Решение № 4574 от 29.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14252/2011 г.

Решение № 4574 от 29.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14252/2011 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е подал касационна жалба срещу решението от 21.09.2011 г. по адм. дело № 160/2011 г. по описа на Административен съд - Ямбол, с което е бил отменен акт № 01-6500/21770 от 10.04.2011 г. за установяване на публично държавно вземане по отношение на едноличния търговец Михаил Георгиев Шевкенов с фирма ЕТ "Земеделска къща Аграрика - Михаил Шевкенов" със седалище и адрес на управление Ямбол, за сумата 5 428,67 лева, недължимо платена по общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с уникален идентификационен номер 28/170609/27118. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Направено е искане за отмяната на решението и връщането на делото на същия съд за ново разглеждане, като се присъди и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът, едноличният търговец Михаил Георгиев Шевкенов с фирма ЕТ "Земеделска къща Аграрика - Михаил Шевкенов" със седалище и адрес на управление Ямбол, е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на направените пред касационната инстанция разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че едноличния търговец Михаил Георгиев Шевкенов с фирма ЕТ "Земеделска къща Аграрика - Михаил Шевкенов" със седалище и адрес на управление Ямбол е подал до Държавен фонд "Земеделие" общо заявление с уникален идентификационен номер 28/170609/27118 за единно плащане на площ за 2009 г., от която 1467,77 хектара - по Схемата за единно плащане на площ и 1467,77 хектара - по Схемата за национално доплащане. Въз основа на информацията в Информационната система за администриране и контрол на търговеца били оторизирани 231 844,27 лева за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ и 107 847,54 лева за подпомагане по Схемата за национално доплащане. На 10.04.2011 г. по отношение на едноличния търговец Михаил Шевкенов бил издаден акт № 01-6500/21770 от 10.04.2011 г. за установяване на публично държавно вземане общо за сумата 5 428,67 лева, от която 3705,14 лева по Схемата за единно доплащане на площ и 1723,53 лева - по Схемата за национално доплащане, недължимо платени по общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с уникален идентификационен номер 28/170609/27118. В акта било посочено, че в Информационната система за администриране и контрол постъпила нова информация, съобразно която била намалена годната за подпомагане площ и съответна сумите, отпуснати за подпомагане на земеделския производител. От правна страна, съдът направил извод, че издаденият административен акт е незаконосъобразен. Актът не съдържал мотиви относно начина на определяне на посочената като недължимо платена сума. Изложените съображения били толкова общи, че било възможно да се приеме липса на мотиви. Липсващите съображения не можели да се заместят от фактически констатации, направени въз основа на доказателства, събрани в съдебното производство. Представената разпечатка от Информационната система за администриране и контрол, която не била подписана и датирана и съдържала информация само относно наличието на разлики в площите в резултат на ново ортофотографско заснемане, не била приобщена към съдържанието на обжалвания административен акт. Несъответствието в площите следвало да се установи освен с кръстосана проверка, и по друг подходящ начин. Освен това актът не съдържал съображения, свързани с прилагането на разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, според която недължимо платените суми не се възстановяват, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установено по разумен път от земеделския производител. Поради допуснатите от органа съществени нарушения на административнопроизводствените правила съдът отменил обжалвания акт за установяване на публично държавно вземане. В касационната жалба се поддържа, че решението на административния съд се основава на неточна преценка на законосъобразността на съставения акт. Неправилно било прието, че актът не съдържа мотиви. В него били посочени основанията за издаването му, а разликата между първоначално определения за допустим слой за подпомагане и впоследствие очертания слой била отразена в Таблица с разликите в допустимите за подпомагане площи спрямо кръстосаните проверки, извършени към ноември 2009 г. и декември 2010 г. Съдът допуснал съществено процесуално нарушение, като отказал назначаването на експертиза, чието заключение би могло да допринесе за изясняване на фактите по делото. Съгласно чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските стопани разплащателната агенция била длъжна да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатените суми. Съгласно Консолидирания план за действие за подобряване работата на Информационната система за администриране и контрол, изготвен от Министерството на земеделието и храните, държавата поела задължение за извършването на кръстосани проверки със задна дата на данните в заявленията за подпомагане за 2009 г., както и че ще предприеме действия за възстановяване на недължимо изплатени субсидии. Министерството на земеделието и храните поело задължение да предоставя на Държавен фонд "Земеделие" всяка година, преди извършване на плащанията, географски данни с допустимите за подпомагане площи във всеки физически блок. За годна за подпомагане се определяла единствено площта в рамките на Системата за единно плащане на площи. Останалата площ отпадала от заявлението и се считала за недекларирана. Издаването на обжалвания административен акт било свързано именно с изменението на обхвата на Схемата за единно плащане на площ, при което било извършено допълнително преизчисляване на допустимата за подпомагане площ. Според касационния жалбоподател, неправомерността на извършеното плащане не се определя от субективното отношение на бенефициента на субсидията. Нито Законът за подпомагане на земеделските производители, нито Регламент (ЕО) № 796/2004 уреждали изключение от правилото, че неправомерно получените субсидии подлежат на възстановяване. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон. Доводът на административния съд за нарушение на административнопроизводствените правила поради отсъствието на съществени мотиви на акта за установяване на публично държавно вземане следва да бъде споделен. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК урежда необходимото съдържание на административния акт, между които и фактически и правни основания за издаването му. Неизлагането на фактите, които са от значение за случая, препятства упражняването на контрол за законосъобразност на оспорения акт, поради което се възприема като порок, водещ до отмяната на административния акт. Издателят на акта за установяване на публично държавно вземане не е отразил резултатите от извършените проверки конкретно по отношение на земеделските земи, одобрени за подпомагане по заявлението на едноличния търговец Михаил Шефкенов, нито е посочил причините, поради които впоследствие част от площта е характеризирана като недопустима за подпомагане и по двете схеми за плащане. За да приобщи данните от Таблицата с разликите в допустимите за подпомагане площи спрямо кръстосаните проверки, извършени към ноември 2009 г. и декември 2010 г., към мотивите на оспорения акт, административният орган е следвало изрично да се позове на тях, но това не е било направено. Като е отказал да назначи техническа експертиза за изясняване на обхвата на допустимия за подпомагане слой, съдът не е допуснал съществено процесуално нарушение. Експертизата би могла да допринесе за правилното решаване на спора само, ако се използва за верифициране на констатациите в административния акт. Изслушването на експертно заключение като доказателствен източник не се налага, при положение, че доказването на констатации, които не са част от съдържанието на административния акт, е невъзможно. Поради характера на административния процес, съдът не може да се произнесе вместо административния орган и да замести липсващите съображения на органа със свои. Отпадането на площи от земеделските площи, допустими за подпомагане за 2009 г., в резултат на актуализиране на данните в системата за идентификация на земеделските парцели през 2010 г., е следвало да се интерпретира в съдържанието на административния акт заедно с индивидуализиращите случая факти. За да се приеме, че получените суми са недължимо платени и подлежат на възстановяване, актът следва да съдържа, както данни за съществуването на разлика между заявената и определената за подпомагане площ или за заявяването на площ, недопустима за подпомагане, така и данни за умишлено или небрежно допуснати нередности при подаване на заявлението от страна на земеделския производител. Този извод се налага при логическото тълкуване на разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, която урежда изключение от общото правило, че ако е извършено недължимо плащане, земеделският стопанин възстановява въпросната сума заедно с лихва. Съдебното решение не е необосновано по причина, че не били изяснени релевантните за спора факти. Неизпълнението на задължението на съда да пристъпи към постановяването на решение едва след като изясни спорните обстоятелства, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Що се отнася до необосноваността като основание за отмяна на съдебния акт, тя се свързва с допуснати от съда логически грешки при формиране на фактическите изводи, каквито в случая не са налице. Тъй като не се установяват поддържаните от касационния жалбоподател отменителни основания, решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на жалбоподателят не се дължат разноски. В полза на ответника следва да се присъдят направените разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 500 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд,