Решение № 11245 от 21.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2210/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. М. М., чрез адв. Юрукова, срещу Решение 7280 от 15.12.2020 г. по адм. дело 11279/2019 г., постановено от Административен съд София град (АССГ), с което е отхвърлен предявеният от него иск срещу Национална агенция за приходите (НАП) за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1 000 лева, заедно със законната лихва, считано от 16.09.2019 г., в резултат на незаконосъобразно бездействие от страна на НАП, довело до неправомерно разкриване на личните му данни. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска същото да бъде отменено и да се постанови ново по същество на спора, с което да се уважи предявения от него иск. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Национална агенция за приходите, чрез юрк. Танев, в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва същата като неоснователна и иска да бъде отхвърлена, а оспореното съдебно решение потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по искова молба на И. М. М. срещу НАП за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1000 лв. от бездействия на НАП, довели до неправомерно разпространение на личните му данни, в резултат на които ищецът е претърпял неимуществени вреди, подробно посочени в исковата молба, поради което претендира обезщетение на тези вреди, ведно със законната лихва от датата на изтичане на личните данни 15.07.2019 г. до датата на изплащане на обезщетението (алтернативно от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата). За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че искът е с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразно бездействие от страна на служители на НАП, изразяващо се в неизпълнение на задължения, произтичащи от чл. 59, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), чл. 24 и чл. 32 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните; ОРЗД; Регламента). Прието е за безспорно установено, че на 15.07.2019 г. е осъществен нерегламентиран достъп от умишлени престъпни действия от страна на неизвестно лице, в резултат на които е изтекла информация от информационните масиви на НАП. След извършен преглед на предприетите мерки за защита на сигурността на информацията в НАП, на база представените от ответника доказателства - заповеди на изпълнителния директор на НАП, Методика за оценка на риска Приложение 3 към процедура ПФИС 7, утвърдена политика по информационна сигурност, Инструкция 2/08.05.2019 г. за мерките и средствата за защита на личните данни, обработвани в НАП и реда за движение на преписки и заявяване на регистри, АССГ приема, че предвидените с Регламента задължения за осигуряване достатъчна надеждност и сигурност на информационната система, както и за защита на физическите лица във връзка с обработване на личните им данни от страна на НАП не са изпълнени в достатъчна степен. Излага съображения, че не се установява конкретен технически начин, по който са станали достъпни личните данни при хакерската атака, за да се направи извод дали това е станало вследствие на неприлагане на ефективни организационни и/или технически мерки за защита на данни или въпреки тях. Въпреки това приема, че именно техническата уязвимост на информационната система на НАП е довела до нерегламентирано разкриване и разпространение на личните данни на ищеца. Обосновава извод за незаконосъобразно бездействие на НАП поради непредприемане на необходими действия в съответствие със законовите изисквания, с което е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорността на НАП, но не е доказана втората такава, а именно за наличие на претърпяна вреда. В тази връзка сочи, че не е доказано ищецът реално да е претърпял твърдените неимуществени вреди, представляващи емоционални сътресения, поради което приема, че предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е неоснователен и отхвърля исковата претенция изцяло. Така постановеното решението е правилно. Предявеният иск е с правно основание чл. 82, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, във връзка с чл. 39 ЗЗЛД, чл. 203 АПК, вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В разпоредбата на чл. 82 от Регламент (ЕС) 2016/679 са посочени трите необходими условия, за да възникне правото на обезщетение: 1. нарушение на правата на субекта на данни по Регламент (ЕС) 2016/679 в резултат на обработване на личните му данни, което не е в съответствие с регламента; 2. причинена материална или нематериална вреда; 3. причинна връзка между нарушението на правата по регламента и причинената вреда. В съображение 36 на Решение от 14 декември 2023 г. по дело С-340/21 на СЕС е посочено, че от текста на член 82, параграф 1 от ОРЗД ясно следва, че наличието на вреди , които са били нанесени , е едно от условията за правото на обезщетение, предвидено в посочената разпоредба, както и наличието на нарушение на този регламент и на причинно-следствена връзка между тези вреди и това нарушение, като тези три условия са кумулативни. Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на администратора на лични данни, но поради недоказаност на претърпените вреди иска е неоснователен. Защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни е основно право. Съгласно чл. 8, параграф 1 от Харта на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) всеки има право на защита на неговите лични данни. Регламент (ЕС) 2016/679 предвижда задължения за администраторите на лични данни и обработващите лични данни да осигурят необходимата защита на тези данни, така че да се гарантира тяхното законосъобразно обработване, в съответствие с принципите определени в чл. 5 ОРЗД. Членове 24 и 32 от Регламент (ЕС) 2016/679 задължават администратора на лични данни /какъвто в случая е НАП/ да вземе подходящите технически и организационни мерки, за да гарантира и да е в състояние да докаже, че обработването се извършва в съответствие с регламента и със закона. Същите не са конкретно посочени, защото подходът, който е възприет, е всеки администратор сам да определи кои да бъдат тези мерки. Съгласно разпоредбата на чл. 82, параграф 3 от ОРЗД предвиждаща, че администраторът или обработващият лични данни се освобождава от отговорност съгласно параграф 2, ако докаже, че по никакъв начин не е отговорен за събитието, причинило вредата, тежестта да докаже, че са взети подходящите организационни и технически мерки, е на администратора /обработващия/, а не на лицето, което твърди, че в резултат на липсата на такива мерки, е претърпяло вреда. Разпоредбата на чл. 82, параграф 3 от ОРЗД ясно възлага тежестта на доказване върху администратора на лични данни, при възражение от негова страна за освобождаване от отговорност за причинени вреди в резултат на нарушаване на регламента, да установи по несъмнен начин, че е предприел подходящите и ефективни организационни и технически мерки, така че по никакъв начин не е отговорен за изтичането на личните данни на ищеца в интернет пространството, в резултат на извършения неправомерен пробив в информационната система на НАП. В т. 3 от диспозитива на Решение от 14 декември 2023 г. по дело С-340/21 на СЕС изрично е посочено, че принципът на отчетност на администратора, закрепен в член 5, параграф 2 и конкретизиран в член 24 от Регламент 2016/679, трябва да се тълкува в смисъл, че в исково производство за обезщетение по член 82 от този регламент разглежданият администратор носи тежестта за доказване на обстоятелството, че приложените от него мерки за сигурност по член 32 от посочения регламент са подходящи. В процесния случай ответникът не е представил доказателства, от които да се установи по безспорен начин, че същият е приложил подходящите мерки за сигурност. Представените писмени доказателства, обсъдени от първоинстанционния съд не доказват, че приложените мерки са подходящи за защита на личните данни В т. 1 от диспозитива на Решение от 14 декември 2023 г. по дело С-340/21 на СЕС, е прието, че членове 24 и 32 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) трябва да се тълкуват в смисъл, че неразрешено разкриване на лични данни или неразрешен достъп до такива данни от трета страна по смисъла на член 4, точка 10 от този регламент сами по себе си не са достатъчни, за да се приеме, че приложените от съответния администратор технически и организационни мерки не са подходящи по смисъла на тези членове 24 и 32. В случая разкриването на лични данни в резултат на т. нар. хакерска атака не презюмира противоправно поведение на ответника като администратор на лични данни да приложи подходящи технически и организационни мерки за осигуряване защитата на базата данни, така че срещу нея по никакъв начин, от никого и с никакви средства да не може да бъде достъпено. В т. 5 от диспозитива на Решение от 14 декември 2023 г. по дело С-340/21 на СЕС е прието, че член 82, параграф 3 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че администраторът не се освобождава от задължението си по член 82, параграфи 1 и 2 от този регламент за обезщетяване на претърпените от дадено лице вреди само поради факта, че тези вреди произтичат от неразрешено разкриване на лични данни или неразрешен достъп до такива данни от трета страна по смисъла на член 4, точка 10 от посочения регламент, като посоченият администратор трябва тогава да докаже, че причинилият съответните вреди факт не може по никакъв начин да му бъде вменен. Именно това обстоятелство е останало недоказано от ответника в производството, че причинилият съответните вреди факт не може по никакъв начин да му бъде вменен. Това е резултат от несправянето на ответника да докаже благоприятните факти, които са били в негова тежест. В съображение 74 от ОРЗД е предвидено, че администраторът следва да е длъжен да прилага подходящи и ефективни мерки и да е в състояние да докаже, че дейностите по обработването са в съответствие с настоящия регламент, включително ефективността на мерките. Тези мерки следва да отчитат естеството, обхвата, контекста и целите на обработването, както и риска за правата и свободите на физическите лица. А в съображение 146 е предвидено, че администраторът или обработващият лични данни следва да бъде освободен от отговорност, ако докаже, че по никакъв начин не е отговорен за вредите. Правилно съдът приема, че в настоящия случай не е налице втората предпоставка за основателност на исковата претенция. Ищецът твърди причинена неимуществена вреда, подробно описана в исковата молба. В т. 6 от диспозитива на Решение от 14 декември 2023 г. по дело С-340/21 на СЕС е посочено, че член 82, параграф 1 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че опасенията, които субект на данни изпитва, вследствие на нарушение на този регламент, от потенциална злоупотреба с неговите лични данни от трети лица, могат сами по себе си да представляват нематериална вреда по смисъла на тази разпоредба. Тежестта на доказване е на ищеца. На ищеца от първоинстанционния съд са дадени указания да докаже твърдените за претърпени неимуществени вреди. В Решение от 4 май 2023 г. по дело С-300/21 на СЕС е предвидено, че член 82, параграф 1 от ОРЗД трябва да се тълкува в смисъл, че самото нарушение на разпоредбите на този регламент не е достатъчно, за да се присъди право на обезщетение /т. 1/. Член 82, параграф 1 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба или практика, която поставя поправянето на нематериални вреди по смисъла на тази разпоредба в зависимост от условието нанесените на субекта на данните вреди да са достигнали определена степен на значимост /т. 2/. Член 82 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се определи размерът на обезщетението, дължимо на основание на закрепеното в този член право, националните съдилища трябва да приложат вътрешните правила на всяка държава членка относно обхвата на паричното обезщетение, стига да са спазени принципите на равностойност и ефективност на правото на Съюза. Ищецът не доказва какви негови лични данни са достъпени неправомерно. За доказване изтичането на лични данни ищецът не ангажира доказателства, че по отношение на него е налице неправомерно разкриване на личните му данни. Липсата на доказателства дали и какви точно лични данни са изтекли и че изтеклите лични данни са именно на ищеца, както и че действително са претърпени неимуществени вреди, има за последица недоказаност на втория елемент от фактическия състав на отговорността. Правилата за доказателствената тежест на иск по чл. 82 ОРЗД не са по-неблагоприятни, от правилата, които уреждат подобни вътрешноправни положения за други искове. Правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК изисква всяка страна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. Следователно принципът на равностойност и принципът на ефективност ще са спазени, като е необходимо ищецът да докаже, че именно негови конкретни лични данни са изтекли, както и какви точно неимуществени вреди е претърпял и в какво точно се изразяват те. Тъй като трите елемента следва да са кумулативно налице, липсата на един от тях има за последица неоснователност на иска и не следва се обсъжда дали е налице и третата предпоставка за основателност на иска. По изложените съображения решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, се явява основателна и следва да се уважи в размер на 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение