Решение № 13096 от 14.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9175/2010 г.

Решение № 13096 от 14.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9175/2010 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от адвокат Джеров като пълномощник на Никола Станоев Николов, Станка Миладинова Спасова и Георги Миладинов Николов против Решение от 23.11.2009 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, Трети "д" състав по адм. дело № 3529/2005 г. С него се отхвърля жалбата им срещу Заповед № РД - 09 - 605/01.08.2005 г. на Кмета на Столична община, район Люлин, с която се одобрява решение № 55 по протокол № 2/04.03.2005 г. на комисия, назначена със заповед № РД - 09 - 008/16.01.2004 г. с което се определя като изцяло застроен бивш имот пл. № 754, кад. лист № 238/261, попадащ в план за регулация на местност Люлин - център, целият с площ по графични данни от 2825 кв. м. Поддържат се доводи, че са налице материалните предпоставки част от имота да бъде определен като незастроен, поради което решението е незаконосъобразно като необосновано на доказателствата по делото и в нарушение на материалния закон. Съдът неправилно е приложил разпоредбата§ 1"в" ППЗСПЗЗ във връзка с чл. 11, ал. 3 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Кметът на Столична община, район Люлин чрез адвокат Стоянова взема становище за неоснователност на жалбата в писмен отговор и становище с подробни съображения. Представени са и доказателства с отговора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Производството по делото касае приложимостта на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ като етап от възстановяване на земеделските земи намиращи се сега в урбанизирани територии. По този ред се определя от техническа страна застроената и свободната площ при което се отчитат примерно изброените строителни дейности по § 1в от ДРППЗСПЗЗ. Изградените вертикална планировка и тревни масиви се явяват законова пречка за приемането им като незастроени защото са елементи от инфраструктурата и се включват в приложното поле на § 1в ДРППЗСПЗЗ и е без значение факта, че към настоящият момент растителността не е поддържана. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за несонователна по следните съображения: Производството пред съда е образувано по жалба на касаторите срещу заповед № РД - 09 - 605/01.08.2005 г. на Кмета на Столична община, район Люлин, с която се одобрява решение № 55 по протокол № 2/04.03.2005 г. на комисия, назначена със заповед № РД - 09 - 008/16.01.2004 г. с което се определя като изцяло застроен бивш имот пл. № 754, кад. лист № 238/261, попадащ в план за регулация на местност Люлин - център, целият с площ по графични данни от 2825 кв. м. Заповедта е издадена по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Възраженията са били за незаконосъобразност с искане за отмяна със съображения за нарушение на материалния закон относно застрояването в имота. Съдът е разгледал по същество жалбата и от фактическа страна е установено, че бившият имот попада в кв. 10, УПИ - II с отреждане за парк, атракционен център и КОО и УПИ V с отреждане за църква и православен учебен център. Установено е, че съгласно отрежданията в имота са проведени дейности по застрояване, затревяване и засаждане на дървета, вертикална планировка които елементи по смисъла на § 1в ДРППЗСПЗЗ са строителни дейностти и част от инфраструктурата на мероприятията по отреждането и не позволяват определянето на части от имота като незастроени. При анализ и обсъждане на всички приети по делото заключения на единичини и тройна съдебни експертизи е изведен непротиворечив от фактическа и правна страна извод, че в бившия имот са проведени мероприятия които го определят като застроен. При тези фактически и правни съображения жалбата е отхвърлена. Решение е правилно. В производството по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ се определя застроеността в имот правото на собственост върху който се възстановява по реда на чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ с решение на Общинска служба земеделие. Производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е междинно на цитираното по възстановяване на собствеността и в него не се обсъждат въпросите в кръга на материалните предпоставки за възстановяване на правото на собственост, което се извършва от друг орган - ОСЗ, а не от кмета на общината в настоящето производство. Ето защо, от значение за правилното решаване на спора е наличното - фактическото застрояване в имота което се определя служебно от техническата служба на общината, чието решение се одобрява от кмета с обжалваната заповед. В случая е без значение как са били проведени мероприятията по отреждането на имота и дали той е поддържан във вида на това отреждане поради което правилно съдът е приел, че затревяванията, изпълнените строителни дейности и вертикаланата планировка заедно с наличните дървета е извършено според предназначението на имота и представлява част от инфраструктурата по предвидените за имота мероприятия и не може да се изведе правен извод, че имота е свободен от застрояване. Правилно е приложен материалния закон - разпоредбата на § 1в ДРППЗСПЗЗ в която се изброяват неизчерпателно строителните дейности и съоръжения които не позволяват възстановяване на собствеността и имота в тези случаи се определя като застроен. Фактическо състояние на имота като изоставен или неподдържан или застроен не по регулационните предвиждания или с наличие на други материално правни претенции към него не са факти с правно значение за решаването на спора по същество в производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ и съдът като е извел изводи в такъв смисъл е постановил правилно решение. При този изход на делото касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят разноските пред тази инстанция направени от ответника - Столична община, район Люлин в общ размер на 400 лева адвокатски хонорар. При отсъствие на касационни основания за отмяната му решението следва да бъде оставено в сила поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение