Решение № 9073 от 18.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3298/2022 г.

Решение № 9073 от 18.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3298/2022 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Община Поморие, чрез процесуални представители адв. Атанасов и адв. Ангелов против решение № 133 от 07 февруари 2022 г., постановено по адм. д. № 921/2021 г. по описа на Административен съд Бургас. С доводи за неправилност и необоснованост се иска неговата отмяна. Алтернативно искане - делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от С. Б., Е. Г., К. Г. и Г. Л. против решение № ТСУ-11#5/31.03.2021 г. на Главния архитект на Община Поморие, с което е отказано одобряване на технически проект за построяване на нова жилищна сграда в УПИ VІІ-746, кв. 9 по плана гр. Поморие. Съдът е уважил жалбата и е отменил процесното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета основна и допълнителна СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. Оспореният административен акт е постановен от компетентен орган, в кръга на правомощията му по чл. 145, ал. 1, т. 1 ЗУТ и в изискуемата форма, но не са спазени административно-производствените правила и са допуснати нарушения на материалния закон. Безспорно установено е по делото от всички събрани доказателства, както и от изслушаната СТЕ, че за Община Поморие няма одобрен Общ устройствен план по реда на ЗУТ. За общината действащ е ЗРП, одобрен със Заповед № РД-16-487/5.12.1988 г., като за имота, предмет на настоящото производство е обособен УПИ VІІ-746 в кв. 9 по действащ ПУП-ЗРП на жилищните зони. За жилищната зона, в която се намира процесният имот, е определено "ниско застрояване" (до 10 метра). Видно от представената виза, същата важи за проучване и проектиране на жилищна сграда в УПИ VІІ-746 в кв. 17/вярно кв. 9 по плана на гр. Поморие, при спазване на действащата нормативна уредба, т. е. ЗУТ и подзаконовата нормативна уредба към него. В заключението си вещото лице посочва категорично, че характерът на застрояването на проектираната жилищна сграда е ниско жилищно застрояване (до 10 метра), което е обективирано в представения за одобрение проект, със спазени всички нормативи за отстояния, както и останалите такива съгласно ЗУТ и Наредба № 7. Следователно няма разминаване между визата за проектиране и представения за одобрение проект. Не се споделят и доводите на касатора относно нарушаване изискването на разстоянието през дъно между проектираната сграда в УПИ VІІ-746 и предвидената в действащия регулационен план сграда в съседния УПИ V-743, тъй като вещото лице е дало категоричен отговор, че са спазени всички изискуеми се отстояния към имота към дъно парцел, спазени са всички норми на Наредба № 7 и не са налице намалени отстояния. На следващо място е посочено и, че еркерите и балконите, предвидени в проекта, са напълно допустими, както и, че същите са в размери, напълно отговарящи на нормите по Наредба № 7, еркери – до 0, 30 м. и балкони – до 0, 90 м. Не е налице и неспазване на разпоредбата чл. 92, ал. 2 от Наредба № 7. Видно от заключението на допълнителната СТЕ е, че техническият проект не предвижда изграждане на капандури като архитектурни елементи на сградата. Доводът на касатора, че съдът е постановил решение, противоречащо на нормите на чл. 170, ал. 2 от АПК, на чл. 21, ал. 2 от ЗУТ и чл. 82, ал. 2 от Наредба № 7 са неоснователни, тъй като в оспорения отказ не се съдържат фактически констатации за нарушения на чл. 21, ал. 2 от ЗУТ и чл. 82, ал. 2 от Наредба № 7 и тези доводи са въведени от касатора за първи път с писмените бележки по същество. Предвид изложените мотиви, настоящият съдебен състав счита, че съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Съдът е съобразил всички доказателства, анализирал ги е правилно и е постановил мотивиран съдебен акт, съобразен с изискванията на чл. 172а АПК. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на С. Б. и К. Г. следва да се присъдят разноски в размер на 900 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав