Решение № 44 от 3.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4316/2018 г.

Решение № 44 от 3.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4316/2018 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Балев от [населено място] против решение № 5749/16.10.2017 на Административен съд, София град постановено по адм. дело № 4724/2017 г., с което е отхвърлена жалбата му против заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. "в" от ЗДвП № 1326/29.03.2017 г. на полицейски инспектор в 01 група, 02 сектор в отдел "Пътна полиция" при СДВР. Касационните доводи са за неправилност на решението, поради това, че съдът не е отчел пълната нечетливост на оспорената заповед и липсата на възможност за възражения в нейното съдържание. Счита, че тези пропуски в съдържанието на оспореният административен акт водят пълна невъзможност да се разбере волеизявлението на органа и упражняване правото на защита на засегнатото лице. В устните състезания пред касационната инстанция касаторът поддържа довод за липса на компетентност на органите на СДВР да налагат санкции за липса на застраховка гражданска отговорност. Искането е за отмяна на решението. Ответникът – полицейски инспектор в 01 група, 02 сектор в отдел "Пътна полиция" при СДВР не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратурата дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. "в" от ЗДвП № 1326/29.03.2017 г., издадена от полицейски инспектор в 01 група, 02 сектор в отдел "Пътна полиция" при СДВР, с която на С. Балев от [населено място] в качеството му на собственик е наложено временно спиране от движение на пътно превозно средство Опел с рег. [рег. номер на МПС], индивидуализирано с номер на рама, за което не е сключена задължителна застраховка гражданска отговорност, до сключването й. За да отхвърли жалбата, съдът в обжалваното решение е приел, е мярката е наложена от компетентен орган – полицейски инспектор при СДВР съгласно заповед № 513 з-347/20.01.2017 г. на директора на СДВР, съответства на материалния закон и неговите цели. Не са констатирани съществени нарушения на административнопроизводствените правила при налагането й. Според съда необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2, б. "в" от ЗДвП е установена по надлежен ред липса на сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност". В съответствие с чл. 142, ал. 1 АПК и от доказателствата по делото съдът е приел, че към 29.03.2017 г. водачът на МПС рег. [рег. номер на МПС] няма сключена застраховка "Гражданска отговорност", тъй като действието на сключената такава застраховка по полица № BG/05/116002188446/15.08.2016 г. е прекратено на 03.03.2017 г. и е обосновал извод за законосъобразност на приложената принудителна административна мярка временно спиране от движение на моторното превозно средство. Решението е правилно постановено. Не са налице касационни основания по чл. 209 АПК, за неговата отмяна. Съдът е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт по чл. 168, ал. 2 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Неоснователно е възражението на касатора за липса на компетентност на органите на МВР да прилагат мерки от вида на оспорената. В конкретния случай е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. "в" от ЗДвП – временно спиране от движение на пътно превозно средство /ППС/, на собственик, който няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност", до сключването й. Компетентните органи за прилагането на този вид мярка са определени в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП – ръководителите на службите за контрол по този закон (ЗДвП), съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. Съгласно чл. 165, ал. 1 от ЗДвП службите за контрол по ЗДвП се определят от министъра на вътрешните работи. От приложената в административната преписка заповед № 8121 з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, издадена при условията на заместване се установява, че СДВР е сред определените служи за контрол по този закон. Със заповед № 513 з-347/20.01.2017 г. на директора на СДВР – държавните служители в отдел "Пътна полиция" при СДВР – полицейски органи по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР са оправомощени да прилагат мерките по чл. 171, т. 2 ЗДвП. Съгласно класификатора на длъжностите в МВР, одобрен със заповед № 8121 з-140 от 24.01.2017 г. относно утвърждаване на Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР на министъра на вътрешните работи, полицейски инспектор в СДВР е държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗДвП (Приложение № 1, т. VIII) От изложеното е видно, че специалният закон – ЗДвП предвижда изрична компетентност на органите на МВР, част от службите за контрол по ЗДвП да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171 ЗДвП, включително и по чл. 171, т. 2, б. "в" от същия закон – на собственик за неизпълнение на задължението му МПС да има сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Принудителните административни мерки се прилагат с издаването на индивидуални административни актове, отделно от предвидените в закона санкции за административни нарушения (арг. от чл. 22 ЗАНН). Законосъобразни са изводите на съда за липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Такива са онези пропуски на административната процедура, които засягат правото на защита на засегнатото от акта лице или имат за последица неизясняване на релевантни за издаването му обстоятелства. В конкретния случай липсата на възможност за възражение в съдържанието на оспорената заповед не е засегнало правото на защита на жалбоподателя. От една страна, то е упражнено надлежно и в срок, чрез оспорването на акта по съдебен ред. От друга страна – по делото не са установени факти и обстоятелства, различни от описаните в заповедта, които да водят до различни изводи за основанията за прилагането на мярката по чл. 171, т. 2, б. "в" ЗДвП. Не се установяват и нарушения на изискванията за форма на акта по чл. 172, ал. 1 ЗДвП във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Заповедта съдържа мотиви за фактическите и правни основания за издаването й. Правилно съдът е приел, че в преписката се съдържа четлив препис от оспорената заповед, който позволява на жалбоподателя да упражни правото си на защита, като релевира допълнителни съображения за нейната законосъобразност. По аргумент от чл. 168, ал. 1 АПК съдът не е обвързан от доводите в жалбата, а е длъжен да извърши проверката за законосъобразност на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК. Правилно съдът е приложил и материалния закон. Предпоставките за прилагане на оспорената мярка са – липса на сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за ППС и мярката да е приложена спрямо собственика му. По делото не е спорно, че С. Балев е собственик на лек автомобил Опел, с рег. [рег. номер на МПС]. От данните в административната преписка правилно съдът е приел, че на 29.03.2017 г. за посоченото МПС няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност". В хода на съдебното производство жалбоподателят не твърди, че е имал сключена застраховка към момента на прилагане на ПАМ. По данни на Гаранционния фонд административният орган е установил, че последната застраховка "Гражданска отговорност" е прекратена на 03.03.2017 г., а следващата е сключена на 30.03.2017 г. Принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2, б. "в" ЗДвП е временна – до сключване на задължителната застраховка. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение, с което е отхвърлена жалбата на С. Балев е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила на основание чл. 221, ал. 2 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,