Решение № 9284 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6429/2018 г.

Решение № 9284 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6429/2018 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по подадената касационната жалба от Б. Александров с адрес: [населено място], [адрес], против решение № 130/27.03.2018 г. на Административен съд – Враца /АС/, постановено по адм. д. № 852/2017 г., с което е отхвърлена жалбата му против заповед за задържане на лице № 621/27.11.2017 г., издадена от П. Петров – ППД при РУ – Враца към ОД на МВР – Враца, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ е задържан за срок до 24 часа. С доводи за неправилност на решението поради наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - касаторът претендира отмяна на решението на административния съд. Ответникът по касационната жалба – полицейски орган П. Петров – ППД при РУ – Враца към ОД на МВР – Враца – не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Оспореното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обосновал верен извод за това, че оспорването е допустимо, заповедта за задържане на лицето е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 72, ал. 1 ЗМВР, в изискуемата от разпоредбата на чл. 74, ал. 1 ЗМВР писмена форма и съдържа предвидените в ал. 2 на същия текст реквизити. Оспореният административен акт има изискуемото съгласно чл. 59, ал. 2 АПК съдържание. Посоченото в нея правно основание на чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР съответства на изложените фактически основания, противно на твърденията на касатора за липсата на такива основания. В мотивите на заповедта е посочено, че лицето се задържа за 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР поради това, че на 27.11.2017 г. около 13. 35 ч. в гр. Враца на ул. "Демокрация" № 31-А, ет. 2 не е изпълнило полицейско разпореждане № 1795 р-21904/27.11.2017 г. В заповедта са разяснени правата му по чл. 74, ал. 2 ЗМВР вкл. по т. 6, б. "б" за това, че има право на адвокатска защита и полицейският орган е длъжен да му осигури възможност да се свърже със защитник-адвокат. Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. От данните по делото се установява, че с писмо, отправено до Началника на РУ – Враца при ОД на МВР – Враца ЧСИ Г. Борисов е поискал да му бъде оказано съдействие на 27.11.2017 г. в 13. 00 ч. за извършване на принудителни действия по въвод във владение на самостоятелен обект в сграда, находящ се в гр. Враца, бул. "Демокрация" № 31-А, а именно ап. 6 на ет. 2, с ипотекарни длъжници касаторът и неговата съпруга. Б. Александров възпрепятствал извършването на въвода в 13. 30 ч., като на основание чл. 64, ал. 1 ЗМВР е издадено писмено разпореждане от старши полицай, с което му е разпоредено да преустанови скандала с помощник ЧСИ Т. Миланова, да преустанови грубото си и арогантно поведение спрямо нея и спрямо полицейските служители, да преустанови нарушаването на обществения ред и да представи документ за самоличност. Видно от доказателствата по делото разпореждането му е връчено лично. Така издаденото разпореждане не е изпълнено и лицето е задържано за срок до 24 часа, с оспорената в настоящото производство заповед. Посоченото се установява от свидетелските показания на свидетелката Миланова. Съдът правилно не е кредитирал показанията на свидетелката Ангелова и свидетеля Ангелов, които са син и дъщеря на жалбоподателя, като небезпристрастни. При така установеното, законосъобразни са изводите в обжалваното решение, че са били налице законовите предпоставки за издаване на оспорената заповед на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР – полицейските органи са изпълнявали служебните си задължения, а жалбоподателят Б. Александров, след надлежно предупреждение да преустанови неправомерното си поведение, е продължило съзнателно да пречи на полицейските орган да изпълнят задължението си по служба. Правилно и в съответствие с установените по делото факти първостепенният съд е приел, че при издаването на оспорената заповедта за задържане на Б. Александров за срок до 24 часа не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при връчването на писмено разпореждане по чл. 64, ал. 1 ЗМВР с рег. № 1795 р-21904/27.11.2017 г. на жалбоподателя, без отбелязан в него номер. Както правилно е обсъдено в мотивите на оспореното първоинстанционно решение, съгласно чл. 64, ал. 7 ЗМВР така постановеното разпореждане подлежи на самостоятелен контрол в отделно производство, но с оглед направеното възражение в касационната жалба относно връчването му, настоящият състав намира същото за неоснователно. След запознаване с данните по делото се установява, че разпореждане от 27.11.2017 г. е връчено лично на Б. Александров на 27.11.2017 г. Липсата на номер на екземпляра, връчен на лицето не опорочава законосъобразността на същия. В него са описани фактически и правни основания за издаването, като в разпоредителна част, са определени ясно и конкретно правата или задълженията на лицето. Неоснователен е доводът на касатора, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в административното производство, тъй като не му е назначен адвокат след връчването на заповедта. От попълнената от лицето декларация на 27.11.2017 г. в 13. 50 ч. е видно, че то е поискало адвокатска защита по негов избор и за негова сметка и се е отказало от адвокатска защита от служебен адвокат. Твърденията на жалбоподателя за това, че е ограничено правото му на адвокатска защита не са доказани по делото чрез гласни доказателства например. В декларацията си Б. Александров не е посочил конкретен адвокат и конкретен телефонен номер за връзка с него, за да е възможно чрез свидетелски показания да се установи осъществена ли е връзка с този адвокат или не. По така изложените съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на АС - Враца следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение