Решение № 4912 от 20.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12623/2015 г.

Решение № 4912 от 20.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12623/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР, чрез процесуалния му представител юрк. Рашева, срещу решение № 223 от 29.09.2015 г. постановено по адм. дело № 229/2015 г. от Административен съд - Х., с което е отменена негова заповед рег. № 81/27.01.2014 г., с която на Н. А. К. - "Командир на екип" в група "ПГ и СД" на Регионална служба "Пожарна безопасност и защита на населението" - Х. към ОУ "ПБЗН" Х. при ГД "ПБЗН" - МВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно и постановено в противоречие с действащия материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Н. А. К., чрез процесуалния си представител адв. Лазов изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение, по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: Съдът от първата инстанция е сезиран с жалба срещу заповед рег. № 81/27.01.2014 г. на Директора на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР, издадена на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 6, изречение първо ЗМВР вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР, чл. 228, т. 3 и чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР, с която на Н. А. К. - "Командир на екип" в група "ПГ и СД" на Регионална служба "Пожарна безопасност и защита на населението" - Х. към ОУ "ПБЗН" Х. при ГД "ПБЗН" - МВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. За да отмени оспорвания административен акт, съдът е приел, че дисциплинарно-наказващият орган е нарушил чл. 35 от АПК, съгласно който административният орган следва да издаде съответния индивидуален административен акт, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно - направени. В тази връзка съдът е посочил, че редът за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, е уреден от законодателя нормативно с Наредба № 30 от 27.06.2001 г., издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието и обн. в ДВ, бр. 71 от 17.07.2001 г. В конкретния случай е нарушен редът за установяване употребата на алкохол, предвиден в горепосочената наредба, което е довело до правните изводи на първоинстанционния съд за отмяна на оспорената заповед. Решението е неправилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, но не ги е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност, както и във връзка с възраженията на страните, поради което е направил необосновани правни изводи, които не се споделят от настоящата инстанция Установена е от първоинстанционния съд следната фактическа обстановка: На 15.11.2013 г., около 16,50 часа К. е претърпял пътно-транспортно произшествие /ПТП/, в района на с. К., обл. Х., при което движейки се по пътното платно, в посока от гр. Х. към град К., загубил контрол над управлявания от него лек автомобил, навлязъл в лентата за насрещно движение, след което излязъл извън пътното платно и се ударил в земен насип. На място е изпратен екип на ЦСМП - Х. и служители на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Х. Жалбоподателят е транспортиран в центъра за спешна помощ за преглед и оказване на първа помощ - направени са лицева и профилна графия на черепа и профилна графия на носните кости, след което К. е освободен за домашно лечение. Установено е също така, че в същия ден на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушения по Закона за движение на пътищата /ЗДвП/ - управление на автомобил с несъобразена скорост и отказ да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, като на 06.12.2013 г. е издадено и наказателно постановление. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че дисциплинарно-наказващият орган е нарушил чл. 35 АПК и е издал оспорения административен акт, без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, като се обсъдят и възраженията на страните. Неизяснен според първоинстанционния съд е въпросът -налице ли е отказ от страна на К. да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол - или същият, с оглед здравословното му състояние е бил във физическа невъзможност да бъде тестван с техническо средство. Съдът, при непълен анализ на събраните доказателства, опирайки се най-вече на обясненията на К. и показанията на разпитания свидетел Р. - приема, че участникът в ПТП се е намирал в състояние, което не му е позволявало да бъде извършен технически тест за употреба на алкохол, който факт обаче е ирелевантен за разглеждания спор, доколкото при издаване на заповедта за уволнението на К. е нарушен материалния закон - не е спазен редът за установяване на употребата на алкохол или друго упойващо вещество спрямо К. Настоящата инстанция не споделя тези изводи. Напротив, пълният анализ на събрания доказателствен материал установява правилността на констатациите на наказващия орган. Действително, както сочи и първоинстанционният съд, редът за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество е посочен в чл. 5 от Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, а именно: при невъзможност за извършване на проверка с техническо средство на място от всички участници в пътнотранспортното произшествие се вземат проби от лекар или медицински специалист в лечебното заведение, в което са транспортирани за помощ или настанени за лечение, като в тези случаи длъжностното лице от съответната служба за контрол не попълва талон за медицинско изследване. Не е вярна обаче констатацията на първоинстанционния съд, че К. е отказал да бъде тестван с техническо средство едва в ЦСМП - Х., и то от служители в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Х. - В. и Б., които не са били на мястото на ПТП, а са били изпратени допълнително в медицинския център. ПТП е посетено от мл. автоконтрольори К. и Б. - за които неправилно първоинстанционният съд приема, че не са извършвали проверка и не са разпореждали на К. да бъде тестван с техническо средство/ в чийто единствени правомощия е/, както и последният да е отказал. Този извод на първоинстанционния съд е базиран единствено на дадените писмени сведения от К. и Б. в хода на дисциплинарното производство. АС - Х., сочи в мотивите си, че по отношение на К., в деня на ПТП, е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, а впоследствие на 06.12.2013 г. е издадено въз основа на него и наказателно постановление /АУАН/. Същите се съдържат и в административната преписка, но не са обсъждани от съда. Ако ги бе ценил, щеше да установи, че АУАН е съставен именно от посетилия ПТП младши автоконтрольор К. К., в присъствието като свидетел - мл. автоконтрольор Д. Б. В акта, връчен на К., е отразено, че същият е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП /най-общо движение с несъобразена скорост/ и чл. 174, ал. 3 с. закон - водачът е отказал да бъде изпробван с техническо средство. В него също така е отразено, че на К. е издаден талон за медицинско изследване № 10366885. Тези констатации, съдържащи се в АУАН - не са оборени, макар и да са в противоречие с дадените по късно писмени обяснения на К. и Б. Актът е подписан и връчен на К. без възражения от страна на последния. Впоследствие, за тези нарушения с НП № 2179/13 от 06.12.2013 г. - К. е бил санкциониран - глобен и лишен от право да управлява МПС. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че правилно К. е санкциониран с дисциплинарно наказание, наложено на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР /отм./, във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4ППЗМВР /отм./- поради установено поведение, което е несъвместимо с етичните правила за поведение и е уронен престижът на службата. С оглед изложеното, решението на АС следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго по същество на спора, с което жалбата на Н. К. против заповед рег. № 81/27.01.2014 г. на Директора на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР - бъде отхвърлена като неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ, във връзка с чл. 222 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение,