Решение № 9527 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4913/2012 г.

Решение № 9527 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4913/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ гр. Варна против решение № 477/28.02.2012 г., постановено по адм. дело № 3602/2011 г. по описа на Административен съд гр. Варна, с което е отменено решение № 66/17.09.2011 г. на директора на РУСО гр. Варна. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против обжалвания административен акт. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, присъдено от първоинстанционния съд и за неправилно присъждане на разноските. Ответникът по касационната жалба - Иван Николов Нейков от гр. Варна, представляван от пълномощника адв. Юлиян Гюров оспорва жалбата. В писмени бележки от пълномощника се излагат съображения за правилност на решението. Претендира се присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Поддържа, че съдът неправилно е дал указания за превръщането на труда на жалбоподателя на длъжността "механик рудник" по реда на чл. 104, ал. 3 КСО. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Варна е отменено по жалба на Иван Николов Нейков решение № 66/17.09.2011 г. на директора на РУСО гр. Варна, с което е оставено в сила разпореждане № 5201271220, постановено по протокол № 36/08.07.2011 г. на началника на отдел "Пенсии" при РУСО гр. Варна и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените в мотивите на съдебното решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. С решението ответникът е осъден да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 1050 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че неправилно е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Иван Николов Нейков, като при произнасянето на административния орган по подаденото заявление неправилно е прието, че спорният трудов стаж през периода от 1.06.1993 г. до 1.06.1994 г. на длъжността "механик рудник подземен" в подземен рудник на "Манган"АД следва да се зачете при условията на чл. 104, ал. 2 КСО, а не при условията на чл. 104, ал. 3 КСО, както поддържа оспорващият. За да обоснове този извод съдът е приел, че през спорния период в рудника на "Манган" АД не е имало обособени участъци, както и че функциите на "механик участък" са се изпълнявали от "механик рудник", т. е. от жалбоподателя, който е заемал тази длъжност. Според съда граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 104, ал. 3 КСО води до извода, че свързването на извършваната работа с характеристиката "участък" се отнася само до ръководните служители, но не и до работниците и инженерно-техническите специалисти, какъвто е бил жалбоподателят. Предвид това съдът е направил извода, че административният орган неправилно е тълкувал нормата на чл. 104, ал. 3 КСО като е приел, че жалбоподателят следва да е работил като механик участък, за да се ползва от предвидения в тази разпоредба режим за превръщане на труда му от първа в трета категория. Наред с това съдът е приел, че при определяне на осигурителния стаж на жалбоподателя неправилно е зачетен извънредния труд, положен от същия през периода 2005 г. - 2009 г. при "Евроманган" АД. Съдът е посочил, че в тази връзка от осигурителя са издадени няколко удостоверения образец УП-3, както следва: удостоверение изх. № 333-ЛС/25.08.2009 г., в което е посочен извънреден труд в размер на 1381,5 часа, удостоверение изх. № 92-ЛС/28.04.2010 г., в което са посочени 1967 часа извънреден труд и удостоверение изх. № 121-ЛС/9.06.2011 г., в което е посочено, че удостоверението от 28.04.2011 г., се анулира. При преценката относно действителния размер на положения извънреден труд от жалбоподателя съдът се е позовал на заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, според което положения извънреден труд от Иван Николов Нейков през периода 2005 г. - 2009 г. за "Евроманган" АД възлиза на 1967 часа, изчислен на основание данните от ведомостите, находящи се при осигурителя и след направен анализ и сравнение на подадените данни с декларация № 1 в персоналния регистър, съгласно справките по лице към 27.08.2009 г. и 24.09.2011 г. Въз основа на това съдът е приел, че съгласно чл. 38, ал. 5 от Наредбата за пенсиите от 1.002.2005 г. за осигурителен стаж следва да бъдат зачетени действително положените от Иван Нейков 1967 часа извънреден труд, а не както е прието от административния орган - 1480 часа. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно, че Иван Николов Нейков е подал заявление с вх. № МП-38938/29.10.2010 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, по което е постановено разпореждане № 5201271220 по протокол № 36/08.07.2011 г. на началника на отдел "Пенсии" при РУСО - гр. Варна, което е потвърдено с обжалваното пред съда решение на директора на РУСО. С разпореждането е прието, че към датата на подаване на заявлението лицето има осигурителен стаж, както следва: от първа категория - 1 г., 00 мес. и 00 дни, от втора - 16 г., 11 мес. и 05 дни, от трета - 28 г., 06 мес. и 17 дни, или общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория - 41 г., 04 мес. и 16 дни, при възраст 58 години, 07 месеца и 10 дни. Основанието за постановения отказ за отпускане на пенсия е, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 7.09.2010 г., лицето няма изискуемия сбор 100 за мъжете през 2010 г. от осигурителен стаж и възраст, а има 99 г., 11 месеца и 26 дни. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че спорът по делото е свързан с реда, по който следва да се преобразува в трета категория трудът, положен от Иван Нейков на длъжност "механик рудник подземен" през периода 1.06.1993 г. - 1.06.1994 г. в "Манган" АД, както и с размера на положения извънреден труд през периода 2005 г. - 2009 г. при "Евроманган" АД. Пред настоящата инстанция не се оспорват изводите на първоинстанционния съд относно часовете извънреден труд, положени от Иван Николов Нейков /ответник в настоящото производство/ през посочения период, от което следва, че решението не се обжалва в тази част и не е предмет на касационното производство. Въпреки че по тази част от предмета на правния спор пред първата инстанция не е формиран отделен диспозитив, което произтича от естеството на правоотношението, то касационната инстанция е обвързана от очертания с касационната жалба предмет на обжалване и след като е очевидно, че административният орган е съгласен с изводите на съда в тази част, то не следва да бъдат излагани допълнителни съображения по тази част от спора. Изводите на съда са правилни в оспорваната пред касационната инстанция част - относно реда, по който следва да бъде зачетен положения от Иван Нейков труд през периода от 1.06.1993 г. до 1.06.1994 г. на длъжността "механик рудник подземен" в "Манган" АД. Безспорно е установено по делото, че през този период Иван Нейков е заемал именно посочената длъжност, безспорно е също, че в рудника на "Манган" АД през процесния период не е имало обособени участъци. По същество не се спори относно обстоятелството, че изпълнението на трудовите функции по посочената длъжност е свързано с работа под земята. Въпреки че административният орган не е изразил конкретно становище по този въпрос, то това обстоятелство не се оспорва от същия и не се навеждат доводи в обратния смисъл, а естеството на заеманата длъжност предполага именно работа под земята в подземен рудник. Единственото основание, поради което административният орган е приел за неприложима разпоредбата на чл. 104, ал. 3 КСО по отношение на спорния труд е, че в рудника не е имало обособени участъци и изпълняваната от Иван Нейков длъжност "механик рудник подземен" не може да бъде приравнена по тежест и вредност на труда на длъжността " механик участък". Първоинстанционният съд правилно е приел, че тълкуването на разпоредбата на чл. 104, ал. 3 КСО не води до извод за относимост на такова изискване. Разпоредбата на чл. 104, ал. 3 КСО предвижда, че за работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. Видно е от съдържанието на разпоредбата, че наличието на участък /участъци/ в подземния рудник има значение единствено при преценката относно нивото /степента/ на ръководните служители, за които се прилага реда по чл. 104, ал. 3 КСО. Предвиденият в разпоредбата по-благоприятен режим на преобразуване на труда от първа към трета категория се прилага за ръководните служители до ръководител на участък включително, т. е. не се прилага за ръководните служители над тази длъжност. Заеманата от Иван Нейков длъжност обаче не е длъжност на ръководен служител, поради което изискването, свързано със структурното разделение на подземния рудник на участъци, няма значение при преценката за приложимостта на реда по чл. 104, ал. 3 КСО относно труда, положен от същия на длъжността "механик рудник подземен" през периода от 1.06.1993 г. - 1.06.1994 г. В този смисъл изводите на първоинстанционния съд са правилни. Изложените в касационната жалба оплаквания за необоснованост на съдебното решение, произтичаща от това, че съдът се е позовал на необоснованото заключение на комплексната съдебно-техническа и икономическа експертиза, са неоснователни. На първо място, въпреки че представителят на РУСО - гр. Варна е оспорил заключението на тази експертиза в съдебното заседание, в което същата е изслушана, то това оспорване е формално, тъй като нито е аргументирано, нито са направени доказателствени искания във връзка с оспорването, като например - за назначаване на тричленна експертиза със същата или подобна задача. На следващо място, изводите, които е направило вещото лице, макар и да са възприети от съда, не са послужили като основание за формиране на решаващите изводи по спорния предмет и съответно - за крайния резултат по делото. Както се посочи по-горе, решаващият извод на съда относно приложимостта на чл. 104, ал. 3 КСО по отношение на спорния осигурителен стаж на Иван Нейков е обоснован от тълкуването на действителното съдържание на разпоредбата /по конкретно - от липсата на изискване труда на работниците и инженерно-техническите специалисти да е положен в обособен участък в подземния рудник/, а не от извода на вещото лице, че през периода 1.06.1993 г. - 1.06.1994 г. функциите на "механик участък" са се изпълнявали от "механик рудник", какъвто е бил жалбоподателят. По изложените съображения, изводите на първоинстанционният съд са правилни. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна и обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника по касационната жалба Иван Николов Нейков за присъждане на разноски е основателно. От представените по делото доказателства се установяват направени разноски за касационното производство в размер на 500 лв. за изплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 205217/14.05.2012 г., поради което следва да му бъдат присъдени разноски в този размер за производството пред касационната инстанция. Направеното в касационната жалба възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за производството пред първата инстанция и за неправилно присъждане на разноските не следва да бъде разглеждано в настоящото производство, тъй като се касае за искане за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. Такова искане следва да бъде разгледано по реда на чл. 248 ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 АПК, т. е. от първоинстанционния съд, поради което направеното искане следва да му бъде изпратено по компетентност. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,