Решение № 9476 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15603/2013 г.

Решение № 9476 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15603/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Билайн" АД - гр. София срещу решение № 1984/18.07.2013 г., постановено по адм. дело № 753/2013 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 250900285/24.11.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 831/26.01.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП в частта за установените задължения за ДДС, вследствие отказано право на данъчен кредит по фактури № 1000000034/26.06.2007 г. и № 1000000124/29.12.2008 г., издадени от "Експрес инженеринг" ЕООД - гр. София. Релевира се оплакване за неправилност на обжалваното решение поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3АПК. Касаторът излага оплаквания, че съдът е нарушил правото му на защита, свързано с нередовното призоваване, поради което счита за незаконосъобразни изводите на съда, че фактите, посочени в отменителното решение на Върховния административен съд не били установени поради неговото бездействие. Иска отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, както и присъждане на направените за касационната съдебна инстанция разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Делото в тази му част за втори път е на разглеждане пред Върховния административен съд. Първоначално с решение № 1691/7.07.2011 г., постановено по адм. дело № 584/2010 г. Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на "Билайн" АД срещу посочения по-горе ревизионен акт, включително и в частта по издадените 2 бр. фактури от "Експрес инженеринг" ЕООД с предмет: по първата фактура "плащане по договор" и по втората: "изпълнена дограма". С решение № 1988/11.02.2013 г., постановено по адм. дело № 13178/2011 г. Върховният административен съд, VIII отделение е отменил първоинстанционното решение в частта по фактурите, издадени от "Експрес инженеринг" ЕООД и го е върнал за ново разглеждане. Прието е от касационния състав, че съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства и не е формирал самостоятелни правни изводи, а се е задоволил да опише тези на ревизията, като е прибавил принципни и схематични разсъждения. Дадени са указания в отменителното решение да се назначи съдебно-счетоводна експертиза, която да изследва относимите към реалността на доставката обстоятелства, след проследяване на кореспонденцията по съответните счетоводни сметки при доставчика и да се даде заключение дали той е водил редовно счетоводство и има ли данни за разплащане по фактурите. Освен това съдът е указал в задачите на вещото лице да се включи проследяване по съответните счетоводни сметки налице ли е заприхождаване на стоките по спорните фактури, респ. има ли изписване на същите стоки впоследствие, както и да се извърши проверка при доставчика относно кадровата му обезпеченост, както и за техническа такава относно това притежавал ли е собствени или наети производствени и складови помещения, машини, съображения и инструменти. При новото разглеждане в тази част отново е отхвърлена жалбата на "Билайн" АД. Първоинстанционният съд е назначил съдебно-счетоводна експертиза с оглед указанията в отменително решение на ВАС, VIII отделение, но е посочил, че поради отсъствието на представители на жалбоподателя на адреса, посочен в търговския регистър и на адресите, където са му връчвани съдебни книжа при първото разглеждане на делото, призоваването и уведомяването за извършените процесуални действия е направено чрез уведомяване по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и § 2 от ДОПК. Освен това според съда експертизата не е могла да започне работа поради невнасяне на дължимото възнаграждение за вещо лице, поради което съдът е разгледал делото въз основа на събраните в ревизионното производство и при първоначалното разглеждане на делото пред първоинстанционния съд. Направен е извод от съда, че не е доказана реалността на доставките по фактури от "Експрес инженеринг" ЕООД и затова законосъобразно приходните органи не са признали правото на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Относно представените извлечения от счетоводни регистри съдът е посочил, че не може да ги цени като доказателства, доколкото липсват данни за лицето, което ги е изготвило и заверило и което носи отговорност за съответствието им с първичните счетоводни документи. Същото е прието от съда и относно представените фишове за заплати за месец юни 2007 г., неподписани ведомости за заплати за месец декември 2008 г., от които не може да се установят длъжностите, които заемат лицата и връзката им с производството и монтажа на дограма. Въпреки, че съдебно-техническата експертиза, изготвена при първото разглеждане на делото е установила, че на обект цех "Восъчни основи" в с. Алванова има монтирана дограмата според съда не може да се направи връзка с процесната по издадените фактури. Обжалваното решение е правилно постановено. "Експрес инженеринг" ЕООД е издал на "Билайн" АД 2 бр. фактури № 1000000034/26.06.2007 г. с предмет "плащане по договор" и № 1000000124/29.12.2008 г. "изпълнена дограма". В хода на ревизионното производство при извършена насрещна проверка на доставчика, е установено, че последният не е получил от касатора плащане с оглед договореното между тях и затова доставчикът е заявил пред приходните олгани, че не е извършена доставката на дограма. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че жалбоподателят върху който пада тежестта на доказване, че упражненото от него право на данъчен кредит е въз основа на реални доставки не го е доказал. Наличието на договор, респ. фактура установява само, че страните по доставката са постигнали съгласие посоченото в договора да се осъществи. За доказването реалността на доставката на стока по смисъла на чл. 6, ал. 1, респ. на услуга по чл. 9, ал. 1 ЗДДС е необходимо да се установи наличието не само на съгласие, но и на резултат. Това означава, че трябва по убедителен начин получателят по доставката да установи, че стоката е предадена или услугата е извършена. Чрез представянето на отделни счетоводни регистри това доказване не може да се постигне. Всъщност такива указания са дадени в отменителното решение на ВАС, VIII отделение, но породи бездействието на касатора, макар назначена от съда, съдебно-счетоводна експертиза не е била извършена и съответно не е изслушана от съда. В касационната жалба единствените оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила на съда са насочени към нарушеното право на защита поради нередовното призоваване. Поради ненамирането на касатора на адреса, вписан в търговския регистър, съдът правилно е приложил чл. 50, ал. 4 ГПК призоваването да се извърши чрез залепване на уведомление, но въпреки това касаторът не е изпратил свой представител в съда, не е внесъл определения от съда депозит за съдебно-счетоводната експертиза и затова това негово поведение е попречило на съда да изпълни докрай указанията в отменителното решение на първата касационна инстанция. Правилно съдът е приел, че от представените от касатора писмени доказателства не се установява осъществяването на доставките поради това, че липсват по делото протоколи за приемане, респ. предаване на изпълнената дограма, както и като се има предвид изявленията на доставчика в ревизионното производство, че не е изпълнил доставката на дограма, поради неполучаване на плащане от страна на получателя по фактурите, единствено верният извод при така установените факти е непризнаване на правото на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Поведението на касатора не може да се вмени във вина на съда, тъй като той е следвало да прояви процесуална активност за да установи всички положителни предпоставки по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Установеното в хода на първото съдебно производство чрез съдебно-техническата експертиза, че на обекта на жалбоподателя има изпълнена дограма, може да служи само като предположение, но не и като доказателство за реалността на доставките. Освен това настоящият съдебен състав не споделя оплакванията в касационната жалба, че първоинстанционният съд е нарушил правото му на защита. Това не отговаря на истината, тъй като съдът е изпълнил указанията на ВАС, VIII отделение, но неучастието активно на касатора в първоинстанционното производство е провалило изготвянето и изслушването на съдебната експертиза. Първоинстанционният съд правилно е отхвърлил жалбата, като е приел, че след като не са доказани материалноправните предпоставки на ЗДДС, посочени по-горе, което е в тежест на жалбоподателят, то правилно не е признато и правото на данъчен кредит в негова полза. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не подлежи на отмяна, а следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,