Решение № 6690 от 20.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3106/2009 г.

Решение № 6690 от 20.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3106/2009 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 38, ал. 6 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ е образувано по жалба на "Мениджмънт Бизнес Машин" ООД, гр. София, представлявано от управителя Павел Стоянов Петров, срещу решение на Комисията за защита на личните данни № 66 от 03.12.2008 г. по жалба вх. № 66 от 25.09.2008 г. на Марин Денчев Филев, с доводи, че е незаконосъобразно и необосновано и затова следва да бъде отменено изцяло. Ответникът Комисия за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Заинтересованата страна Марин Денчев Филев не изразява становище. Върховният административен съд, като взема предвид доводите на страните и анализира събраните доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното: Жалбата е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С посоченото решение, на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 и чл. 24, ал. 2 и ал. 4 във връзка с чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД, е уважена жалбата с вх. № 66 от 25.09.2008 г. на Марин Денчев Филев и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД е наложено на "Мениджмънт Бизнес Машин" ООД, гр. София, административно наказание, което се осъществява по реда на чл. 43 от ЗЗЛД. От подробно изложените мотиви е видно, че по съответния ред е разгледана жалбата на Марин Денчев Филев, в която същият твърди, че като абонат на БТК "Мобайл" ЕООД - териториално поделение на Вивател гр. Варна, до месец август редовно е получавал месечната си сметка за телефонни услуги, поставена в плик в пощенската си кутия, а издадената на 03.09.2008 г. сметка, съдържаща личните му данни, не е получил по надлежния ред, нито е намерил същата между писмата, поставени на куп върху поставката на пощенските кутии, до която имали достъп всички, а не само живущите в жилищния блок лица. В заседание на 29.10.2008 г. БТК "Мобайл" ЕООД е заличено като страна и вместо него е конституирано БТК АД. С решение от 19.11.2008 г. по искане на процесуалния представител на БТК АД е конституирано като страна "Мениджмънт Бизнес Машин" ООД, гр. София, постановено е събиране на допълнителни доказателства и е насрочено разглеждането на жалбата по същество за 03.12.2008 г. С писмо вх. № 66/08/25.11.2008 г. са получени заверени копия от сключените между представителите на "Мениджмънт Бизнес Машин" ООД и на БТК АД Договор № 5972 от 12.08.2004 г. и допълнителни споразумения за отпечатване, пликоване и разнос на известия на домашни абонати на БТК АД при стриктно спазване на изискванията на ЗЗЛД. На редовното заседание, проведено на 03.12.2008 г., представителят на БТК АД поддържа, че е налице небрежност от страна на служител на куриерската служба на "Мениджмънт Бизнес Машин" ООД. В този смисъл е и изричното становище на управителя на същата, обективирано в писмо изх. № 508 от 03.11.2008 г. Оспореното решение е взето единодушно от всички членове на Комисията. Според определението на чл. 6, ал. 1 от ЗЗЛД Комисията за защита на личните данни, е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на този закон. Тази своя функция Комисията осъществява упражнявайки предоставени от закона правомощия посочени в чл. 10, ал. 1 от ЗЗЛД. Комисията осъществява цялостен контрол за спазване на нормативните актове в областта на защита на личните данни - чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛД. Този административен орган е оправомощен и да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон - чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД. С разпоредбата на чл. 12 от ЗЗЛД на председателя и членове на комисията или на упълномощени от тях лица от администрацията са възложени правомощия за осъществяване на контрол чрез предварителни, текущи и последващи проверки, които съгласно чл. 12, ал. 7 от ЗЗЛД завършват с констативен акт, като в случаите, когато е установено нарушение констативният акт е акт за установяване на административното нарушение по смисъла на ЗАНН. От анализа на посочените законови разпоредби се стига до извода, че органите които осъществяват контрол за спазване на ЗЗЛД са: 1 / Комисията на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 по реда на чл. 38 и чл. 39 от ЗЗЛД и 2 / Председателят на КЗЛД и членовете на комисията или упълномощени от тях лица от администрацията на основание чл. 12 от ЗЗЛД. Редът, по който се осъществяват двата вида контрол е различен. Когато Комисията е сезирана с жалба от физическо лице, което твърди, че са му нарушени правата по ЗЗЛД, тя се произнася, съгласно чл. 38, ал. 2 с решение. Съгласно дадените от закона в този случай правомощия тя постановява решение, с което може да се произнесе в следния смисъл: а / да даде задължителни предписания, б / да определи срок за отстраняване на нарушението и в / да наложи административно наказание. Административните наказания, които могат да бъдат наложени по ЗЗЛД от компетентните органи, съгласно чл. 42 от ЗЗЛД са два вида: имуществена санкция или глоба. Видът и размерът на наказанието зависи от това дали администраторът е юридическо или физическо лице /чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД/ и какво е извършеното нарушение. Така е, защото на юридическите лица, съгласно чл. 83 от ЗАНН се налагат имуществени санкции, а на физическите лица по чл. 13, б. "б" от ЗАНН се налага "глоба". Видът и размерите на наказанията са определени общо и не са диференцирани в зависимост от реда на налагането им. Съгласно чл. 83, ал. 2 от ЗАНН имуществената санкция на юридическите лица се налага по реда на този закон, доколкото в съответния нормативен акт не е предвиден друг ред. Когато по реда на чл. 38, ал. 2, предл. 3 от ЗЗЛД Комисията постанови налагане на административно наказание, решението подлежи на обжалване по реда на чл. 38, ал. 6 от ЗЗЛД пред Върховния административен съд. Редът на защита срещу решение на КЗЛД не зависи от това в какъв смисъл се е произнесла Комисията при упражняване на предоставените й правомощия, като с отхвърляне на жалбата решението на административния орган, с което се налага наказанието, влиза в сила и става изпълняемо. От граматическото тълкуване на правната норма е видно, че Комисията в този случай трябва да посочи вида и размера на наложеното наказание. В конкретния случай неправилно е прието, че административнонаказателната отговорност следва да се реализира по реда чл. 43 от ЗЗЛД. Предвид систематичното място на тази разпоредба в глава VIII "Административнонаказателни разпоредби", при тълкуване се налага изводът, че чл. 43 от ЗЗЛД и правомощията на членове на комисията и упълномощени от тях лица да съставят констативни актове и съответно правомощието на председателя на КЗЛД да издаде наказателно постановление, за което е приложим ЗАНН, предвид чл. 43, ал. 4, се отнасят за случаите на предварителни, текущи и последващи проверки по чл. 12 от ЗЗЛД. Те не се отнасят за случаите, в които Комисията е сезирана с жалба на физическо лице по чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД. Ако това беше така, законодателят не би предоставил на Комисията в качеството й на контролиращ орган сезиран с жалба по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД да налага наказание с решение на основание чл. 38, ал. 2, предл. 3 от ЗЗЛД. Тезата, че всички наказания, които се налагат по този закон трябва да се осъществяват само по реда на чл. 43 от ЗЗЛД във връзка със ЗАНН, не отговаря на въпроса каква е правната стойност на решението на комисията по чл. 38, ал. 2, предл. 3 от ЗЗЛД по отношение производството по ЗАНН, в което нарушението се установява с констативен акт от чл. на КЗЛД или упълномощено длъжностно лице и се налага с издаване на наказателно постановление от председателя на КЗЛД. В случая обжалваното решение на КЗЛД е постановено от компетентен административен орган, но в него само е посочено, че на основание чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД на администратора, се "налага на администратора наказание, което да се реализира по чл. 43 от ЗЗЛД". По този начин КЗЛД не е индивидуализирала административното наказание като вид и размер. Неправилно административният орган е прехвърлил правомощията на посочените в чл. 43 от ЗЗЛД органи, които могат да констатират нарушение и съответно да наложат наказание по реда на ЗАНН, но в други хипотези на контрол, както е посочено по-горе в мотивите на решението. Безспорно непосочването на вида на административното наказание и размера на същото в оспореното пред съда решение представлява нарушение на материалноправната норма на чл. 38, ал. 2 и чл. 42, ал. 1 от ЗЗЛД и е основание за отмяна по чл. 146, т. 4 от АПК. В този смисъл е и съдебната практика (адм. д. № 4502/2009 г. на III отд. на ВАС и адм. д. № 15955/2009 г. на Vчл. състав на ВАС ). Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение