Решение № 44 от 3.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2928/2008 г.

Решение № 44 от 3.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2928/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение от 29.01.2008 год. по гр. д. № 426/2007 год., с което Габровски окръжен съд, като е отменил частично решение от 6.06.2007 г. по гр. д. № 236/2006 г. на Д. районен съд, е отхвърлил иск с правно основание чл. 336 ГПК, предявен от Р. С. И. Жалбоподателката Р. С. И. моли да се отмени обжалваното решение като неправилно. Ответникът П. Б. в писмено становище поддържа, че жалбата е неоснователна. Върховния касационен съд, състав на четвърто г. о. е допуснал касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1 ГПК и по същество, приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил предявения от Р. С. иск за признаване за установено по отношение на П. Б. Ц. и С. И. С., че имуществото, върху което е насочено изпълнение по изп. д. № 121/2006 г. на съдебен изпълнител при Д. РС, а именно машина за рязане на фурнир, машина за снаждане на фурнир и лепилонанасяща машина - 2 бр., не принадлежат на С. И. Съдът е изложил съображения за това, че ищцата Р, макар и да е представила договор от 25.08.2006 г. за покупка на машините, обект на принудително изпълнение, то той е с недостоверна дата и е непротивопоставим на взискателя по изпълнителното дело с оглед разпоредбата на чл. 347, б. "г" ГПК (отм.), тъй като последният е наложил запор върху вещите, предмет на продажба, за който длъжникът С. С. е получил запорно съобщение на 15.09.2006 г. За да отхвърли искът по чл. 336, ал. 1 ГПК (отм.) съдът е застъпил становище, че в тежест на ищеца е да докаже съществуването на отричаното от него спорно право. Според другото становище, изразено в представеното към жалбата решения по гр. д. № 693/1964 г. на ВКС и по гр. д. № 809/2005 г. на ВКС при отрицателния установителен иск тя се носи от ответника, който трябва да докаже съществуването на отричаното от ищеца спорно право, а последният да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право. Настоящия съдебен състав на Върховния касационен съд намира са правилно второто становище. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. В случаите по чл. 336 ГПК (отм.) трето лице предявява срещу взискателя и длъжника отрицателен установителен иск, с който отрича, че правото, обект на изпълнението, принадлежи на длъжника, а въззивният съд в обжалваното решение, като не се е съобразил с правилата на разпределяне на доказателствената тежест, е приел, че ответникът - взискател е оборил права на ищцата, като е доказал, че вещите са запорирани, т. е. че продажбата е непротивопоставима на взискателя с оглед разпоредбата на чл. 347, б. "г" ГПК (отм.). Този извод на съда е неправилен, но не се е отразил на правилността на крайният му извод. В случая жалбоподателката - ищец Р. С. е следвало да докаже, че собствеността върху вещите, предмет на изпълнението, не принадлежи на длъжника С. И. Представеният от нея договор с недостоверна дата не обуславя този извод, тъй като от събраните по делото доказателства е установено, че същите се намират във владение на трето на спора лице - "М" ЕООД - Д., а и от събраните по делото гласни доказателства е установено, че вещите не са преминали във владение на ищцата при сключване на договора, а са останали във владение на дружеството, в което съдружник е бил и ответника С длъжник по изпълнителното производство. Ищцата не е доказала с надлежни писмени доказателства и заплащането на цената по договора, поради което съдът правилно е приел, че искът за признаване за установено, че собствеността върху вещите, предмет на изпълнението, не принадлежи на длъжника С. И., е неоснователен. С оглед на така изложените съображения настоящия състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на въззивното решение, което е законосъобразно и правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изложените съображения, съдът