Решение № 1468 от 4.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5306/2007 г.

Решение № 1468 от 4.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5306/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. Образувано е по к. жалба от И. А. В. против решение № 394/27.06.2007 г. по в. гр. д. № 738/06 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Оплакванията са за неправилност на решението поради необоснованост, съществени нарушения на процесуалните правила при преценка на доказателствата по делото и на материалния закон. Ответникът в касационното производство О. В. не е взел становище по жалбата. Представителят на контролиращата страна ВКП дава становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на IV г.о., като обсъди доводите в касационната жалба и извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК, намира за установено следното: С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение № 200 от 30.06.2006 г. по гр.д. № 112/2006 г. на Велинградския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от И. А. В. иск за поправка по реда на чл. 436 ГПК (отм.) в акта за раждане на годината на раждането му. След анализ на събраните по делото доказателства въззивният съд е заключил, че въз основа на тях не може да се направи обоснован извод за невярно вписване в акта за раждане на този факт. Въззивното решение е правилно. По делото е установено, че е на 21.01.1953 г. е съставен акт за раждане на ищеца, в който е вписано, че същият е роден на 14 януари 1953 г. от майка А баща А. Твърдението на ищеца, че е роден на същата дата, но през 1947 г., не е подкрепено с убедителни доказателства. Годината и датата на раждане на другите деца от същата майка не сочат на биологична невъзможност ищецът да е роден през януари 1953 година. Правилно въззивният съд е преценил като неубедителни показанията на майката, според които той е първото й дете, тъй като същата е заявила, че освен него няма други синове, което не кореспондира с доказателствата по делото. В обобщение, доказателствата, на които се е позовал ищецът, не опровергават съдържанието на съставения акт за раждане. Като е достигнал до същия извод и е отхвърлил предявения иск, въззивният съд правилно е приложил материалния закон. По тези съображения въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът