Решение № 1872 от 7.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3981/2011 г.

Решение № 1872 от 7.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3981/2011 г., V о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 572 от 11.02.2011 г., постановено по адм. д. 8504/09 г. Административен съд - София град, първо отделение, 16-ти състав, е отменил по жалба на Ангел Александров Петров Заповед 13/03.11.2009 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация", с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 и чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. е прекратено служебното му правоотношение, като е осъдил агенцията да заплати на Ангел Александров Петков разноски по делото в размер на 200 лв.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от адв. Стефка Георгиева в качеството й на процесуален представител на изп. директор на на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация". В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - София град е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - София град и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да отхвърли жалбата на Ангел Александров Петров срещу Заповед 13/03.11.2009 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация", с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 и чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. е прекратено служебното му правоотношение. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба Ангел Александров Петков чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК /решението е съобщено на касатора на 16.02.2011 г., а жалбата е подадена на 01.03.2011 г., поради което възражението на ответника за просрочие се явява неоснователно/, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

С решението си Административен съд - София град е отменил по жалба на Ангел Александров Петров Заповед 13/03.11.2009 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация", с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 и чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. е прекратено служебното му правоотношение. Административният съд е описал установената фактическа обстановка по издаване на процесната заповед. Предвид на фактите по делото същият е приел, че жалбата е подадена в срок, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Изложени са мотиви, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма. Първоинстанционният съд е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя /сега ответник по касация/, че заповедта не му е връчена по предвидения в закона ред, както по време на ползване на законоустановен отпуск за временна нетрудоспособност. Съдът е формулирал и основният спорен въпрос между страните - дали служителят е притежавал изискуемият се минимален професионален опит, който е седем години, съгласно Единния класификатор на длъжностите в администрацията и по конкретно, дали същият притежава трудов стаж в размер на 4 години и 11 месеца на длъжността "директор транспорт" във "Фотопром" - ЕООД. Описана е представената за удостоверяване на това обстоятелство трудова книжка № 26, за която в открито съдебно заседание по искане на ответника е открито производство по оспорване. Изложени са мотиви, че въпросната трудова книжка не е представена в това съдебно заседание, а е представена от ответника с придружително писмо № 2270 от 29.01.2010 г., като е приета като доказателство от съда с определение от 03.02.2010 г., когато не е оспорена от страните. Административният съд е цитирал нормата на чл. 193, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и на база на нея е приел, че документът е представен от ответника и не е оспорен до края на съдебното заседание, в което е представен, поради което е недопустимо да бъде оспорван в последствие и в този смисъл съдът не следва да се произнася с решението си за проверка на истинността на документа и неговото оспорване. За неоснователно е прието и искането на ответника за представяне на трудовата книжка в оригинал, доколкото представения препис е заверен за вярност с оригинала, което означава, че този оригинал е наличен при ответника и той е сверил с него представения препис. Първоинстанционният съд е описал и останалите събрани по делото доказателства относно трудовия стаж на служителя, в това число и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, като анализирайки същите е приел, че не е установено по безспорен начин липса на изискуемите условия за заемане на длъжността "главен секретар" в ИА "ЖА". Изложени са мотиви, че съгласно чл. 347 от КТ трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя, като в конкретния случай трудова книжка № 26, издадена от "Фотопром"-ЕООД удостоверява, че Ангел Александров Петков има трудов стаж от 4години, 11месеца и 3дни на длъжността "директор транспорт", като няма данни трудовото правоотношение между него и дружеството да е обявено за недействително. Отбелязано е още, че не са установени данни за констатирани по надлежния ред нарушения във връзка с издаването на трудовата книжка, както и не са представени доказателства, че през същия период жалбоподателят е работил на друго място и на друга длъжност, като наличието на осигурителни плащания само по себе си не представлява основание за непризнаване на трудов стаж. На база на изложеното е направен краен извод, че служителят е притежавал необходимия трудов стаж и е отговарял на изискванията за заемане на длъжността "главен секретар" в Изпълнителна агенция "Железопътна администрация", поради което издадената заповед за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107,ял. 1, т. 7 от ЗДСл. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 6 от същия закон се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.

Решението на Административен съд- София град е не правилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост.

В касационната жалба се правят оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основните от тях са за допуснато съществено процесуално нарушение относно изводите на съда по оспорването и доказателствената тежест на трудова книжка № 26, установяваща трудов стаж на ответника по касация длъжността "директор транспорт" във "Фотопром"-ЕООД.

По така направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното:

Първоинстанционният съд правилно е възпроизвел установената фактическа обстановка, както и правилно е формулирал основният спорен въпрос за наличието на изискуем трудов стаж на определена длъжността, за да отговаря лицето на изискванията за назначаване като държавен служител на длъжността "главен секретар" в Изпълнителна агенция "Железопътна администрация". Правилно също така е прието, че изясняването на спорния въпрос предполага установяването на факта дали жалбоподателят/сега ответник по касация/ е имал определен трудов стаж на длъжността "директор транспорт" във "Фотопром"-ЕООД. Даденият положителен отговор на спорния въпрос обаче е необоснован на събраните по делото доказателства и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. От друга страна нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, приложима на основание чл. 144 от АПК, определя, че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Тъй като правното основание на което е прекратено служебното правоотношение е по чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл., т. е. липса на положителни предпоставки за заемане на определена длъжност държавен служител, то съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест лицето, заемало тази длъжност следва да установи, че отговаря на законовите изисквания за заемане на длъжността. В този смисъл в тежест на ответника по касация е да установи, че е притежавал необходимия съгласно Единния класификатор на длъжностите в администрацията минимален трудов стаж за заемане на длъжността "главен секретар". При кандидатстването за работа в системата на ИА "ЖА" за установяване на този стаж е представена трудова книжка № 26, издадена от "Фотопром" - ЕООД. Копие от същата са представени по делото с изпращането на жалбата ведно с административната преписка. Тъй като представеното копие е било нечетливо /стр. 6 - 9 от първоинстанционното дело/, с разпореждане от 11.12.2009 г. административният съд е задължил административния орган да представи четливо копие от трудовата книжка. В изпълнение на разпореждането административният орган е депозирал становище /л. 40 - 41 от делото/, с което е заявил, че не разполага с четливо копие от трудовите книжки на служителя, поради което моли съда да задължи същия да ги представи в оригинал за сверка. По тези искания съдът се е произнесъл в съдебно заседание на 03.02.2010 г. /л. 199 и сл. от делото, като е задължил жалбоподателя да представи двата броя трудови книжки и диплома за висше образование. От страна на последния са представени копия от същите/копието от въпросната книжка № 26, издадена от "Фотопром" - ЕООД се намира на л. 246 и сл. от делото/, като по това доказателство съдът е взел становище в съдебно заседание на 21.04.2010 г. /л. 267 - 268 от делото/. Същият е приел представените от жалбоподателя доказателства /л. 268 отдолу/, но без трудова книжка № 26, серия В, № 187957, за която е открил производство по оспорване на същата на основание чл. 193 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. В проведените последващи съдебни заседания няма нарочно определение за приемане на трудовата книжка като доказателство по делото. При постановяване на решението по изложените по-горе мотиви административния съд е приел, че откритото производството по оспорване на трудовата книжка е недопустимо като просрочено, поради което при условията на чл. 347 от КТ въпросната трудова книжка се явява годно доказателство за установяване на трудов стаж на служителя от 4 години, 11 месеца и 3 дни на длъжността "директор транспорт" във фирма и следователно, той е отговарял на изискванията на чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. за заемане на длъжността "главен секретар".

Този извод на съда е необоснован и изграден при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила по следните съображения:

1. Въпросната трудова книжка № 26 не е приета като доказателство по делото, поради което няма как да се правят правни изводи въз основа на нея.

1. Необоснован е изводът на съда, че направеното оспорване по реда на чл. 193 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК е недопустимо като просрочено. Нормата на чл. 193, ал. 1 от ГПК определя, че заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представена, а когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието. В случая неправилно е прието, че трудовата книжка е представена ведно с административната преписка, тъй като представените с нея копия са явно нечетливи и в този смисъл не съставляват годно писмено доказателства. Такова съставлява представеното копие от трудовата книжка, прието в съдебното заседание на 03.02.2010 г., в което заседание своевременно е извършено и оспорването от процесуалния представител на административния орган.

1. Необоснован е изводът на съда, че представеният от административния орган препис е заверен за вярност с оригинала, което означава, че този оригинал е бил наличен в него и той е сверил с него представения препис. От данните по делото е повече от ясно, че оригиналът на въпросната трудова книжка се намира в държане на Ангел Александров Петров, поради което няма как административният орган да извърши заверка за вярност с оригинала. Направената заверка от органа касае сверка с копия от трудовата книжка, които се намират в досието на служителя, а не с оригинала на самата трудова книжка.

1. Съдът не е поставил въпрос на жалбоподателя Ангел Александров Петров дали ще ползва като доказателство въпросната трудова книжка, което съгласно чл. 193, ал. 2 от ГПК е предпоставка да се извърши от съда проверка за истинността на оспореното писмено доказателство.

1. Липса и постановяване на нарочно определение относно разпределение на доказателствената тежест при оспорването.

1. Поради погрешния извод за недопустимост на оспорването липсва и нарочно произнасяне при условията на чл. 194, ал. 2 или 3 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК за доказване на оспорването - дали то е основателно или не. В тази връзка не се обсъдени многобройните писмени доказателства, както и заключението на вещото лице, които установяват, че лицето няма трудов стаж в дружеството.

1. Липсва нарочно произнасяне от страна на съда на искането на процесуалния представител на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" да бъде задължен жалбоподателя да представи оригинала на спорната трудова книжка при условията на чл. 190, ал. 1 от ГПК, както в зависимост на представянето й или не да бъдат направени съответни изводи съгласно нормата на чл. 161 от ГПК.

В резултат на допуснатите нарушения се е стигнало до неправилно приложение на материалния закон, тъй като въз основа на въпросното доказателство е прието, че лицето е притежавало необходимия трудов стаж за заемане на длъжността. Допуснатите процесуални нарушения са съществени и те не могат да бъдат отстранени от настоящата инстанция, тъй като би се стигнало до решаване на делото на една съдебна инстанция. Това обуславя необходимостта от отмяна на първоинстанционното решение и при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК връщане на делото за ново разглеждане от същия съд. При новото разглеждане следва да бъдат отстранени описаните по-горе процесуални нарушения, след което да бъде направено произнасяне по истинността на оспорената трудова книжка и с оглед на отговора по този въпрос бъде преценена материалната законосъобразност на оспорената заповед.

При условията на чл. 294, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК първоинстанционният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските, в това число и за тези в настоящето производство.

Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,