Решение № 8073 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2401/2013 г.

Решение № 8073 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2401/2013 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на "Сплит 2000" ООД, ЕТ " Цанко Кръстев-Десина" и ЕТ "Орион-Комерс-А 91 Андрей Георгиев" София против решение № 152/07.01.2013 г. по адм. дело № 749/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № РД-18-53/23.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК за одобряване на КККР на територията на район "Сердика"-СО в частта относно имот с идентификатор 68134.505.304. В жалбата се излагат доводи за неправилност решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му, както и отмяна на оспорената заповед. Ответното "Елпром емс" АД София оспорва жалбата. Изп. директор на АГКК не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема заповедта в оспорената й част за законосъобразна- постановена при допуснато несъществено нарушение чрез непубликуване на пълното съобщение за съдържанието на заповедта за откриване на производството по изработване на КККР и в съответствие с материалноправни разпоредби, както и при зачитане на СПН на влязлото в сила съд. решение по гр. д. 3659/2005 г. на СРС. Счетено е, че допуснатата грешка при вписване в регистъра на един от нот. актове подлежи на отстраняване по реда на чл. 62, ал. 2 АПК, както и че оспорващите нямат правен интерес да атакуват неотразяването на ул. "Павел Бобеков" като граница на имота. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. По делото е установено, че с влязло в сила съдебно решение от 19.09.2007 г. по гр. д. 3659/2005 г. по описа на СРС е отхвърлен иска на "Балканкар- ЗПДЕА Г. Костов" АД против касаторите за собственост с правно основание чл. 108 ЗС върху ПИ в гр. София, ул. Павел Бобеков № 11, с площ от 486 кв. м., местн. НПЗ Военна рампа-Изток и е признато за установено по отношение на "Балканкар- ЗПДЕА Г. Костов" АД правото на собственост на касаторите върху същия имот при права: е ид. ч. за "Спилт 2000" ООД и по ь ид. ч. за ЕТ "Цанко Кръстев-Десина" и ЕТ "Орион-Комерс-А 91 Андрей Георгиев". Това решение има действие за страните по делото, както и за техните правоприемници, съгласно чл. 298, ал. 2 вр. чл. 226 ГПК. В случая "Елпром емс" АД е частен правоприемник на "Балканкар- ЗПДЕА Г. Костов" АД по силата на договора продажба на процесния имот сключен в нот. акт от 18.05.2007 г., т. е. по време на висящия процес и влязлото в сила съдебно решение е задължително на него, както и за кадастралната администрация и съда- чл. 297 ГПК. Като не е зачел СПН на влязлото в сила решение, административният орган незаконосъобразно е вписал в кадастралния регистър като собственик на ПИ и "Елпром емс" АД. В случая спорът за собственост върху имота е разрешен с влязлото в сила съдебно решение, което има действие и по отношение на правоприемника на страна по делото и не подлежи на пререшаване, независимо, че не е отменен нот. акт, в който е сключена сделката по правоприемството. Неоснователен е доводът на касаторите за допуснато съществено нарушение на специалната административнопроизводствена процедура по разгласяване на съдържанието на заповедта за откриване на производството по създаване на КК и КР. Дори и да е допуснато нарушение, то не е съществено, защото заповедта е обнародвана в ДВ и е обявена и на други подходящи места с публичен достъп, с което заинтересуваните лица са уведомени за съдържанието й. Освен това, недопускането на това нарушение не би довело до друго решение на административния орган и затова нарушението не е съществено и не е самостоятелно основание за отмяна на заповедта в оспорената й част. Съгласно актовете, от които касаторите черпят правата си ПИ е с площ от 486 кв. м. По кадастралния план на гр. София, поддържан в цифров вид от "ГИС-София" ЕООД площта на имота е 472 кв. м., а в одобрената КК е 468 кв. м., като разликата спрямо кадастралния план е в допустимите норми, според заключението на вещото лице, което е възприето и от решаващия съд. Кадастралният план обаче не е одобрен и допуснатата разлика следва да се преценява спрямо актовете за собственост, като по делото липсват изчисления дали тази разлика е в допустимите норми, а и административният орган следва да я мотивира. Границите на недвижимите имоти са част от основните данни, които обхваща кадастъра, съгласно чл. 2, ал. 1 ЗКИР. Затова касаторите имат правен интерес да оспорят заповедта в частта, в която една от границите на имота им не е отразена в КК. Същата следва да бъде установена според правилата на чл. 41, ал. 1, т. 5 ЗКИР и приоритетите на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. на съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР. Заповедта в частта, в която в одобрената КК не е отразена една от границите на ПИ е незаконосъобразна. Правилно и съответно на закона е приетото от административния съд, че допуснатата грешка в КР при описанието на един от актовете, от който ЕТ "Цанко Кръстев-Десина" черпи правата си подлежи на поправка по реда на чл. 62, ал. 2 АПК и не е самостоятелно основание за отмяна на КР в тази част. Като е приел законосъобразност на оспорената част от заповедта административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество. При този изход на делото разноските са в тежест на адм. орган, чийто акт е отменен и следва да се присъдят в полза на касаторите, които са направили своевременно искане за това и до доказания размер заплатени адв. възнаграждение, държавни такси и възнаграждение за вещо лице. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,