Решение № 2178 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11357/2020 г.

Решение № 2178 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11357/2020 г., I о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни и частна жалби на Директора на Агенция "Митници", срещу Решение № 146/13.07.2020 г., Решение за поправка на ОФГ № 252/20.07.20 г. и определение № 304/26.08.20 г. постановени по адм. д. № 140/20 г. по описа на АС гр. В. Търново. С Решение 146/13.07.2020 г. е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, жалбата на "ТЕЦ Горна Оряховица" ЕАД, гр. Горна Оряховица с [ЕИК], срещу Решение № BG004300-ИВ-27-5-РВ33/21.08.2018 г. на Началника на Митница Свищов, в частта му по т. 2 от Решението, с което е възстановена на дружеството законна лихва върху подлежащ за възстановен акциз, изчислен за периода от 29.11.2016 г. до 07.09.2018 г. за сумата от 93 155, 57 лв. и е прекратено производството по делото в същата част. Отменено е Решение № BG004300-ИВ-27-5-РВ33/21.08.2018 г. на Началника на Митница Свищов, потвърдено с Решение № Р-224/32-64254/01.03.2019 г. на директора на Агенция "Митници", в частта по т. 2 от диспозитива, с която е отказано възстановяне на законната лихва върху недължимо платен акциз, за целия изтекъл период /11.11.2013 г. -11.06.2015 г. / от датата на всяко съответно плащане до датата на възстановяване на недължимо платения акциз /07.09.2018 г./ по Искане за възстановяване на акциз, рег. № 32-245381/01.09.2016 г., подадено от "ТЕЦ Горна Оряховица"ЕАД, гр. Горна Оряховица за сумата над 93 155, 57 лв. и делото е изпратено като като преписка на директора на ТД "Дунавска" при Агенция "Митници", за издаване на ново решение по Искане рег. № 32-245381/01.09.2016 г., подадено от "ТЕЦ Горна Оряховица"ЕАД, гр. Горна Оряховица с [ЕИК], в 14-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение, при спазване на задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението. С Решение за поправка на ОФГ № 252/20.07.20 г. е изменен диспозитива на решението като вместо отменя "Решение № BG004300-ИВ-27-5-РВ33/21.08.2018 г. на Началника на Митница Свищов, потвърдено с Решение № Р-224/32-64254/01.03.2019 г. на директора на Агенция "Митници", в частта по т. 2 от диспозитива, с която е отказано възстановяване на законната лихва" да се чете отменен "мълчалив отказ на Началника на Митница Свищов, с който е отказано възстановяване на законната лихва", както и в частта му за разноските, които Агенция "Митници" гр. София е осъдена да заплати на "ТЕЦ Горна Оряховица" ЕАД, като "10 438, 50 лв. /десет хиляди четиристотин тридесет и осем лева и петдесет стотинки/ се замени с "10 638, 50 лева /десет хиляди шестстотин тридесет и осем лева и петдесет стотинки/". Касаторът поддържа недопустимост на съдебния акт в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата на дружеството и е прекратено производството по делото, само по отношение на посочения размер-93 155, 57 лв.. В останалата част решението се обжалва като недопустимо, поради просрочие на жалбата срещу мълчаливо потвърдения отказ на Началника на Митница Свищов. Излага доводи и за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради неправилно приложение на разпоредбата на чл. 129, ал. 6 предл. 1 от ДОПК. По подробно изложени доводи в касационната жалба, иска отмяна на решението и присъждане на разноски. С определение № 325/17.09.2019 г. АС е допълнил решението си в частта на разноските, като подробно е изложил мотиви за неоснователност на искането за присъждане на разноски в размер на 7972 лв Ответникът – "ТЕЦ Горна Оряховица" ЕАД, в писмено становище и в съдебно заседание, излага подробни доводи за неоснователност на касационните жалби. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема касационните и частна жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред АС е повторно и в изпълнение Решение № 3149/27.02.2020 г. по адм. д. № 12745/2019 г. по описа на Върховния административен съд, с което е обезсилено Решение № 354 от 09.08.2019 г., постановено по адм. дело № 176/2019 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, в частта, с която е отменено Решение № BG004300-ИВ-27-5-РВ33/21.08.2018 г. на Началника на Митница Свищов, потвърдено с решение № Р-224/32-64254/01.03.2019 г. на Директора на Агенция "Митници" в частта по т. 2 от диспозитива, с която е отказано възстановяване на законната лихва върху недължимо платен акциз в размер на 531 474, 13 лв. за целия изтекъл период 11.11.2013 г. - 11.06.2015 г. от датата на всяко съответно плащане до датата на възстановяване на недължимо платения акциз - 07.09.2018 г. по искане за възстановяване на акциз с рег. № 32-245381/01.09.2016 г. и административната преписка е изпратена на Директора на ТД "Дунавска" при Агенция "Митници" за ново произнасяне по искане с рег. № 32-245381/01.09.2016 г. на "ТЕЦ Горна Оряховица" ЕАД за издаване на ново решение при спазване на дадените в мотивите задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, както и в частта, с която Агенция "Митници" е осъдена да заплати на "ТЕЦ-Горна Оряховица" ЕАД разноски в размер на 3 987 лв. Обезсилено е и решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 324 от 17.09.2019 г. по адм. дело № 176/2019 г. по описа на Административен съд – Велико Търново и Определение № 325/17.09.2019 г., постановено по адм. дело № 176/2019 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. Делото е върнато от ВАС на същия съд за ново разглеждане от друг състав. За да достигне да този извод Върховният административен съд е приел, че в оспореното решение от 21.08.2018 г. на Началника на Митница Свищов липсва изричен отказ за претендираната от искателя законна лихва от датата на плащане на акциза до възстановяването му. Митническият орган се е произнесъл изрично само за тази част, за която е приел, че подлежи на възстановяване, но за законната лихва върху плащанията, извършени преди 29.11.2016 г. липсва произнасяне. Решаващият състав следвало да остави производството без движение и да даде възможност на жалбоподателя да уточни кой е обжалваният административен акт. В изпълнение на изричните указания на ВАС в писмено становище и направеното в съдебно заседание уточнение, жалбоподателят е конкретизирал, че претендира възстановяване на законна лихва върху всяка месечна вноска на акциз, заплатен след получаване от дружеството на незаконосъобразният отказ за издаване на УОАКП – след 25.10.2013 г. до датата на възстановяване на акциза по сметка на дружеството. Настоява, че оспорва мълчалив отказ на Началника на Митница Свищов, с който се отказва възстановяване на лихва в претендираният размер, с оглед подаденото искане. Предвид уточненията на жалбоподателя съдът е приел, че предмет на производството пред него е мълчалив отказ за произнасяне досежно законната лихва върху плащанията, извършени преди 29.11.2016 г., както и за формираният мълчалив отказ за периода от 29.11.2016 г. до 07.09.2018 г., за сумата над 93 155, 57 лв. /възстановената на дружеството законна лихва за този период/. Доколкото административният орган с т. 2 от Решението е възстановил законна лихва върху подлежащ за възстановяване акциз, изчислен за периода от 29.11.2016 г. до 07.09.2018 г. - датата на която реално е възстановена сумата от 93 155, 57 лв. то поради липса на правен интерес жалбата, като недопустима, е оставена без разглеждане, а производството прекратено. По същество на спора съдът е приел за установено от обективна страна, че на 26.08.2013 г. дружеството е подало искане за издаване на основание чл. 24а, ал. 4 от ЗАДС на Удостоверение за освободен от акциз краен потребител /УОАКП/. Последвал е отказ с Решение № АТ47/0012/23.10.2013 г. на началника на Митница Свищов/връчено на 25.10.2013 г. / и потвърден с Решение № 583/26.11.2013 г. на директора на Агенция "Митници". Отказът за издаване на УОАКП е отменен с решение на АС В. Търново, постановено по адм. д. № 1094/2013 г., влязло в законна сила на 01.04.2015 г. и преписката е върната за ново произнасяне на АО. В изпълнение на съдебния акт е издадено УОАКП за искания енергиен продукт въглища на 21.05.2015 г. На 01.09.2016 г. дружеството е подало на основание чл. 27, ал. 1 ЗАДС искане за възстановяване на акциз, в размер на 531 474, 13 лв., платен за вложен в производството на топлинна енергия /пара/, енергиен продукт-въглища за периода от 25.10.2013 г. /връчването на отказа за издаване на УОАКП/ до 21.05.2015 г. /датата на връчване на издаденото УОАКП/. С Решение от 04.11.2016 г. началникът на Митница Свищов отказва възстановяване на платения акциз в посочения размер, потвърден с Решение № Р-687/32-365194/30.12.2016 г. на директора на Агенция "Митници". С Решение № 3193/09.05.2017 г., постановено по адм. дело № 945/2017 г. на АССГ, в сила от 07.07.2018 г. е отменен отказа за възстановяване на акциз и на основание чл. 160, ал. 3 от ДОПК, делото е изпратено на същата митница за издаване на ново решение по искането от 01.09.2016 г. в 30-дневен срок, при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени с решението на АССГ. С Решение на ВАС, постановено по АД № 8124/2017 г. е оставено в сила посоченото решение на АССГ, като е прието, че АС правилно е приел, че с последващата отмяна по съдебен ред на отказа за издаване на УОАКП с обратна сила се заличават последиците на незаконосъобразния административен акт. В случая, с отмяната на отказа за издаване на удостоверение и по-късното му издаване – 21.05.2015 г., се заличава правното основание за заплащане на акциза и той става недължимо платен. Касае се за обратно действие на отмяната като с обратна сила отпадат разпоредените с акта права и задължения, поради което тази промяна трябва да бъде зачетена от всички. Безспорно в мотивите на двата акта е прието, че в конкретният случай приложение следва да намери разпоредбата на чл. 129, ал. 6, предложение 1-во от ДОПК. С оспореното пред АС Решение от 21.08.2018 г. на Началника на Митница Свищов, потвърдено с Решение от 01.03.2019 г. на Директора на Агенция "Митници" е постановено на дружеството да бъде възстановен акциз в размер на 531 474, 13 лв., т. е. в пълния претендиран размер и по т. 2 – законната лихва върху подлежащия на възстановяване акциз, за периода от 29.11.2016 г. до датата, на която бъде възстановен по посочената банкова сметка Досежно допустимостта на жалбата, съдът е приел, че въпроса относно правната квалификация на жалбата се решава от съда пред който същата е депозирана, въз основа на изложените в нея факти. Безспорно в случая е обжалван именно отказа да се върне законна лихва за периода преди 29.11.2016 г., макар и ненаименован изрично като мълчалив отказ. По същество съдът е приел, че спорът е правен и касае началото на периода, за който е дължима законната лихва върху подлежащия на възстановяване акциз. Обсъдил е приложимите разпоредби на чл. 27 от ЗАДС и преди всичко разпоредбата на чл. 129, ал. 6 ДОПК, доколкото в специалния закон – чл. 27 ЗАДС, липсва изрична уредба досежно началния момент на възстановяване на лихви върху недължимо платен акциз. Приел е, че е налице непълнота на специалния закон, поради което и на основание чл. 46, ал. 2 ЗНА е приложим реда по чл. 128-130 ДОПК, относно възстановяване и прихващане на недължимо платени или събрани суми за данъци, вкл. акциз - чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК. Приел е, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 129, ал. 1, т. 6, предл. 1 от ДОПК, тъй като отказа на митническите органи да възстановяват недължимо платения акциз на дружеството, е отменен с влязло в сила решение на АССГ, поради което е дължима претендираната законна лихва за целия изтекъл период от датата на всяко плащане на недължимо платен акциз до датата на възстановяване на недължимо платения акциз - 07.09.2018 г. вкл. Извършеното плащане на акциз е именно поради незаконосъобразния акт на митническия орган, а по арг. на чл. 104, ал. 1 ЗАДС и в производствата по извършване на проверки за възстановяване на акциз митническите органи имат правомощия на органи по приходите и актовете им са приравнени на актове на тези органи, поради което доводите в тази насока на ответника по жалбата са приети за неоснователни. Обсъдена е и относимата практика на СЕС и тъй като въпросът за връщането и/или прихващането на дължимата законна лихва по искането на жалбоподателя от 01.09.2016 г., не може да бъде решен по същество от съда, то преписката е върната за произнасяне на директора на ТД "Дунавска", при съобразяване на задължителните указания на съда. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. На първо място е неоснователен довода за недопустимост на производството пред АС, респективно на съдебното решение, поради просрочие на жалбата срещу мълчалив отказ досежно законната лихва върху платения акциз преди 29.11.2016 г., както и за формираният мълчалив отказ за периода от 29.11.2016 г. до 07.09.2018 г., за сумата над 93 155, 57 лв. /възстановената на дружеството законна лихва за този период/. Както правилно е приел АС в жалбата си "ТЕЦ Горна Оряховица" ЕАД е посочило, че оспорва Решение № BG004300-ИВ-27-5-РВ33/21.08.2018 г. на началника на Митница Свищов, потвърдено в обжалваната част с Решение № Р-224/32-64254/01.03.2019 г. на директора на "Агенция митници", в частта, с която е отказано възстановяване на акциз със законна лихва за целият претендиран период. Няма спор, че дружеството е подало на основание чл. 27, ал. 1 ЗАДС искане за възстановяване на акциз, рег. № 32-245381 в размер на 531 474, 13 лв., платен за вложен в производството на топлинна енергия/пара/, енергиен продукт-въглища за периода от 25.10.2013 г. /връчването на отказа за издаване на УОАКП/ до 21.05.2015 г. /датата на връчване на издаденото УОАКП/. Въпросът за началният момент на връщане на лихвата е стоял и пред горестоящият орган, който с писмо от 11.10.18 г. е уведомил жалбоподателя да конкретизира оспорения акт. В изпълнение с писмо изх. № 404/19.10.18 г., жалбоподателят е посочил, че обжалва т. 2 от решението тъй като платения акциз следва да бъде възстановен със законната лихва от датата на която акциза е бил внесе, считано от 25.10.2013 г., а не с оглед подаденото искане за възстановяване -29.11.2016 г. Вместо да се произнесе по така конкретизирания мълчаливият отказ, Директора на Агенция "Митници" е потвърдил изцяло обжалваното решение, като се налага извода че отказа е мълчаливо потвърден. Като предмет на спора, вместо "мълчалив отказ" в първоначалната жалба е посочен само "отказ" по т. 2 обективиран в Решение № BG004300-ИВ-27-5-РВ33/21.08.2018 г. на Началника на Митница Свищов, потвърдено в обжалваната част с Решение № Р-224/32-64254/01.03.2019 г. на Директора на "Агенция митници" на Митница Свищов. Тази непълнота, предвид конкретизацията в хода на административното обжалване и последващото конкретизиране след отменителното решение на ВАС, не може да аргументира недопустимост на жалбата, поради което не може да се приеме, довода на касатора за просрочие на жалбата в тази част Неоснователен е довода на касатора за недопустимост на съдебния акт в частта в която е оставена без разглеждане жалбата на дружеството и е прекратено производството по делото, само по отношение на посочения размер-93 155, 57 лв. Действително в т. 2 на решение № BG004300-ИВ-27-5-РВ33/21.08.2018 г. на Началника на Митница Свищов липсва конкретен размер на лихвата, а само нейният начален момент, но няма спор, че това е размерът посочен в мотивите на акта и е изчислен от началния момент-29.11.2016 г. до датата на постановяване на решението. На следващо място именно в изпълнение указанията на ВАС и допълнителната конкретизация от жалбоподателя, съдът е следвало да посочи за коя част от решението по т. 2 на АО е недопустима жалбата, поради липса на правен интерес. По същество са неоснователни доводите на касатора, като изводите на първоинстанционния съд се споделят изцяло от настоящият състав и не следва да бъдат повтаряни. Правилно и в съответствие с фактите и правилното приложение на закона, оспореният мълчалив отказ на Началника на Митница Свищов, потвърден от горестоящия административен орган, в частта му, с която не е възстановена законна лихва, изчислена от всяка съответна месечна дата, на която е извършено плащане на недължим акциз до 07.09.2018 г. вкл., е прието от АС, че е в нарушение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 6 ДОПК, недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1 – 4, т. е. регламентирани са две хипотези, с оглед различния момент, от който се дължи законната лихва, като критерия е именно дали внасянето или събирането на недължимите суми е въз основа на акт на органа по приходите или не. Първият довод на касатора, че внасянето в бюджета на недължимо платения акциз, следва да произтича от акт на митнически орган е неоснователен и подробно обсъден от първоинстанционния съд. Причината за извършеното плащане на акциз е незаконосъобразен акт на митническия орган, който е отменен по съдебен ред. Неоснователен е и вторият довод, че митническия орган не е орган по приходите, тъй като както е посочил АС по аргумент на чл. 104, ал. 1 ЗАДС и в производствата по извършване на проверки за възстановяване на акциз митническите органи имат правомощия на органи по приходите и актовете им са приравнени на актове на тези органи. В потвърдителното Решение на ВАС, постановено по АД № 8124/2017 г. е прието, че АС правилно е приел, че с последващата отмяна по съдебен ред на отказа за издаване на УОАКП с обратна сила се заличават последиците на незаконосъобразния административен акт. В случая, с отмяната на отказа за издаване на удостоверение и по-късното му издаване – 21.05.2015 г., се заличава правното основание за заплащане на акциза и той става недължимо платен. В същият мисъл, а именно, че приложима е разпоредбата на чл. 126, ал. 1, т. 6, пр. 1 от ДОПК са мотивите на АССГ, поради което и въпреки отказа за тълкуване на съдебния акт, мотивите, респ. задължителните указания са били достатъчно ясни за АО. Частната жалба на Директора на Агенция "Митници е неоснователна. Правилно съдът е приел, че процентно от общия материален интерес и списъка за разноските на касатора, за три инстанции се следват разноски в размер на 6 168, 30 лева. С оглед крайния изход на спора и предвид изричната претенция на ответната страна, Агенция "Митници" гр. София, следва да заплати на ТЕЦ "Горна Оряховица" ЕАД, сумата от 3479 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,