Решение № 6608 от 18.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5178/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. С решение 1676 от 21.02.2025 г. по адм. д. 236/2024 г. на Административен съд Бургас (АС-Бургас) по жалба на А. И. Н., гражданин на Руската федерация, е отменено решение 1146/12.01.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет и преписката е върната на ДАБ за ново произнасяне, съгласно дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от председателя на ДАБ при Министерски съвет, чрез гл. юрк. Хичовски. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че лицето не може да представи основателни причини, поради които се опасява от преследване. Според касатора в конкретния случай е относимо посоченото в т. 171 от Наръчник по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец (наричан за краткост Наръчника) в съответствие с Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и Протокола за статута на бежанците от 1967, издаден от Службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците (ВКБООН). Иска се отмяна на решението и постановяване на съдебен акт, с който да се отхвърли жалбата на А. И. Н. срещу решение 1146/12.01.2024 г. на председателя на ДАБ при Министерски съвет Ответникът А. И. Н., се представлява от процесуалният си представител адв. Стоянов, който оспорва основателността на жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени изложените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е било решение 1146/12.01.2024 г. на председателя на ДАБ при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), във връзка с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ на А. И. Н. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното решение АС-Бургас е отменил решение 1146/12.01.2024 г. на председателя на ДАБ при Министерски съвет, с което е отхвърлена молбата на чужденеца за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут и преписката е върната на органа за ново разглеждане и произнасяне по молба за предоставяне на международна закрила при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на решението. Административният съд е установил, че производството пред административния орган е започнало по молба на А. И. Н., гражданин на Руската федерация, руснак по народност, [заличен текст], неженен, за предоставяне на международна закрила с молба вх. 0К-13-215 от 28.04.23 г., допълнена с молба вх. 0К-13-242 от 03.05.2023 г. На 10.05.2023 г. е проведено интервю с лицето, от което е установено, че през май 2022 г. пристигнало легално в Швеция, откъдето шведските власти го препратили в България, тъй като имало виза от тази страна. По време на интервюто лицето заявило, че е наполовина украинец по бащина линия, както и че има призовка от руските военни власти, която му е връчена чрез родителите му в Москва. Като причина за напускането на Русия през 2022 г. той посочил войната, която се води в Украйна, започналата мобилизация на боеспособно руско население и нежеланието си да воюва в Украйна и да убива украинци. По отношение на участието си в политически протести, А. И. Н. заявил, че е участвал в протест през 2016 г. срещу управлението на Путин, наблюдавал как полицията бие протестиращите и му се наложило да бяга, изразил несъгласието си с руското нахлуване през 2014 г. в Донбас и Крим и последвала анексия на тези области. Той отрекъл лично да е заплашван в Русия, но се позовал на опасността да бъде изпратен да незабавно да воюва, предвид връчената му, чрез родителите, призовка за мобилизация (лист 107 - 110). Молбата за международна закрила е мотивирана с опасения за наказателно преследване от страна на руските власти и от преследване поради опасения от военна мобилизация по повод войната в Украйна. Посочил е, че не е членувал в политически партии или организации, не е била арестуван, съден или осъждан, както и че не имал проблеми с армията и полицейските власти. С решение УП-ОК5/11.05.2023 г. е отхвърлена молбата на А. И. Н.. С решение 840/09.08.2023 г. по адм. д. 1250/2023 г. на АС Бургас отказът на интервюиращия орган бил отменен, а преписката върната на ДАБ с указания по прилагането на закона. В съдебния акт са изложени подробни мотиви за основателност на молбата предвид връчването на военна призовка на кандидата след издаването на указа за мобилизация в Русия и рестриктивните последици (по руското законодателство), които биха могли да последват за лицето от това връчване (забрана за напускане на Русия, забрана за регистрация като индивидуален предприемач, забрана за регистрация като данъкоплатец, забрана за кадастрална регистрация на собствен недвижим имот или държавна регистрация на права, ограничение на правото на управление на превозни средства, забрана за държавна регистрация на превозни средства, отказ за сключване на договор за кредит, ограничение за получаване на плащания, обезщетения, мерки за подкрепа и други преференции). След връщане на преписката в ДАБ от страна на ДАНС е изразено становище, че не възразява на чужденеца да бъде предоставена международна закрила, ако отговоря на условията на ЗУБ. С А. И. Н. е проведено ново интервю на 18.09.2023 г. В него той изброил членовете на семейството си в Русия отново посочил как е напуснал Русия легално. На поставените въпроси, той изложил същите причини за напускането на Русия, каквито съобщил първоначално украинския си произход, неприемането на войната в Украйна (определена от него като "агресивна"), ненавистта на руснаците към всичко, свързано с Украйна и правителствените репресии към хората, изразяващи различно мнение по тези въпроси. На поставен въпрос от интервюиращия дали спрямо него е била извършвана репресия от руските власти, в протокола от интервюто било записано, че лицето е заявило, че на 27.08.2022 г. (годината е поправена на ръка) е участвал в митинг против войната и - след започнали арести от полицията е успял да избяга. Той казал, че му е било забранено да сложи плаката, за който вече е разказвал в предходното интервю, а дори след като е преместил плаката в служебно помещение, отново е получил разпореждане да го премахне. Кандидатът за закрила А. И. Н. отново заявил нежеланието си участва във войната предвид мобилизацията и факта, че е отслужил военната си служба през 2011 2012 година като оператор на радар. Отделно от изложеното, той посочил, че на 19.07.2023 г. е дал телевизионно интервю, в което изрично е заявил, че войната на Русия в Украйна не е "специална военна операция", а е "война" изявление, за което може да бъде осъден в Русия (лист 92 - 95). Последвало издаването на решение 1146/12.01.2024 г. на председателя на ДАБ при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, във връзка с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ на А. И. Н. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Решаващият съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган по чл. 75, ал. 1, вр. чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗУБ, в установената форма и без допуснати съществени процесуални нарушения. Първоинстанционният съд е стигнал до извода, че изводите на органа за отсъствие на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ са неправилни. Съдът е приел, че в случая А. И. Н. основателно се страхува от преследване в държавата си по произход, като това преследване е по причина на неговата националност - гражданин на Руската федерация, и принадлежност към определена социална група - лице от мъжки пол, което може да бъде мобилизирано и до което е изпратена призовка за явяване във военния комисариат. Решаващият съд е акцентирал на обстоятелството, че по преписката е приложено фотокопие от призовка с адресат А. И. Н. изготвена от военния комисар на Военния комисариат на Головински район, Северен административен окръг, Москва. В призовката на лицето е разпоредено да се яви на 26.09.2022 година от 07: 00 часа в сградата на военния комисариат за "военна подготовка", като в призовката изрично е посочено, че при неявяване без уважителна причина, призованият може да бъде привлечен "към отговорност", съгласно законодателството на Руската федерация (лист 55). Пет дни по рано, на 21.09.2022 година с указ на президента на Руската федерация е обявена частична мобилизация, считано от същата дата. Този указ е действащо право и към настоящия момент, предвид обстоятелството, че в него не е посочен краен срок на действие или друго обстоятелство за преустановяване на действието му. На следващо място, обсъждайки предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, АС-Бургас приема, че неправилно административният орган е достигнал до извод, че за А. И. Н. не съществува реален риск от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. ,1 във връзка с ал. 3 от ЗУБ. Според решаващия съд по отношение на лицето са налице, най малко, предпоставките са получаване на хуманитарен статус, поради което обжалваният административен акт е отменен, а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд правилно е обсъдил бежанската история в съвкупност с актуалната обстановка в страната на произход, в резултат на което е достигнал до правилен извод, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на материалния закон. Не са налице сочените от касатора пороци на обжалваното решение, съставляващи основания за неговата отмяна. Правилно АС-Бургас приема, че повиквателната заповед/призовка, връчена на А. И. Н. чрез родители му, е била свързана именно с разпоредената мобилизация на цивилни руски граждани със съответните военни специалности за нуждите на руската армия и във връзка с нарастващите човешки загуби в хода на инвазията в Украйна. Безспорно е, че А. И. Н. е отслужил военната си служба десет години по рано, през 2011 2012 г., следователно той не е повикан за отслужване на редовна военна служба. Обосновано е заключението на решаващия съд, че изискването лицето да се яви за "военна подготовка", непосредствено след началото на мобилизацията, е било свързано с необходимостта той да бъде изпратен като войник от руската армия в Украйна. В обжалвания съдебен акт, наличието на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ е преценена съгласно чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. и решение на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 г., като съдът е анализирал бежанската история на А. И. Н. и предоставените данни от актуални справки за обществено-политическата обстановка в Русия. Съобразявайки данните по делото, решаващият съд правилно е приел, че категоричното заявление на лицето, че не желае да участва във войната на Русия в Украйна, е негово убеждение и не е свързано с необходимостта да заяви определена бежанска история пред българските власти, за да получи закрила (в какъвто смисъл да доводите на касатора). така както е преценено в отменения отказ от 11.05.2023 г. и в настоящото Решение от 12.01.2024 година. А. И. Н. е притежавал задоволителен жизнен стандарт в родината си, преди да я напусне, жител на Москва, работещ като [заличен текст], той очевидно е имал възможността да разполага с достатъчно средства, за да се издържа от доходите си, за да търси икономическа реализация в чужбина под предлог, че се нуждае от убежище. По твърденията на касатора, свързани с участието на А. И. Н. в протестен митинг на 27.08.2022 г., е даден подробен отговор в съдебния акт (л. 227 от делото), вкл. с назначената съдебна експертиза, изготвена от специалист, владеещ руски език. Вещото лице е изготвило заключение, че по време на това интервю Н. не е изричал фразата, че на 27.08.2022 г. е участвал в антиправителствен протест, приета за неистина от административния орган и послужила като част от фактическите мотиви за издадения отказ. Съгласно член 10, параграф 2 от Директива 2011/95 /относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила/, когато се преценява основателността на опасенията от преследване на даден молител, фактът дали той действително притежава характеристиката, свързана с раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или с политическо мнение, която е в основата на преследването, е без значение, при положение че според субекта на преследването той притежава тази характеристика. Директивата не предписва стандарта на доказване, който се изисква, за да може опасенията да бъдат считани за "основателни". В решението си по съединени дела C-199/12, C 200/12 и C 201/12 обаче, СЕС пояснява, че когато преценяват дали молителят има основателни опасения от преследване, компетентните органи следва да определят дали установените обстоятелства представляват или не заплаха, поради която съответното лице може с основание да се опасява с оглед на личното си положение, че действително спрямо него ще бъдат извършени актове на преследване. Директивата предоставя закрила не само на лица, които действително са били преследвани, но и на лица, които са изложени на опасност от преследване. Тя също така отразява разбирането, че заплаха от преследване може да е достатъчна, за да е налице нужда от закрила. Следователно не е необходимо дадено лице да е било преследвано преди да подаде молба за международна закрила; то може да се "опасява" от преследване в бъдеще. На следващо място § 169 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците, съгласно който дезертьор или лице, което се опитва да избяга от военна служба, може също да се счита за бежанец и когато се докаже, че то ще понесе несъответстващо на провинението сурово наказание за военното си нарушение поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения, както и на § 170 от Наръчника, съгласно който, съществуват случаи, при които необходимостта от изпълнение на военната служба, е единствената причина да се иска статут на бежанец, т. е. когато лицето докаже, че изпълнението на военната служба за него би означавало участие във военни действия, противоречащи на неговите действителни политически, религиозни или морални убеждения или на валидни съображения на съвестта. От доказателствата по делото безспорно се установява, че кандидатът за закрила е лице отбило военна служба, той е на [възраст] и му е връчена призовка за военна подготовка пет дни след началото на мобилизацията. Във връзка с § 171 от Наръчника, съгласно който не всяко убеждение, представлява достатъчно основателна причина за искане на статут на бежанец след дезертиране или бягство от военна служба, но там, където дадено военно действие, с което лицето не желае да има нищо общо, е осъдено от международната общност като противоречащо на основните правила за човешко поведение, наказанието за дезертиране или бягство от военна служба, в светлината на всички други изисквания на определението, може да се счита за преследване. Безспорно е, че водената от Русия война срещу Украйна е осъдена от международната общност, като противоречаща на основните правила за човешко поведение. Въз основа на изложеното, като е приел решение 1146/12.01.2024 г. на председателя на ДАБ при Министерски съвет за незаконосъобразно и е отменил административния акт, като е върнал преписката на ДАБ за ново произнасяне, съгласно дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона, АС-Бургас е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение