Решение № 7807 от 19.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11949/2019 г.

Решение № 7807 от 19.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11949/2019 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Самоков против решение № 892 от 03.07.2019 г., постановено по адм. д. № 35/2018 г. по описа на Административен съд София - област. Касаторът навежда доводи за недопустимост на решението и в условие на евентуалност за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът – П. Ангелова, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София – област отменя мълчалив отказ на кмета на Община Самоков по молба от 03.11.2017 г., подадена от П. Ангелова за издаване на заповед на основание чл. 190, ал. 6 вр. ал. 1 ЗУТ, за прокарване на временен път и връща преписката на административния орган за произнасяне съобразно указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. Обжалваното решение е недопустимо. Незаконосъобразен е изводът на съда, че след като е налице формиран мълчалив отказ за издаване на заповед за прокарване на временен път по предходно заявление, то не е налице пречка за депозиране на второ заявление, тъй като при всяко заявление освен преценка на графичните материали по преписката следва и такава на предпоставката – липса на съгласие между собствениците на съответните УПИ. Направен е извод, че произнасянето на органа, включително и чрез формиран мълчалив отказ има различен обхват и предмет на преценка за наличието на материалноправните предпоставки на чл. 190, ал. 6 вр. ал. 1 ЗУТ. По тези съображения съдът прави извод за допустимост на оспорването, който е незаконосъобразен. Видно от събраните по делото доказателства е, че на 21.02.2017 г. П. Ангелова депозира молба за издаване на заповед по чл. 190, ал. 6 ЗУТ за прокарване на временен път. По тази молба е формиран мълчалив отказ, не е обжалван в законоустановения срок и е влязъл в сила. С молба от 03.11.2017 г. отново се иска издаване на заповед по чл. 190, ал. 6 ЗУТ за прокарване на временен път, която молба е напълно идентична с тази от 21.02.2017 г. като не се сочат нови обстоятелства, а приложените доказателства и към двете молби са едни и същи. Мълчалив отказ се формира при задължение на административния орган, в случая – кметът на община Самоков, да се произнесе по искане за издаване на административен акт. В случая такова задължение липсва, тъй като към 03.11.2017 г., когато е подадено второто искане за издаване на заповед по чл. 190, ал. 6 ЗУТ е налице влязъл в сила мълчалив отказ на кмета на община Самоков по същото искане, поради което административният орган няма задължение за произнасяне по повторно искане на същото основание, със същия предмет и страни. От изложеното следва, че жалбата е без предмет поради липса на формиран мълчалив отказ и същата е недопустима. В този смисъл е и константната практика на второ отделение на Върховния административен съд – адм. д. № 8363/18 г.; 2136/2019 г.; адм. д. № 4656/2017 г. и др. Ето защо като се произнася по недопустима жалба Административен съд София – област, постановява недопустимо решение, което следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати. С оглед изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да се осъди П. Ангелова да заплати на Община Самоков сумата 270 лв., представляваща направени по делото разноски, от които 70 лв. заплатена държавна такса и по 100 лв. юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение,