Решение № 4227 от 21.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14447/2018 г.

Решение № 4227 от 21.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14447/2018 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационнa жалбa на "Клио Комерс – ТБ" ЕООД гр. Разград, подадена чрез процесуалния представител адв. Табаков, против Решение № 1876 от 10.10.2018 г. постановено по адм. дело № 1240 по описа на Административен съд Варна за 2018 г. Касаторът твърди, че решението е неправилно. Релевирани са касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, за което са развити подробни съображение в жалбата, в писмена защита и в становище по съществото на спора. Моли за отмяна на съдебното решение и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се отмени ревизионният акт в неговата цялост. Претендира се присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции. Ответникът - Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ДД "ОДОП"/ Варна при ЦУ на НАП, в молба, подадена от процесуалния му представител юрск. Колева, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение № 1876 от 10.10.2018 г. постановено по адм. дело № 1240 по описа на АС Варна за 2018 г. е отхвърлена жалбата на "Клио Комерс – ТБ" ЕООД против ревизионен акт /РА/ №Р-03001717002758-091-001/11.01.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП Варна, в обжалваната и потвърдена част с решение № 34/03.04.2018 г. на директора на дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП, с който РА за данъчен период м. 11. 2016 г. за дружеството са установени задължения за внасяне на ДДС в размер на 31 077, 18 лв. главница и 3392, 86 лв. лихви, произтичащи от непризнат ВОД, деклариран от дружеството спрямо получател в РГърция – дружество Rubezh S. M. P. C. с VAT ЕL800762334 по две фактури за доставка на сладкарски изделия и нес кафе - № 10000369189/02.11.2016 г. и № 1000369171/02.11.2016 г. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че въпреки документалната обоснованост на доставките, не е било доказано преминаването на стоките от територията на РБългария, на територията на РГърция, позовавайки се на справка за движението на товарния автомобил, извършващ превоза. Въпреки представените транспортни документи и писмени потвърждения, съдът като приема за недоказан този главен факт, подлежащ на доказване, приема че е оборена доказателствената сила на писмените документи, удостоверяващи извършването на ВОД. Предвид установени пропуските в документите – непопълнени клетки и несъответствия в описанието на стоките, намира за оборена и доказателствената сила на писмените доказателства по чл. 45 ППЗДДС, а с оглед установения начин на транспортиране и заплащане, не приема, че доставчикът е действал добросъвестно и е положил грижата на добър търговец, така че да се увери, че стоките са получени извън територията на РБ. Обжалваното решение неправилно като незаконосъобразно и необосновано и следва да бъде отменено. Спорният по делото въпрос се свежда до това осъществени ли са вътреобщностни доставки на стоки или не. Легалната дефиниция на понятието се намира в разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, която определя ВОД на стоки като доставка на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика, регистрирано по този закон лице или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. За да се приеме, че е реализиран фактическият състав на цитираната норма, следва да са налице следните кумулативни предпоставки: да е осъществена доставка на стоки, доставчикът да е регистриран по ЗДДС в Република България, съответно получателят по доставката да е регистриран за целите на ДДС в друга държава, членка на общността и стоката да е транспортирана от доставчика или получателя, или за тяхна сметка от територията на страната до територията на друга държава членка. Документите, които удостоверяват транспортирането на стоките по ВОД, са посочени в чл. 45, т. 1 и т. 2 ППЗДДС, в приложимата към ревизирания период редакция, и това в конкретния случай и предвид установеността относно транспорта, възложен на трето лице от получателя на стоките са: фактура за доставката, в която е посочен идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден в държавата членка, в която същият е регистриран (чл. 45, т. 1, б. "а" ППЗДДС) и транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е за сметка на доставчика или на получателя, но е извършен от трето лице (чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС). В случая безспорно са налице фактури, издадени от получателя, притежаващ към м. 11. 2016 г. валиден VAT /ДДС/ номер в друга държава –членка – РГърция. Това обстоятелство не е спорно, видно е от направените проверки от дружеството и от данъчните органи, както и от получените данни по линия на международния обмен. Наведените данни за по-късна и последваща дерегистрация на получателя по ДДС са ирелевантни за спора. Приложена е и приета като доказателство международна товарителница /л. 89/. Този документ, както и придружаващите го фактури и приемо-предавателни протоколи не са били оспорени по реда на чл. 193 ГПК – отношение на истинността си – авторство и вярност на съдържанието. Обратно на приетото от първоинстанционния съд, касационният съд намира, че същите имат доказателствена сила и са годни писмени документи да установят удостоверените с тях обстоятелства, вкл. и главният, подлежащ на доказване факт на превозване и преминаване на стоките по процесните фактури от територията на РБ на територията на друга държава–членка на ЕС – РГърция. По отношение на превозните документи следва да се съобрази правната уредба на международната товарителница в Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, ратифицирана с Указ № 1143 на Държавния съвет от 29.07.1977 г., ДВ, бр. 61 от 05.08.1977 г., в сила за България от 18.01.1978 г. В приложното поле на конвенцията се включват договорите за автомобилен превоз на стоки, когато мястото за приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето и се намират в две различни държави, от които поне една е договаряща се страна /чл. 1 от конвенцията/. По силата на чл. 4 от конвенцията договорът за превоз на товари се установява с товарителница, а съгласно чл. 9 до доказване на противното товарителницата удостоверява условията на договора и получаването на товара от превозвача, а нередовността й, на основание чл. 4 от същата Конвенция не засяга нито съществуването, нито действието на този договор. От това следва, че непопълването на отделни колонки или неправилното им попълване, е ирелевантно при преценка на относимите към правния спор факти и не води до загуба на доказателствената сила на процесиите товарителници, както правилно е приел съда. Товарителницата съдържа и необходимия минимум от изискуеми реквизити по чл. 53 ЗАвПр, предадена е по реда на чл. 51 вр. с чл. 65 ЗАвПр и съгласно чл. 61 ЗАвПр удостоверява условията на договора и получаването на това до доказване на противното. При тези нормативни изисквания касационният съд намира, че липсата на подпис в кл. 24 – от получателя, положил печата си, не е съществен реквизит, при липсата на който се оборва доказателствената стойност на документа. В тази връзка се съобразява и наличието на придружаващите товарителницата приемо-предавателен протоколи /л. 87/, в който, освен положен печат на получателя на стоките по двете цитирани фактури се съдържа и негов подпис. Въз основа на приетата ССчЕ и другите събрани писмени доказателства – приемо-предавателни протоколи, платежни установява надлежното осчетоводяване и разплащане по процесните фактури както и във връзка с транспорта, осъществен за сметка на получателя и за негов риск, при условията на доставка Free Career, въз основа и на събраните гласни доказателства относно механизма на предаване на стоките, се установява съответствие между количествата и вида стоки, така както са били налични при РЛ, фактурирани са с процесните фактури и са заявени и предадени по ЧМР и приемо-предавателни протоколи – първоначално на превозвача, впоследствие на крайния получател в РГърция. С предаването за превоз на съответните количества стоки, индивидуализирани в международната товарителница, при пряко препращане към двете процесни фактури, съдържащи детайлно описание на стоките по вид, количество, опаковки и цени е прехвърлена собствеността върху процесните стоки с оглед разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗЗД, според която при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. От представените доказателства – справка за движение от ГД "БОП" за движението на товарния автомобил, вписан в товарителницата, не се установява преминаването на автомобила на ГКПП с Гърция за периода, но това обстоятелство, освен че е косвено спрямо главния факт на доказване и съобразно нормативно предвидените документи по чл. 45 ППЗДДС, не е изчерпателно, тъй като след 2007 г. границата между РБ и Гърция е вътрешна за ЕС, поради което не се вписва и отчита всеки преминал автомобил със совите идентификационни белези. Доказването на ВОД се извършва с конкретно посочени документи в ППЗДДС – чл. 45. В процесни тези документи са налице – международни товарителници и приемо-предавателни протоколи, чиято автентичност и вярност на съдържанието, вкл. относно отразения факт на местополучаване на стоките в Атина, Гърция не е оспорена надлежно от приходните органи. Тези доказателства са годни като такива и пряко установяват факта на транспорт, преминаване на държавната граница и местополучаване на стоките. Касационната инстанция приема, че при така събраните доказателства и съобразно тълкуването на Член 28а, § 3, първа алинея и чл. 28в, А, буква "а", първа алинея от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 2000/65/ЕО на Съвета от 17 октомври 2000 г. и на Член 28в, А, буква "а", първа алинея от Шеста директива 77/388, изменена с Директива 2000/65, направено в Решение от 27 септември 2007 г. по дело С-409/04, Teleos plc, ОВ C 300, 4.12.2004 г., следва да се приеме, че е осъществена вътреобщностната доставка. Правото на разпореждане със стоката е прехвърлено на получателя на доставката и доставчикът е доказал, че тази стока е превозена в друга държава-членка, и че вследствие на това превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката. Практиката на СЕС не допуска компетентните органи на държавата-членка на доставката да задължават даден доставчик, който е действал добросъвестно и е представил доказателства, установяващи на пръв поглед правото му на освобождаване на дадена вътреобщностна доставка на стоки, да заплати впоследствие ДДС върху тези стоки, когато тези доказателства се окажат с невярно съдържание, без обаче да бъде установено участието на споменатия доставчик в данъчната измама, доколкото той е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че осъществяваната от него вътреобщностна доставка не го довежда до участие в такава измама. В настоящият казус не се установява поведение на доставчика, въз основа на което може да се обоснове извод, че доставчикът е участвал в данъчна измама, поради което и не следва да понесе тежестта от начисляване на ДДС по спорната доставка. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно като необосновано и материално незаконосъобразно и следва да бъде отменено като такова. Вместо него следва да се постанови решение по съществото на спора, изяснен от фактическа страна, с което да се отмени изцяло ревизионният акт, с който не е признат извършени ВОД - като незаконосъобразен Разноски: При този изход на спора първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта за присъдените разноски като разноски за две съдебни инстанции следва да се присъдят в полза на дружеството – жалбоподател в заявения и доказан размер съобразно данните за направени разноски, включени в съответните списъци за разноски – общо 4452 лв. Направеното възражение за прекомерност от страна на ответната страна е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на спора. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение