Решение № 12895 от 15.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10605/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.160, ал.7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Д "ОДОП" - София при ЦУ на НАП против Решение 22307/27.06.2025 г. на Административен съд София - Град, III отделение, 15 - ти състав, постановено по адм. д. 2566 по описа за 2025 г. на този съд. Със съдебното решение е прогласен за нищожен, по жалба на С. П. П. от гр. София, РА Р - 22221724001471 - 091 - 001/14.11.2024 г., поправен с РПРА П - 22221724206577 - 003 - 001/28.11.2024 г. в частта, потвърдена с Решение 80/27.01.2025 г. на директора на Д "ОДОП" - София и е изпратена преписката на директора на ТД на НАП - София за администриране, съгласно дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. В полза на С. П. П. са присъдени разноски в размер на 1910 лева. Касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, защото е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Счита, че АССГ трябвало изрично да укаже представянето на Заповед 2966/13.08.2024 г., издадена от изпълнителния директор на НАП, вместо формалния подход на първоинстанционния съд. Обосновава неправилност и по съществото на спора. Прилага цитирана заповед и моли за пререшаване на делото. Ответникът по КЖ я е оспорил с доводи, поддържани от адвокат - пълномощник. Претендира разноски. Представителят на ВКП дава заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимосдтта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на съдебното решение, след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прецени КЖ като допустима и неоснователна. По делото е установено следното: Ревизионното производство касателно С. П. П. е запознало със ЗВР от 22.03.2024 г., издадена от Ф. Йоневска, на длъжност "началник сектор Ревизии" при Д "Контрол" към ТД на НАП - София, определена със Заповед РД - 01 - 849/31.01.2022 г. на директора на ТД на НАП - София. Предмет на ревизията е установяване на задължения за ДОО, ЗО, УПФ на самоосигуряващи се лица за периода от 01.04.2019 г. до 31.01.2024 година. С последваща ЗВР е изменена първоначалната относно срока за завършване на ревизията. На 18.10.2024 г. е съставен РД. Връчени са уведомления за констатирани обстоятелства по чл.122, ал.1, т.7 ДОПК, но в уведомлението не са конкретизирани кои са тези обстоятелства и за кои данъчни периоди се отнасят. През ревизираният период С. П. е бил едноличен собственик на капитала и управител на "ЕС ПИ КАР" ЕООД, с вписан предмет на дейност: търговия с употребявани автомобили. Счетено е, че като управител, лицето трябвало да е сключило договор за управление с конкретно възнаграждение, респ. осъществявало е трудова дейност и подлежи на задължително осигуряване. С оспореният РА са установени допълнителни задължения и за осигурителни вноски - ДОО, за НЗОК и за ДЗПО - главници, ведно със съответните им лихви. В РА не е отбелязано, че актът приключва производство по реда на чл.122 и сл. ДОПК, въпреки връчените уведомления. Индивидуалният административен акт е издаден от ръководителят на ревизията и от Б. Стефанова, вместо от Ф. Йоновска, от което лице е иззета преписката. Фактическото основание за изземването е, че служебното правоотношение на Ф. Йоновска е прекратено, цитирана е заповед 2966/13.08.2024 г. на изпълнителния директор на НАП. Тази заповед обаче липсва по делото. РА е поправен с РАПРА П - 22221724206577/28.11.2024 година. В процедурата по административно обжалване РА е изменен, като е намалена сумата на установените с него задължения. Прието е, че акта е издаден по общия ред, независимо от връчените уведомления по чл.122 ДОПК. Административният съд е обсъдил фактите, свързани с дейността на С. П. като управител на "Глобал Транс Логистик" ЕООД, за която се е осигурявал, а не като управител на "ЕС ПИ АР" ЕООД. Снел е показанията на свидетеля И. Ц. и търговското пълномощно. Административният съд е счел за недоказано обстоятелството, че служебното правоотношение с Йоновска е било прекратено, аргументирал се е, че изземването на преписката е без законно основание. Въз основа на това е направил извод, че РА е издаден от материално некомпетентен орган и актът е прогласен за нищожен. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което трябва да бъде оставено в сила. С Определение 8936/14.03.2025 г. АССГ е дал указания на ответната страна, че носи доказателствената тежест да установи, че при издаване на акта са спазени законовите изисквания, в частност компетентността на издателите, съответствието му с материалния закон, липсата на съществени нарушения при неговото извадане, наличието на предпоставки за провеждане на ревизията по чл.122, ал.1 ДОПК. В с.з., проведено на 22.04.2025 г. процесуалният представител на Д "ОДОП" - София при ЦУ на НАП е поискал да се приеме административната преписка, заявил е, че няма доказателствени искания и не сочи доказателства. Проведено е следващо съдебно заседание, в което е разпитан свидетел и не са направени нови доказателствени искания, вследствие на което съдът е обявил делото за решаване. Въз основа на гореизложеното, касационната съдебна инстанция преценява като неоснователно оплакването на директора на Д "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, за липсващи съдебни указания за представянето на Заповед 2966/13.08.2024 г., издадена от изпълнителния директор на НАП. Видно е по делото, че в случая първоинстанционният съд е разпределил правилно доказателствената тежест, изрично е указал на ответника, при спазване принципа на служебното начало, да представди доказателства за компетентността на издателя на РА. Смисълът на този принцип не е съдът да измести напълно едната страна при събирането на доказателства в процеса, а да реши спора, равноотдалечен от страните по него. Основателно е възражението на адвокат - пълномощника, защитаващ С. П., че Заповед 2966/13.08.2024 г., е издадена от изпълнителния директор на НАП, т.е. същата му е била известна още в началото на съдебното производство, но не е представена при провеждането на две съдебни заседания и е недопустимо нейното събиране едва в производството пред ВАС, Осмо отделение. Решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски: В касационното производство С. П. е направил разноски в размер на 3500 лева, доказани с писмени документи и отбелязани в списъка. С оглед на резултата по делото, искането за тяхното присъждане е основателно. Водим от гореизложеното и в същият смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение