Решение № 138 от 26.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 171/2014 г.

Решение № 138 от 26.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 171/2014 г., II н. о., НК, докладчик съдията Бисер Троянов Касационното производство е образувано по протест на военно-апелативна прокуратура против присъда № 39 от 2.10.2013 г. по в. н. о. х. д. № 41/2013 г. на Военно-апелативен съд, с искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Предявено е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, обосновано с неправилно приложение на закона при установените факти. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Подсъдимият П. С. Г. и неговият защитник адвокат К. К. изразяват становище за потвърждаване на оправдателната присъда на въззивната инстанция и отхвърляне на касационния протест като неоснователен. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на протеста, изложените от страните съображения и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 39 от 2.10.2013 г. по в. н. о. х. д. № 41/2013 г. Военно-апелативният съд отменил присъда № 26 от 26.07.2013 г. по н. о. х. д. № 26/2013 г. на Варненски военен съд в частта, с която подсъдимият П. С. Г. бил освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл. 372, ал. 1 от НК и му било наложено административно наказание глоба в размер на хиляда лева, на основание чл. 78а от НК, и го признал за невинен в това, на 26.10.2012 г. във военно формирование 32300, гр. В., да е отказал да изпълни заповед на началника си капитан-лейтенант Б. Р. Б. и потвърдил първоинстанционната присъда в останалата й част, с която подсъдимият бил оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 372, ал. 2, пр. 3 от НК - неизпълнението на заповедта да е извършено по демонстративен начин. Касационният протест е основателен. Военно-апелативният съд е възприел изцяло изложените от първата съдебна инстанция факти и обстоятелства по случая. Не е установил нови фактически положения и доказателствата са анализирани правилно. Въззивният съд е оправдал подсъдимия П. С. Г. по съображения, че отказът да изпълни заповед на горестоящия му началник не представлява виновно поведение, а следствие на обективна невъзможност да стори това. Пречка били действията на самия началник, отдал заповедта - капитан-лейтенант Б. Р. Б., която предала на подсъдимия бланка по образец, в която той да изложи причините за закъснението си на работа на 26.10.2012 г., но не му върнала листа с вече написаните обяснения и затова не могъл да ги препише. Други съображения за оправдаването на подсъдимия не са изложени. Изводът на въззивната инстанция е неправилен. Той се оказва в противоречие с формалната логика на протеклите събития, а мотивираната от военно-апелативния съд теза е наивистична. Приетите от двете инстанции факти по делото представят, че отдадената от свид. Б. заповед по своята същност не е изисквала друг източник на информация, освен паметовите способности на подсъдимия да обясни защо е закъснял за дежурство. Обстоятелствата по случая не са налагали буквален препис на вече написани обяснения, тъй като подсъд. Г. е знаел причините за своето закъснение и можел да ги изложи отново. Затова и не е било необходимо той обезателно да си служи с прономерования лист (л. 39 от д. п.), взет му от свид. Б., за да го преписва. Освен това, в неговите обяснения (пак там) не са изложени специфични данни, които той да ползва по-късно за справка. Причините за закъснението са изяснени по делото - подсъдимият е бил на физиотерапия и придвижването му до военното подразделение не е могло да се осъществи преди началото на работния ден. В този смисъл са написани и обясненията на прономерования лист, за които неговият командир преценил, че не изпълняват заповедта и отправил втора заповед, която деецът не изпълнил. Правните изводи за неосъществено престъпление по чл. 372 от НК са незаконосъобразни. Военно-апелативният съд е допуснал нарушение на закона с оправдаването на главен сержант П. С. Г. Съдът е изградил погрешни правни изводи на основата на фактическа обстановка, представяща поведението на подсъдимия за престъпно. Материалният закон е приложен неправилно. Това налага отмяна на оправдателната присъда на въззивната инстанция, на основание чл. 354, ал. 3, т. 3 от НПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на военно-апелативният съд. В мотивите на стр. 11 от новата присъда въззивният съд неправилно е интерпретирал събраните по делото доказателства сочейки, че свид. Б. "не е предоставила въпросната бланка на подсъдимия", докато на стр. 9 е отбелязал: "... на нов лист - бланка, която свидетелката към този момент му предоставила". Допуснато е противоречие между фактическото изложение и правната обосновка на присъдата. Закъснението на подсъдимия е разглеждано като отсъствие на дисциплинарно нарушение, макар такива задачи пред наказателния съд да не са поставяни от предмета на делото. Военно-апелативният съд е изразил своето отношение в съдебния акт към субординацията началник-подчинен, приемайки поведението на капитан-лейтенант Б. за тенденциозно спрямо подсъдимия Г. По неприемлив начин съдът е превишил своите компетентности, занимавайки се с вътрешната дисциплина и с оценка на възпитателната работа на ръководния състав от военното формирование в гр. В. Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 3, т. 3, във вр. с ал. 1, т. 4 от НПК