Решение № 5054 от 10.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1527/2013 г.

Решение № 5054 от 10.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1527/2013 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Лидия Георгиева обжалва решение № 2199/15.12.2012 г. постановено по адм. д. № 2764/2011 г. на Административен съд гр. Бургас, с което е отхвърлено оспорването срещу решение № 34/2009 на общински съвет - гр. Бургас за одобряване на подробен устройствен план - план за улична регулация на местността "Манаф хенде" по отношение на ПИ № 14035. Наведени са оплаквания за отмяната му като неправилно по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Ответникът Общински съвет гр. Бургас счита решението за правилно. Представителят на върховната административна прокуратура депозира заключение за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, тричленен състав, второ отделение след като прецени наведените касационни оплаквания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. Решението е правилно. За да постанови този правен резултат, решаващият състав на съда е приел за валидно постановеното решение на Общинския съвет. Въз основа на събраните по делото доказателства е извършен цялостен съдебен контрол за валидност на административния акт и обосновано е прието, че процесното решение на общинския съвет не страда от релевираните в жалбата пороци, които да доведат до прогласяване на неговата нищожност. В конкретния случай правилно първоинстанционния съд е приел, че срокът за оспорване на административния акт е изтекъл и жалбата е недопустима относно законосъобразността на акта и следва да се разгледа само в частта и относно нищожността и, което може да се оспорва безсрочно. Нищожност на административен акт може да бъде прогласена от съда ако актът страда от толкова съществен порок, който да не позволява пораждането на каквото и да е действие на последния. Примерното изброяване на такива пороци са липсата на компетентност на издаващия орган, вменяване на задължение за извършване на престъпно деяние или деяние което съставлява административно нарушение, липса на предмет и на форма на акта. Релевираните в жалбата пороци не са от такова естество, което налага извода, че по своята правна природа това представляват оплаквания относно законосъобразността на акта. Приемайки изводите за валидност на оспорения административен акт, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон и наведеното оплакване за неговото нарушение е неоснователно. Същото е обосновано. Изводите му кореспондират с установените факти и обстоятелства по делото и са изградени въз основа на тях и закона. Решението като постановено в отсъствие на отменителните основания посочени чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение