Решение № 990 от 24.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11622/2018 г.

Решение № 990 от 24.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11622/2018 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на М. Жеков от гр. [населено място], подадена чрез пълномощник адв. Ж. Недев срещу Решение № 1502/11.07.2018 г., постановено по адм. дело № 790/2018 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу АУЗД № МД-АУ-12686-1/17.11.2017 г., издаден от главен инспектор КРД при Дирекция "Местни данъци" в Община-Варна, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция "Местни данъци" при Община-Варна. Касаторът излага доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно е приел за установено, че общината предоставя реално услугите по чл. 62 ЗМДТ за периода 2012-2017 г. Твърди, че от представените протоколи не може да се установи фактическото предоставяне на услугата, като улицата на процесния имот не е заявена за каквито и да е дейности по договора на общината с "Титан АС" ЕООД. Излага доводи за неправилно определяне на размера на ТБО и нарушение на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, доколкото по делото не е установено обективно да не е било възможно определянето на количеството битови отпадъци за жалбоподателя, за да може да се премине към определяне на таксата по ал. 2 на чл. 67 от ЗМДТ. В заключение, моли Върховен административен съд да отмени обжалваното решение, а при условията на алтернативност – да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответната страна – директорът на Дирекция "Местни данъци" при Община-Варна не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в 14-дневния срок и от надлежна страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С Решение № 1502/11.07.2018 г., постановено по адм. дело № 790/2018 г. по описа на Административен съд – Варна, е отхвърлена жалбата на М. Жеков срещу АУЗД № МД-АУ-12686-1/17.11.2017 г., издаден от главен инспектор КРД при Дирекция "Местни данъци" в Община-Варна, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция "Местни данъци" при Община-Варна, с който за 3/4 идеални части от имот с идентификатор № 10135.3513.27 с административен адрес гр. Варна, район "Младост", местност "Шашкъна" са установени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ), както следва: за 2012 г. главница в размер на 226, 37 лева и лихва 123, 97 лева, за 2013 г. – главница в размер на 224, 58 лева и лихва 100, 07 лева, за 2014 г. – главница в размер на 200, 29 лева и лихва 65, 44 лева, за 2015 г. – главница в размер на 193, 54 лева и лихва 43, 49 лева, за 2016 г. - главница 192, 65 лева и лихва 4, 82 лева и за 2017 г. главница 220, 99 лева и лихва 4, 82 лева и за такса битови отпадъци (ТБО), както следва: за 2012 г. – главница 441, 42 лева и лихва 241, 62 лева, за 2013 г. - главница 437, 93 лева и лихва 195, 13 лева, за 2014 г. - главница 390, 56 лева и лихва 127, 60 лева, за 2015 г. - главница 358, 05 лева и лихва 80, 45 лева, за 2016 г. - главница 356, 40 лева и лихва 43, 91 лева и за 2017 г. 408, 83 лева и лихва 8, 92 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел на първо место, че оспорения АУЗД е издаден от компетентен орган и в съответната форма, поради което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. След това съдът е разгледал материалната законосъобразност на издадения АУЗД, като приел за установено, че жалбоподателят има качеството на задължено лице за плащане на данък върху недвижимите имоти, на основание чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ, и такса за битови отпадъци, на основание чл. 64 от ЗМДТ, за периода 2012 г. - 2017 г., въз основа на подадени декларации по реда на чл. 14 от ЗМДТ, като собственик на идеални части от недвижим имот, находящ се в гр. Варна, район "Младост", м-ст "Шашкъна", с ид. № 10135.3513.27, представляващ земя и сграда (2 броя складове и офис с конструкция МЗ). По отношение на установените задължения за ДНИ съдът се е позовал на съдебно-икономическата експертиза, която не е оспорена от страните и приел, че задълженията за ДНИ и съответните лихви са правилно установени. Според съда органите на общинската администрация са определили данъчната основа на задължения за ДНИ съобразно декларираното от жалбоподателя, а в проведеното съдебно производство не са установени нови факти от значение за определянето на задълженията за ДНИ за процесните периоди. Относно давността при задълженията за местни данъци и такси съдът е приложил правилата, установени в ДОПК и е изчислил, че за задълженията за местен данък и такса ТБО за периода 2012 г., давността започва да тече от 1.01.2013 г. и изтича на 31.12.2017 г., като АУЗД е издаден на 17.11.2017 г. и следователно към този момент задълженията за публични държавни вземания не са били погасени по давност. По отношение на установените задължения за ТБО съдът е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя за неправилно определяне на задължението за ТБО по основание и размер. Съдът е анализирал относимите разпоредби на ЗМДТ и трайната практика на ВАС, и е посочил, че за да е налице задължение за заплащане на такса за събиране и извозване на отпадъци и такава за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, е необходимо общината да е престирала услугата. Съдът е приел, че от събраните в хода на производството доказателства се установява именно факта на предоставяне и на трите услуги на жалбоподателят - събиране, транспортиране и третиране на генерираните битови отпадъци по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗУО. От заключението на ССЕ е установено, че в район "Младост" има поставени контейнери за събиране на смет. Съдът се е мотивирал със представените заповед на Кмета на Община Варна за определяне на районите за сметосъбиране, сметоизвозване и почистване, списък и схема на разставените в района съдове за сметосъбиране, както и сключени договори с фирмата извършваща тези услуги. Приел е, че жалбата е неоснователна и в частта относно задължението за заплащане на такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, тъй като не е налице изключението по чл. 7, т. 3 от ЗМДТ. Посочено е, че по смисъла на закона за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци не се събира такса само тогава, когато няма такива, като заплащането не е обвързано от използването му, а от наличието на депо. Изложени са съображения, че имотът се намира в район, в който Община Варна е организирала и извършва услугите по обезвреждане на битови отпадъци и е налице депо, находящо се в с. Въглен, което е функциониращо. Решението е правилно. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Административният съд е изложил конкретни фактически установявания. Очертан е правилно спорният предмет по делото, както и правилно е разпределена тежестта за доказване на релевантните за спора факти. Съдът е описал подробно какво приема за установено на базата на приетите по делото доказателства. Въз основа на това са изградени обосновани правни изводи по спорния по делото въпрос за наличие на основания за установяване на задължения за ДНИ и ТБО, както и лихви за просрочие. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Касационният жалбоподател е задължено лице по смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ. Съдът правилно е посочил, че съгласно чл. 19 от ЗМДТ данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи, и се съобщава на лицата до 1 март на същата година, а съобразно чл. 20 от с. з. данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя от служител на общинската администрация по норми съгласно приложение № 2 в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица. Видно от назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, ДНИ е правилно изчислен, съобразно ЗМДТ и подзаконовите нормативни актове и съобразно собствената на жалбоподателя ид. ч. от правото на собственост, както и дължимите лихви за указания в АУЗД период от 2012 до 2017 г. Неоснователно е твърдението на касатора, че съдът погрешно е приел за установено реалното предоставяне на услугата по чл. 62 от ЗМДТ за периода 2012-2017 г. Съгласно посочената разпоредба ТБО се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В чл. 71 от ЗМДТ е предвидено, че такса не се събира за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения - когато няма такива. По силата на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. От тълкуването на тези разпоредби от ЗМДТ следва изводът относно разпределение на доказателствената тежест в процеса. В тежест на ответника, като издател на акта и изпълнител на въпросните услуги, е било да установи обстоятелствата, на които основава своето искане за заплащане на дължимата такса за битови отпадъци. Затова и негово е задължението да установи, че имота на задълженото лице се намират на негова територия, че тази територия попада в обхвата на заповедта по чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ и че той реално е предоставил определените видове услуги. Правилно съдът е съобразил заключението на СИЕ, което установява, че в район "Младост" има поставени контейнери за събиране на смет. Съдът е обсъдил представените от административния орган доказателства - заповед на Кмета на Община Варна за определяне на районите за сметосъбиране, сметоизвозване и почистване, списък и схема на разставените в района съдове за сметосъбиране и сключените договори с фирмата извършваща тези услуги. Без значение за определяне на дължимата ТБО по отношение на тази услуга е фактът дали конкретно около имота услугата е била предоставяна, при условие, че в самия район е налице такава. Таксата за посочената услуга се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в района, а не конкретно на територията, в която е разположен имотът или в непосредствена близост до него. Тази такса касае територии, които по презумпция се ползват или могат да се ползват от всички лица, притежаващи имоти на територията на района, а не само в определена част от него. Ето защо, неоснователни са основните оплаквания на касатора, които касаят качеството на предлаганите услуги, тъй като независимо от качеството на предлаганите услуги, ТБО се дължи след като е установено, че общината реално е предоставила услугите за район "Младост" в гр. Варна, в който се намира и ПИ с построените в него обекти, притежавани в съсобственост от касатора М. Жеков. Неоснователен е довода на касатора, че редът по който е определен ТБО противоречи на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ. Съгласно чл. 67 от ЗМДТ размерът на таксата за битови отпадъци се определя в левове според количеството на битовите отпадъци, като когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Нормата на чл. 9 от ЗМДТ регламентира, че общинският съвет е органът, който има правомощието с подзаконов нормативен акт да създаде правилата за определянето на таксата битови отпадъци, а с общ административен акт на основание чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ да определи ежегодния размер на таксата. Съдът правилно е посочил, че оспорването на тези административни актове на общинските съвети става в отделно съдебно производство и не е предмет на настоящото дело. Вярно е твърдението на касатора, че квотата на собствеността, за която са установени задълженията за ДНИ и ТБО, посочена в оспорения АУЗД № МД-АУ-12686-1/17.11.2017 г. е 3/8 идеални части, а не 3/4 идеални части, както погрешно е записал първоинстанционния съд в решението си, но в случая е допусната очевидна фактическа грешка, която подлежи на отстраняване по реда на чл. 175 от АПК и не влияе на правилността на оспореното решение на АС - Варна. Предвид изложеното, като е достигнал до извод за материална законосъобразност на оспорения АУЗД и е отхвърлил жалбата на М. Жеков, АС – Варна е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение