Решение № 11556 от 17.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8243/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. Ю. С., гражданин на Руска Федерация, роден на [дата]. в гр. Иркутск, с [ЛНЧ], подадена чрез адв. Л. Георгиева против решение 5440 от 17.06.2025 г., постановено по адм. дело 1015/2025 г. по описа на Административен съд Пловдив. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, немотивирано и незаконосъобразно - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са доводи, че съдебният състав формално е мотивирал решението си, че не е обсъдил всички наведени от жалбоподателя възражения, нито представените от него доказателства, не е изяснил фактическата обстановка в цялост и не е направил задълбочен анализ на заявените обстоятелства. Направено е възражение, че съдебният състав не е обсъдил обстоятелството, че жалбоподателят е член на [заличен текст] , която е определена от руското законодателство за терористична организация и в този смисъл, счита, че доводите на съда, че С. не е застрашен от преследване са неправилни. Посочено е, че С. е не само член на организацията, но е и лице определено за консул в Естония. Излага възражения, че съдебният състав не е обсъдил призовките приложени към преписката, същите са от 2023 г., месец юни, юли и август, когато вече е бил активен член и публично обявена личност в организацията и са в качеството му на заподозряно лице. Отбелязани са общи доводи за законодателството в Русия, за гражданските свободи, човешките права и заведени дела. Твърди още, че съдебният състав не е обсъдил и възражението, че не е приложен индивидуален принцип при вземане на решение за предоставяне или отказ на международна закрила. Счита, че административният орган не е отчел, че като лица в потенциален риск се определят такива, свързани с опозиционни партии и групи, активисти за правата на човека, явни и скрити противници на официалната власт, журналисти, представители на ЛГБТ организации и т.н. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора. Ответникът - председател на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), чрез юрк. Хичовски, оспорва касационната жалба и по съображения за правилност на съдебното решение моли същото да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано, писмено заключение по чл.16, ал.3 АПК за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на А. Ю. С., гражданин на Руска федерация, против решение 2734 от 27.03.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, предвид липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че административният акт е постановен от компетентен орган и в изискуемата по закон писмена форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречия с приложимите материалноправни разпоредби. Административният съд е установил от фактическа страна, че С. е напускал страната легално, за да развива семейния бизнес в Естония като е преминавал безпроблемно паспортна проверка. През периода 2019 г., откогато има фирма в Естония (по данни от интервюто) до 2022 г. той се е връщал в Русия, имал е работна виза за половин година, работел е в Естония 6 месеца като е свършвала визата се е връщал в Русия, отново си е правел виза и отново е заминавал. Чужденецът не е имал религиозни и етнически проблеми в държавата си на произход. Молителят сам е определил себе си за руснак с принадлежност към чувашкия народ. Кандидатът не е бил и член на политическа партия или организация в Руската федерация. Твърди, че е част от организацията [заличен текст]. Оженил се е, родило му се е дете и едва през февруари 2022 г. е решил да напусне Русия със семейството си, във връзка с негов бизнес, развиван на територията на Естония. Анализирайки подробно бежанската история на чужденеца на база даденото от него интервю в хода на производство пред административния орган, както и другите, събрани от органа доказателства, съдът е стигнал до извод за съответствие на решението на председателя на ДАБ с материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съдът е приел, че по отношение на А. Ю. С. не съществуват реални заплахи от каквото и да било естество- той не е имал проблеми с властите, които да обосновават у него основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др. Чужденецът не е бил лично преследван в Руска федерация, поради което не са налице основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Съдът е споделил становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на А. Ю. С. и на хуманитарен статут, доколкото по делото не се доказва осъществяването на нито една от хипотезите по чл. 9 от ЗУБ. Събраните по делото доказателства не сочат на наличието на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция/ чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ/, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание/ чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ/, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилното лице, поради безогледно насилие в държавата му по произход- Руска федерация в случай на въоръжен конфликт /чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ/. Самият чужденец не навежда факти и твърдения за наличие на основанията за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9 от ЗУБ. За да обоснове доводите си във връзка с разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, административният съд се е позовал на разпоредба на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, както и на Решение от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 но СЕС, както и на представената по делото справка за актуалното положение в Руска федерация вх. МД-02-69 от 29.01.2025 г. Въз основа на нея съдът е обосновал извод, че макар Русия да изпитва проблеми с утвърждаването на върховенството на закона и налагане на демократични порядки, обстановката в Русия, не може да се определи като въоръжен конфликт. От цитираната справка става ясно, че не е налице информация която да сочи за влошаване на обстановката там, достигаща границите на безогледното насилие в границите на руската федерация. Прието е, че причините поради които е напуснал Руската федерация са само и единствено лични по икономически съображения с цел развиване на бизнес в Естония. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на Административен съд - Пловдив. Обосновано съдът е заключил, че административният акт е законосъобразен, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. Същият е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите съгласно чл. 59 от АПК реквизити, постановен е при спазване на административнопроизводствените правила и в съгласие с приложимите материалноправни разпоредби. Административният съд е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касатора и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. Правилно съдът, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, е приел, че не са налице материалноправните основания за предоставяне статут на бежанец на касационния жалбоподател, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Съгласно тази разпоредба статут на бежанец в Република България (РБ) се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване, поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ под "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Изнесените от А. Ю. С. фактически твърдения не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/ или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата му по произход. Правилно административният съд е приел, че действия на преследване или потенциална заплаха от преследване по отношение на оспорващия липсват. Причините за напускане на страната му на произход имат единствено личен и икономически характер свързан със започване на бизнес. Видно от протокола от проведеното интервю, жалбоподателят сочи, че е напуснал Руската федерация легално, за да развива семеен бизнес в Естония. Правилен е крайният извод на административния съд за напускане на Руската федерация по икономически причини, каквито кандидатът излага в проведеното с него интервю. Обосновани са изводите на АС-Пловдив и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на А. Ю. С. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи върху живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случаи на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗУБ предвижда, че тежките посегателства могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че жалбоподателят е бил принуден да отпътува от Руската федерация поради реална опасност от тежки посегателства. От представените справки за актуалното положение в страната по произход, съпоставени с личната бежанска история на лицето, в разглеждания случай, не се установява чужденецът да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. В случая събраните доказателства не налагат подобен извод, като преценката на обстановката в Руската федерация и бежанската история на жалбоподателя сочат, че напускането на страната не е свързано с реална и тежка лична заплаха срещу живота и личността по смисъла на ЗУБ. На база установеното, първоинстанционният съд обосновано е приел, че липсват данни свободата и живота на чужденеца да са реално застрашени от смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне. Неоснователно е възражението, че съдебният състав формално е мотивирал решението си, че не е обсъдил всички наведени от жалбоподателя възражения, нито представените от него доказателства, не е изяснил фактическата обстановка в цялост и не е направил задълбочен анализ на заявените обстоятелства. Напротив противно на твърдяното от постановеният съдебен акт е видно и безспорно се установява, че решаващият съдебен състав е изяснил безпротиворечиво установената фактическа обстановка, обсъдил е всички възражения на жалбоподателя и се и произнесъл изрично и конкретно по тях и с оглед на което е извел своите изводи и заключения. Видно от съдебното решение е, че съдът е обсъдил и е изложил мотиви относно автономната република Чувашия, като част от границите на Руската федерация и е разгледал нейния правен статут в предвид принадлежността на молителя към [заличен текст]. Съдът също така е разгледал и се е произнесъл във връзка с твърденията му, че е част от организация [заличен текст], съдът още изрично се е произнесъл и по твърденият му относно няколкократни негови задържания, както и по повод изразеното от него несъгласие с политиката на правителството и президента на Руската федерация от 2007 г. и в последствие през февруари 2022 г. относно войната в Украйна. Невярно е възражението, че съдебният състав не е обсъдил обстоятелството, че жалбоподателят е член на [заличен текст] , която е определена от руското законодателство за терористична организация и в този смисъл, счита, че твърдението, че С. не е застрашен от преследване не отговаря на истината. Вярна е информацията, че организацията [заличен текст] е обявена от законодателството на Руската федерация за терористична, но няма доказателства и не се установява, че поради членството си в нея самия С. е или би бил в бъдеще субект на някакви санкции, репресии и насилие от властите. Поради което и твърденията му, че ако се завърне в Руската федерация ще бъде изложен на преследване остават недоказани. Самото му членство в нея само по себе си не доказва и не означава, че неговата личност е била обект на службите за сигурност и ред или местните власти. Самото членуване в тази организация не е достатъчно основание, само въз основа на това и поради него, да се иска и получи международна закрила. Установява се, че въпреки явното изразено от него несъгласие с политиката на правителството и президента на Руската федерация от 2007 г. и в последствие през февруари 2022 г. относно войната в Украйна срещу него няма повдигнато никакво обвинение не са му налагани наказания или глоби, бил е единствено и само предупреждаван. За същото това време през което е изразявал несъгласието си относно войната в Украйна той необезпокоявано е напускал легално Русия, връщал се е законно за издаване на визи и пак е напускал, развивал е бизнес в чужда държава без да има проблеми с властите, създал е семейство и му се е родило дете. Не е взел решение и не е избрал да напусне родината си по рано, още в началото когато е изразявал несъгласието си. Като от това не са последвали негативни последици за него или семейството му. Относно възражението, че А. Ю. С. е не само член на организацията, но е и лице определено за консул в Естония. Следва да се посочи, че освен медийни и интернет публикации по никакъв друг официален и документален начин не се доказва това. Няма представени учредителни документи, устави на организацията, протоколи от общи събрания или каквито и да е данни относно позицията и ролята на лицето в нея. Няма данни и той да е признат от Естонската държава за консул на Чувашия в нея. По какъв ред и въз основа на какво основание той е консул не става ясно и не се разбира. Това, че той се самоопределя за такъв не доказва и не потвърждава в действителност заемания от него пост, а и дори да се приеме, че в действителност е консул за Естония това не влече автоматично след себе си, като последица преследване от официалните власти в Руската федерация. Във връзка с доводите, че съдебният състав не е обсъдил призовките приложени към преписката, същите са от 2023 г., месец юни, юли и август, когато вече е бил активен член и публично обявена личност в организацията и са в качеството му на заподозряно лице следва да се уточни, че действително в постановеното съдебно решение нямаме изрично произнасяне относно въпросните три броя призовки. Но това твърдение и конкретно цитираните три броя призовки са разгледани и изследвани от административният орган в постановения акт и той подробно е изложил изводи относно тях, правното им значение и доказателствената им стойност, както и последиците, който могат да породят. Безспорно е установено, че от тях не се установява в какво точно е заподозрян той, те не са в оригинал, а ксерокопия и не може да се направи категоричен извод за тяхната достоверност и за действителността на фактите обективирани в тях. Още повече, че от преписката се удостоверява, че те са представени пред властите в Естония и те не са ги отчели и възприели, като основание и доказателство за преследване спрямо С.. По тези призовки веднъж са се произнесли властите в Естония и веднъж властите в България. С оглед на което липсата на произнасяне по тях от административният съд не следва да се приеме за съществено нарушение на съдопроизводствените правила в предвид на това, че те не променят крайния изход на правния спор и не оказват влияние върху установената вече фактическа обстановка. Неоснователно е твърдението, че съдебният състав не е обсъдил и възражението, че не е приложен индивидуален принцип при вземане на решение за предоставяне или отказ на международна закрила. Видно и от административния акт и от постановеното съдебно решение е, че и административният орган и решаващият съд се издали и мотивирали своите актове само и единствено на основание личната, конкретна и индивидуална бежанска история на А. Ю. С. такава каквато тя е установено в производствата и на база неговото лично положение. Във връзка с отбелязани общи доводи касаещи законодателството в Русия относно гражданските свободи, човешките права и заведени дела следва да се посочи, че това са общи, бланкетни мотиви, основаващи се на ноторно известни факти, без да се посочват лични моменти в твърденията и индивидуално засягане от тях. По тези съображения, настоящият съдебен състав на ВАС намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение