на комплексна експертиза, съдът е приел, че установената ТБО за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е дължима от дружеството. Решението е правилно. Съдът правилно е установил законовите предпоставки, обуславящи дължимост на ТБО - адресатът на акта да е носител на правото на собственост върху имотите, за които общината да е осигурила реално предоставяне на услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, формиращи размера на публичното задължение. Неоснователни са доводите за недоказаност на реалното изпълнение на услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Действително таксата битови отпадъци е вземане, което е дължимо при реално предоставяне на услуга. Това означава, че за да бъде начислена такса битови отпадъци, следва да бъде установен фактът на действително извършени дейности по услугите, за които се начислява ТБО (чл. 62 и чл. 71 ЗМДТ - в приложимата редакция). Наредбата на общинския съвет по чл. 9 ЗМДТ и заповедта на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ са правни предпоставки за предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ, като органът трябва да докаже във всеки конкретен случай фактическото престиране на услугата, за да възникне задължение за плащане на ТБО. За да е налице задължение за заплащане на такса поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо общината не само да е определила вида и териториалния обхват на предоставяне на услугата /което се реализира със заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ/, но и фактически да я предоставя. В тежест на ответника е да представи доказателства, от които по надлежен ред да се установи извършване на услугата, което доказване в случая е проведено. Видно от доказателствата по делото, за процесния период, услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване се предоставя от "Брокс" ООД съгласно представен концесионен договор. Тези доказателства установяват, че общината не само е създала нормативни и административни предпоставки за предоставяне на услугата като кметът е издал заповед по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и е осигурила необходимите човешки и финансови ресурси за нейното фактическо осъществяване. Неоснователно е възражението на касатора, че заключението на комплексната експертиза, е приета в нарушение на процесуалните правила, т. к. са участвали експерти, които са служебно зависими от ответната страна. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че тези твърдения са недоказани, и е оставил без уважение искането за назначаване на друга експертиза, доколкото от една страна поставеният от жалбоподателя въпрос е неотносим към спора по делото, а от друга голословното оспорване на експертизата, без да се посочи дали се оспорва начина на изчисление на таксата, или нещо друго при изготвянето и не дава основание за назначаването на нова експертиза. Неоснователно е възражението на касатора, с което се цели в рамките на настоящото съдебно производство да се осъществи косвен съдебен контрол за съответствието на решение № 248/28.12.2012 г. на ОбС – Пазарджик с разпоредби от НОАМТЦУ, както и на същата с чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ. Действително цитираната норма посочва основния способ за определяне на размера на таксата чрез установяване на количеството битови отпадъци. При законовата делегация по чл. 9 от ЗМДТ обаче, общинският съвет е органът на власт, който има правомощието с подзаконов нормативен акт да създаде правилата за определянето на таксата битови отпадъци. Принципно и на основание чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ размерът на таксата се определя в годишен размер с решение на общинския съвет, което има характер на общ административен акт, а оспорването му е допустимо в преклузивния срок по чл. 179 от АПК. Дали обаче е възможно или невъзможно общинският съвет да определя таксата според количеството на отпадъците, е въпрос за материалната законосъобразност на съответния акт на общинския съвет, а не на оспорения АУЗД. След като в хода на процеса дружеството не е представило доказателства, че е подадена декларация за съответната година, както и за различна отчетна стойност на активите към 31.12.2016 г., то правилно първоинстанционният съд е приел, именно тази стойност е определящата основа. Доводите на касатора за неправилност на съдебното решение са неоснователни. Съдът е установил правилно релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон. В хода на съдебното производство съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, поради което решението му е правилно. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебно проверка на валидността и допустимостта на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, осмо отделение