Решение № 11469 от 14.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6160/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на У. М. М., гражданин на Сирия, чрез процесуалния си представител адвокат Л. Манолова срещу решение 4878/12.05.2025 г. постановено по адм. дело 865/2025 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против решение 2532/14.03.2025 г., издадено от председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България за отказ от предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението като постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърдят се нарушения на чл. 35 АПК и чл. 75, ал. 2 ЗУБ, както и на чл. 9, ал. 1, т.3 ЗУБ и неправилно приложение на принципа non refoulement , установен в чл. 33 параграф1 от Женевската конвенция и чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Касаторът поддържа, че в обжалваното решение не е направен анализ на възможността и последиците от завръщането му в Сирия, не са преценени индивидуалните фактори и личното му положение, както и положението в страната на произход след падане режима на Б. А.. Счита, че е налице въоръжен вътрешен конфликт съгласно решението на Съда на ЕС по дело С-285/12 и съдът неправилно се е позовал на необективни справки за ситуацията в Сирия, изготвени от ответника по делото. Искането е за отмяна на решението и отмяна на оспорения административен акт, като се изпрати преписката на председателя на ДАБ за ново произнасяне по молбата на У. М. М. за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Ответникът председател на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, чрез юрк. М. Кръстева моли да се остави в сила първоинстанционното решение. Представя справки относно общото положение и актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия от 21.07.2025 г. и 30.09.2025 г. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните: За да отхвърли жалбата на У. М. М., гражданин на Сирия срещу решението на председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставяне на бежански статут и на хуманитарен статут, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и отговаря на изискванията за форма и съдържание, предвидени в чл. 59 АПК. В акта са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Съдът е констатирал, че в хода на административното производство чужденецът е навършил пълнолетие и е обосновал извод, че не са допуснати съществени нарушения при провеждането на интервюто и спазване изискванията на чл. 58, ал.10 ЗУБ. По материалната законосъобразност на отказа за предоставяне на статут на бежанец, съдът е приел, че У. М. М. не е обосновал твърдения за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ. От търсещия закрила не са заявени конкретни обстоятелства, свързани с опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение, или принадлежността му към определена социална група. Не е бил арестуван, нямал е проблеми с официалните власти в Сирия, не е бил жертва на насилие и не е била отправяна заплаха към него. Не твърди да е бил преследван в страната си на произход, да му е било упражнявано физическо насилие, или да е бил обект на репресии. Съдът не е установил и дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване в страната по произход. Посочил е, че липсват данни за настъпили събития, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или да е извършена от него дейност след отпътуването му, които могат да обосноват опасения от преследване, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗУБ. Чужденецът е твърдял, че е напуснал Сирия заради войната и несигурността. Съдът е установил, че семейството му е останало да живее в Сирия освен неговия брат, за когото е посочено, че е в Германия, където същият е с предоставен статут според твърденията на касатора в проведеното интервю. В решението е посочено, че информацията от представените в административната преписка справки на ДАБ за обстановката в Сирия не дава основание да се изведе обоснован извод за приложимост на чл. 8 ЗУБ по отношение на оспорващия. Установени са данни за въоръжен конфликт от началото на месец март 2025 г., но той имал спорадичен характер и в ограничен район в Западна Сирия. Съдът от общодостъпната информация от медиите е направил заключение, че настъпилите нови обстоятелства не са довели до съществена промяна в обществено-политическия живот в Сирия, която да рефлектира върху гражданите й, с оглед предпоставките по чл. 8 ЗУБ, както и няма основание към настоящия момент в страната да са настъпили преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група или нарушаване на основните права на човека, или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Относно преценката на председателя на ДАБ, че не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ, съдът е приел, че не се твърди от оспорващия, а и не е установено, че в държавата му по произход последният да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция по т. 2 от цитираната разпоредба, или изтезание, нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание по т. 2. Съдът е приел, че по отношение на У. М. М. не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут и по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, тъй като няма данни, че лицето ще бъде изложено на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота и личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт В тази връзка съдът се е позовал на решение по дело С-465/07 на СЕС по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. в) от Директива 2004/83/ЕО относно минималните стандарти за признаване и правното положение на гражданите на трети страни, които по други причини се нуждаят от международна закрила, като е посочено от съда, че този текст е преповторен в чл. 15, буква в) от Директива 2011/95/ЕС и тълкуването, дадено в посоченото решение на Съда на ЕС, е запазило своето значение. Според съда не съществуват и основания да се приеме наличие на обстоятелства по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Обсъдено е от съда посоченото в представените справки с вх. МД-02-60/29.01.2025 г. и МД-02-200/08.04.2025 г., съобразено с информацията от общодостъпни източници за общото положение в страната след оттеглянето (свалянето) от власт на Б. А., и е извършена преценка на необходимостта от прилагане на разширенията, дадени с решението по дело С-465/07 на СЕС по тълкуване на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО, респ. чл. 15, буква в) от Директива 2011/95/ЕС. При обсъждане на посоченото в цитираните справки съдът установява, в Сирия са били налице проблеми, свързани със сигурността, но това било явно по-изразено само в отделни области (провинции), докато в други ситуацията в последните години е била сравнително спокойна на фона на общото положение в страната. Посочени са данни, според които новите управляващи са съсредоточени върху възстановяването на Сирия и нейните институции след отстраняването от власт на Б. А.. Президентството обявява сформирането на комисия от експерти, натоварена с изготвянето на конституционната декларация, регулираща преходната фаза в Сирия. Има и информация за проведената в Дамаск конференция за национален диалог, очертаваща пътя за новата Сирия. В справка вх. МД-02-200/08.04.2025 г. се съдържат данни, че към 27.03.2025 г. 371 900 сирийци са се завърнали обратно в Сирия от съседни страни, а към 3 април 2025 г. Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) изчислява, че, считано от 8 декември 2024 г., техният брой е около 372 550. С оглед установените факти от бежанската история на У. М. М. и актуалната информация за обстановката в страната на произход, съдът е обосновал извод, че спрямо него не са налице заплахи от преследване и тежки посегателства по смисъла на чл. 8 и 9 от ЗУБ и е отхвърлил жалбата като неоснователна. Обжалваното решение е правилно постановено. Правилно и в съответствие с установените по делото факти относно личното положение на У. М. М. и данните за ситуацията в страната по произход, първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно чл. 8, ал. 4 ЗУБ преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Такива обстоятелства не се твърдят от касатора. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати нарушения на чл. 75, ал. 2 ЗУБ. Съдът е взел предвид лично му положение в Сирия, установено въз основа на заявените при интервюто факти, според които в държавата си по произход той не е преследван за политическа принадлежност. Молителят е посочил, че е роден на [дата]. в [населено място], обл. Халеб и е живял там до идването си в България. Напуснал Сирия на 10.10.2024 г. и отишъл нелегално в Турция, където е останал 2 дни и не са му издавани документи. Пристигнал в България на 12.10.2024 г. нелегално през зелена граница заедно с още 9 души, като се качили на българска територия в колата на трафикант на път към София, но са задържани по пътя от полицията. В интервюто е посочил, че е [етническа принадлежност], [вероизповедание], без образование, по професия декоратор, неженен, само със сирийско гражданство. Като мотив за идването му в България е заявил, че в Сирия няма сигурност, още се водят сражения (дори към момента на заминаването му), икономическата обстановка била много лоша и едвам се препитавали. По този начин касаторът признава, че основната причина да поиска бежански и хуманитарен статут, е икономическа. В интервюто касационният жалбоподател е пояснил, че не е участвал в политическа партия и партийни мероприятия, нито в религиозни организации или общности, не е имал проблеми заради религията и етноса си, не е имало отправени към него или към семейството му заплахи, нито му е оказвано насилие. Той и семейството му не били пострадали от военните действия, но вуйчо му бил убит през 2019 г. Обосновано с данните по делото първостепенният съд е приел, че в интервюто, проведено в административното производство, касационният жалбоподател е обяснил, че не е членувал в политическа организация, нито във въоръжена групировка, не е отправяна спрямо него и заплаха, нито му е оказвано насилие в Сирия, което още веднъж показва, че целта му е да получи закрила в България, за да остане да живее и работи тук. Правилно съдът в решението си е обсъдил представените в съдебното производство от ответника актуални справки, посочени по-горе за обществено-политическото положение в Сирия и въз основа на тях съдът е направил законосъобразен извод, че в Сирия е настъпила съществена промяна, като една от тях е напускането на страната на президентът Б. А., след което е сформирано временно правителство и е обявена обща амнистия. При положение, че се увеличава финансирането на хуманитарния план, макар и на места да има безредици, то сигурността се стабилизира. При наличие на промяна в обществено-политическата обстановка в Сирия, следва да се подкрепят мотивите на първостепенния съд, че при положение, че жалбоподателят не е твърдял за обстоятелства, свързани с изтезание, нечовешко и унизително отнасяне, не е изложен и на смъртна опасност и затова за него няма основание да се приеме, че напускането му на държавата по произход е поради тежка заплаха за живота му, поради което по отношение на него не са налице предпоставките за получаване на бежански статут по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, нито за хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Правилно съдът е обосновал решението си и със съдебна практика на СЕС по дело С-465/07 по приложението на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО (отм.). В цитираното решение СЕС е постановил, че чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; както и в смисъл, че съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Същата разпоредба се съдържа и в Директива 2011/95/ЕО, което обуславя значението на цитираното решение на СЕС и спрямо актуалната правна уредба. Съдът подробно е обсъдил обстановката в Сирия, която е страна по произход за касатора не само от предоставените от ДАБ справки в рамките на първоинстанционното производство (справки с вх. МД-02-60/29.01.2025 г. и МД-02-200/08.04.2025 г.), но и от различни медии, в които също е разгледано обществено-политическото положение в държавата по произход на касатора и от тях е направен законосъобразен извод, че положението в Сирия се подобрява и не съществува опасност за У. М. М. да се завърне там, като се има предвид, че основната част от неговото семейство продължава да живее в Сирия. Изложените от първостепенния съд правни изводи в тази връзка се потвърждават и от представените в касационното производство справки от ДАБ с вх. МД-02-398/21.07.2025 г. и МД-02-528/30.09.2025 г. В справка с вх. МД-02-398/21.07.2025 г. се съдържат данни, че според оценки на ВКБООН към 12.06.2025 г. в провинция Халеб пребивават 1 545 049 вътрешно разселени лица, а от 27.11.2024 г. насам 467 198 души са се завърнали в провинцията, след като преди това са били в положение на вътрешно разселване. ВКБООН допълнително изчислява, че от началото на 2024 г. до 15.05.2025 г. общо 197 265 завърнали се от чужбина лица живеят в провинция Халеб, по-голямата част от които (25 137 души) се завръщат в окръг Джебел Саман, следвани от Ал Баб (5 683 души) и Менбидж (5 121 души). От 08.12.2024 г. насам 103 629 души са се завърнали в провинция Халеб от чужбина. За административен окръг Ас Сафира, обл. Халеб, където според представената лична карта на чужденеца, се намира родното му място, в цитираната справка е посочено, че има присъствие на преходната администрация и е окръг с най-малко регистрирани инциденти. Съгласно справка с вх. МД-02-528/30.09.2025 г., между 17.09.2025 г. и 23.09.2025 г. ВКБООН продължава да улеснява безопасното и достойно завръщане на сирийските бежанци в техните родни райони. Само през посочения период 948 души се възползват от тази помощ, с което общият брой на завърналите се през тези три пункта лица достига 19 307 души от началото на годината. В подкрепа на тяхното връщане и реинтеграция, ВКБООН предоставя и парична помощ на 2 978 семейства (общо 10 785 завърнали се лица) в цяла Сирия. Общо подкрепените семейства са 5 787 (22 964 души). Тази безвъзмездна помощ служи като преходна предпазна мрежа, която помага на семействата да покрият основни потребности, включително храна, транспорт и лекарства през първите месеци след завръщането си, като им дава свободата да приоритизират и да осигуряват потребностите си по достоен начин. Данните, съдържащи се в посочената справка, сочат, че основните причини за завръщане на сирийците са политическите развития, подобрената сигурност и събирането на семействата. Според данните от справките общата обстановка по сигурността в страната е сравнително стабилна. Според данните от посочената справка на 03.03.2025 г. сирийското Министерство на правосъдието е обявило, че е отменило няколко милиона забрани за пътуване срещу сирийски граждани, издадени през последните 14 години, като при пристигането си в Сирия завръщащите се граждани ще бъдат уведомявани относно текущия си правен статус. Според справката Сирия е започнала отново да изнася суров петрол вследствие на премахването на санкциите от страна на САЩ и възобновяването на международната търговия. От събраните по делото данни и доказателства не се установява, че касаторът при завръщането му в Сирия, където е семейството му, ще бъде обект на заплахи, респективно на безогледно насилие. Относно доводите в касационната жалба за неправилно приложение на принципа забрана за връщане ( non refoulement ), настоящият състав намира, че този принцип, залегнал и в чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците, респ. в чл. 4, ал. 3 ЗУБ, изисква чужденец, влязъл в Република България, за да поиска закрила, или който е получил закрила, да не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. В случая предпоставките за прилагането му не са налице. От бежанската история не може да се намери основание да се приложи забраната за връщане, тъй като липсват данни, че животът на касатора и свободата му са застрашени по причини, свързани с раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Предвид изложеното съдът счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното първоинстанционно решение е постановено при спазване на материален закон, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,