Решение № 11643 от 28.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5372/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началник сектор, отдел Проверки при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. Е. Митева, срещу Решение 454/16.03.2023 г., постановено по адм. дело 487/2022 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което по жалба на М. Галчов ООД е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) BG16RFOP002-2.097-5002/20.04.2022 г., издаден от Началник сектор, отдел Проверки при ЦУ на НАП, потвърден с Решение АУПДВ-22/13.05.2022 г. на Директора на ТД на НАП София. В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на акта, тъй като процесният ресторант попада сред изрично изключените за подпомагане съгласно т. 11 от Заповед РД-01-132/26.02.2021 г. на Министъра на здравеопазването, като дейността му не е била преустановена, а единствено ограничена. Сочи, че въпреки предоставената възможност, дружеството не е представило доказателства за това коя дейност е била преустановена, което е довело до невъзможност да бъде изчислен оборотът, на база на който да бъде определена и безвъзмездната финансова помощ. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата против процесния АУПДВ. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът М. Галчов ООД, чрез пълномощника адв. Е. Ядков, в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на атакуваното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Благоевград е бил АУПДВ BG16RFOP002-2.097-5002/20.04.2022 г., издаден от Началник сектор, отдел Проверки при ЦУ на НАП, потвърден с Решение АУПДВ-22/13.05.2022 г. на Директора на ТД на НАП София, с който по отношение на М. Галчов ООД са установени публични държавни вземания в размер на 31 053,24 лв. главница и 3 105,57 лв. лихви. Актът е издаден на основание чл. 166 от ДОПК във връзка с чл. 26б, ал. 5 от ЗМДВИП и Заповед ЗЦУ-3473/01.12.2021 г. на изпълнителния директор на НАП, след извършена проверка за установяване на неправомерно получени средства, недължимо платени или надплатени суми във връзка с предоставена безвъзмездна финансова помощ по схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2095 и BG16RFOP002-2.097 Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки по Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014 2020 г. В хода на административното производство е установено, че през проверявания период извършваната от дружеството дейност е дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване с КИД 56.10 и допълнителна икономическа дейност 55.10 хотели и подобни места за настаняване. Дейността, по отношение на която е заявена финансовата помощ, е упражнявана в механа Македонска кръчма , град Добринище. Въз основа на удостоверение за категоризация се установява, че процесната механа се помещава в семеен хотел. По фаза 2 на подпомагането от страна на дружеството е деклариран оборот за м. февруари 2021 г., който е референтен период за преустановените дейности, в размер на 152 226,21 лв. Установено е, че дружеството не е преустановило своята дейност поради въвеждане на противоепидемичните мерки въз основа на данни от фискалното устройство в обекта и справки-декларации по ЗДДС, както и от информация за назначен персонал. Поради това е прието, че дружеството не подлежи на подпомагане, тъй като извършваната дейност е в ресторант на територията на място за настаняване и съгласно т. 11а от Заповед РД-01-718/18.12.2020 г. и т. 11 от Заповед РД-01-52/26.01.2021 г. на Министъра на здравеопазването не е преустановена. По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, като съдът е изложил мотиви защо приема заключението по нея за неотносимо към предмета на спора. При така установената фактическа обстановка и след извършена проверка съгласно чл. 168 във връзка с чл. 146 от АПК, административният съд е достигнал до извод за незаконосъобразност на процесния акт поради противоречие с материалния закон и неговата цел. Решаващата инстанция е приела, че в утвърдените за програмата "Условия за кандидатстване и условия за изпълнение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020, Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16 RFOP002-2. 095 "Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП (нар. Условията ), засегнати от временните противоепидемични мерки", по точно в т. 11. 1-4 "Критерий за допустимост", е предвидено, че допустими за кандидати за предоставяне на помощта са тези предприятия/юридически лица, чиято дейност е преустановена или ограничена вследствие на заповеди РД-01-626/27.10.2020 г., РД-01-655/13.11.2020 г., РД-01-677/25.11.2020 г., РД-01-718/18.12.2020 г., РД-01-20/15.01.2021 г., РД-01-52/26.01.2021 г. и РД-01-132/26.02.2021 г. на министъра на здравеопазването. Изложени са съображения, че Условията са влезли в сила и са задължителни както за кандидатите, така и за органа. С оглед това съдът е приел, че в конкретния случай дружеството отговаря за критериите за допустимост, тъй като развива икономическа дейност в някой от предвидените кодове, няма нарушения или задължения, както и изискуеми публични задължения и безспорно е ограничило дейността си, поради което АУПДВ е незаконосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно, като не е засегнато от сочените от касатора пороци. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи, които напълно се споделят и от настоящата инстанция. Спорът по делото е правен и се свежда до това дали при определяне размера на безвъзмездната помощ следва да се вземат предвид не само периодите, през които дейността на дружеството е била преустановена, но и тези, през които е била ограничена. С оглед това неотносимо към предмета на спора е въведеното от касатора възражение, че дружеството е следвало да представи доказателства във връзка с определяне оборота единствено за преустановената дейност, като наличието на такава впрочем не се е твърдяло от страна на дружеството, поради следното: Съгласно чл. 26б, ал. 1, изр. първо от ЗМДВИП на микро, малки и средни предприятия, които в изпълнение на заповед на министъра на здравеопазването при извънредна епидемична обстановка са преустановили дейността си след 1 ноември 2020 г., се предоставят безвъзмездни средства в размер на процент от оборота им без ДДС за същия календарен период в рамките на периода от 1 март 2019 г. до 29 февруари 2020 г. включително, за срок до отпадането на съответното основание за преустановяване на дейността. Съгласно т. 11.1, подточка 4 от Условията за кандидатстване кандидатите трябва да са преустановили или ограничили дейността си в резултат на Заповеди с РД-01-626/27.10.2020 г., РД-01-655/13.11.2020 г., РД-01-677/25.11.2020 г., РД-01-718/18.12.2020 г., РД-01-20/15.01.2021 г., РД-01-52/26.01.2021 г. и РД-01-132/26.02.2021 г. на министъра на здравеопазването в търговските обекти, по отношение на които се заявява подкрепа, и да развиват основна или допълнителна икономическа дейност (съгласно данни за 2019 г.) в един от следните кодове/сектори съгласно Класификация на икономическите дейности (КИД 2008 Приложение 3 към настоящите Условия): 56 Ресторантьорство . Условията за кандидатстване, утвърдени като част от документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ, са влезли в сила и са задължителни както за кандидатите, така и за органа, който ръководи административното производство. Относно съдържащите се в тях критерии за предоставяне на помощта и реда за доказване на съответствие с тях дружеството-касатор е било предварително и надлежно запознато, като това се удостоверява с подписването на съответната декларация (Приложение 1), задължително изискуема като приложение към проектното предложение. След като горните условия са влезли в сила, те са задължителни както за кандидатите, така и за органа, който ръководи административното производство. Административният орган е длъжен да ги приложи, а съдът да извърши проверка дали административният орган е спазил тези условия при постановяване на процесния отказ. Независимо че между т. 11.1, подточка 4 от Условията и чл. 26б, ал. 1, изр. първо от ЗМДВИП е налице колизия, като според законовата разпоредба се предоставя безвъзмездна финансова помощ при преустановяване на дейността, а според Условията помощ се следва и при ограничаването ѝ, не следва законосъобразност на АУПДВ. Това е така, тъй като предмет на проверка за законосъобразност е отказът за предоставяне на помощта, а не самите условия за кандидатстване. Дали конкретно условие е ограничително би подлежало на проверка, ако самите условия са обжалвани, което в настоящия случай не е сторено (в този смисъл Решение 3808/20.04.2022 г., постановено по адм. дело 10164/2021 г.) Както беше посочено по-горе, въведените с т. 11.1, подточка 4 от влезлите в сила и задължителни за кандидатите и органа Условия за кандидатстване, критерии за допустимост, изискват кандидатите да са преустановили или ограничили дейността си в резултат на заповедите на министъра на здравеопазването в търговските обекти, по отношение на които се заявява подкрепа. В Условията за кандидатстване не е дадено разяснение какво органът има предвид под ограничаване на дейността , поради което следва да се търси смисълът на посочения израз чрез общоупотребимия български език. Съгласно Тълковния речник на българския език, думата ограничавам означава намалявам количеството на нещо което имам, вземам, с което разполагам до определен размер, обикновено по някаква необходимост или за някаква цел; намалявам размерите, обхвата или времетраенето на някаква дейност, проява; стеснявам. В оспорения акт административният орган единствено е констатирал липса на преустановяване на дейността на дружеството за конкретен период от време. В случая обаче за този период дружеството не твърди преустановяване на дейността си, а ограничаването ѝ в резултат на посочените в т. 11.1, подточка 4 от Условията за кандидатстване заповеди. Водещо за предоставяне на БФП по този ред е засягането на дейността на търговците, което включва както преустановяване на дейността, така и ограничаването ѝ. Същото тълкуване е направено и в Решение 3022/31.03.2022 г. по адм. д. 10880/2021 г. на ВАС, Решение 7426/25.07.2022 г. по адм. д. 2591/2022 г. на ВАС, Решение 2974/21.03.2023 г. по адм. д. 151/2023 г. на ВАС и други. С оглед изложените правни съображения, решението на административния съд е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. По разноските: С оглед изхода на спора и навременна претенция, в полза на ответника по касация се следват разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 3 370 лв., заплатени в брой съгласно договор за правна защита и съдействие (л. 18). Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение